Решение № 243 от 03.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20241800100036 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. И. срещу Б. А. И. за поставянето му под запрещение.

Ищцата твърди, че е майка на ответника, който от дълги години страда от психично разстройство, като през 2007г. бил диагностициран със заболяване „Параноидна шизофрения“. С ЕР на ТЕЛК от 2013г. бил инвалидизиран с трайно намалена работоспособност от 80%, и преосвидетелстван с ЕР № 0183/ 032 от 08.04.2021 г. на ТЕЛК към Ц.П.З. С.О.. Твърди, че ответникът употребява наркотици (марихуана, амфетамини и др.) още от ученическите си години и до сега. Имало периоди, в които злоупотребява и с алкохол. Поради болестта си и употребата на психоактивни вещества бил много напрегнат, с неадекватно поведение, груб, конфликтен, бързо става гневлив и агресивен, постоянно заплашва, буйства, крещи, чупи и не спира да говори. През 2013 г. нападнал баща си с нож и бил настанен за задължително стационарно лечение в „Ц.П.З. - С.“ ЕООД. Ходи мръсен и със занемарен външен вид, не се къпе, не се бръсне, не се подстригва. Случвало се е да не се прибира вкъщи няколко дни. Общува с хора като него, които, според ищцата, го използват за пари. Освен това, ищцата заявява, че поради агресивното и буйно поведение на Б. И. и заплахи и нападения от негова страна, близките му били принудени да викат полиция. Многократно бил хоспитализиран принудително. Лекуван е регулярно и многократно в различни психиатрични заведения - обикновено по спешност и принудително, поради буйното му и неадекватно поведение. Въпреки това, след изписване състоянието му отново се влошава. Според ищцата, причина за това е не само заболяването му и употребата на психоактивни вещества, но и фактът, че не приема редовно предписаните му лекарства. Твърди, че ответникът непрекъснато иска пари, а ако не получи - става агресивен и започва да буйства, да заплашва и да напада. През 2018 г. изтеглил кредит от „Банка 1

ДСК“ ЕАД, който бил изплащан от близките му. Ищцата счита, че поради душевното заболяване на ответника Б. А. И., той не може самостоятелно да се грижи за своите работи, тъй като не разбира предписанията на правните норми и не може да съобразява поведението си с тях, както и не може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях. Моли съда да го постави под пълно, а при условията на евентуалност - под ограничено, запрещение. Настоява за назначаване на временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси. Представя доказателства.

Прави доказателстветни искания.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени лично на ответника и на назначения му особен представител – адв. Д.. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител, който изразява становище за правомощията на съда производствата по чл. 336 и сл. от ГПК, не възразява срещу доказателствените искания на ищцата, и заявява, че няма собствени доказателствени искания.

В открито съдебно заседание по делото, ищцата се явява лично и се представлява от адв. Т., която счита за доказано наличието на душевно заболяване у Б. И. - пароноидна шизофрения, с което се изпълнява първото условие за поставянето му под запрещение. Позовава се на заключението по СПЕ, че И. не може да разбира свойството на действията си, не може да ги ръководи и да охрани интересите си. Прави извод, че са налице изискванията на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС за поставянето му под запрещение. Изразява становище, че запрещението следва да е пълно. Подчертава, че лицето е социално неадекватно, изцяло заинтересован от потребности за употреба на алкохол, храна и наркотици, като същевременно няма трудови навици и е изцяло зависим от своето семейство. Счита, че има нужда от грижи и попечителство.

Моли съда да го постави под пълно запрещение и с всички последици, произтичащи от това. Настоява за назначаване на временен настойник (попечител) до влизане в сила на решението.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Д. – особен представител, който счита, че искането за поставяне под пълно запрещение е твърде пресилено и неоснователно.

Намира, че И. е на едно не лошо интелектуално ниво и разбира, макар и частично, свойството и значението на постъпките си. Изразява становище, че той може да бъде поставен под ограничено, но в никакъв случай под пълно запрещение. Моли съда, ако постанови решение за поставяне под запрещение, то да бъде ограничено.

Ответникът Б. И. заявява лично, че е спрял алкохола и наркотиците – съответно от две години и от шест месеца. Моли съда да не го поставя под запрещение, защото това ще ограничи възможностите му и ще му навреди.

Счита, че може сам да се грижи за себе си.

В открито съдебно заседание пред ОС- София контролиращата страна Софийска окръжна прокуратура се представлява от прокурор Й., която счита, че исковата молба е основателна и ответникът следва да бъде поставен под ограничено запрещение.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане (л. 7 от делото) се установява, че ответникът Б. А. И. е син на ищцата П. И. И., т.е. последната 2 е активно легитимирано лице по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

От приетата по делото медицинска документация (епикризи и решение на ТЕЛК) се установява, че от 2010г. до настоящия момент здравословното състояние на ответника се влошава. Още през 2010г. той е диагностициран с кататонна шизофрения. През 2019-2023г. постъпва по спешност в центрове за психично здраве, като диагнозата му се променя на „параноидна шизофрения“ и последици от вредна употреба на ПАВ. Такава диагноза е отразена и в ЕР на ТЕЛК, с което му е била опредЕ. 80% трайно намалена работоспособност за срок до 01.04.2024г. Констатирано е също негово агресивно поведение.

Съдът придоби лични впечатления за психическото състояние на Б. И. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът разбира зададените въпроси и дава адекватни отговори с кратки, прости изречения.

Контактен и ориентиран за време, място и собствената личност. Може да формира базови причинно- следствени връзки и разпознава близките си.

Независимо от видимата напрегнатост, която рефлектира в нервния, ускорен ход на речта и трудно разбираем говор, съдът приема, че мисловният процес на ответника е в рамките на нормалното. Осъзнава положението си в семейството и естеството на отношенията си с другите негови членове.

Демонстрира добър спомен за минали събития и факти (напр. трудовата му заетост в гр. Б.). Има представа за стойността на парите, но заявява, че не му трябват и не работи, защото има осигурена храна. Наясно е с източника си доходи, като конкретизира специфични детайли по този въпрос. Споделя за участие в правни сделки - теглене на кредити и залагане на вещи. Осъзнава необходимостта от прием на лекарства, като посочва техния вид и заявява, че ги приема самостоятелно и доброволно. Споделя подробности относно лечението си. Изразява становище, че искането за поставянето му под запрещение е с цел да му се отнеме наследството, останало от баща му, но не може да обясни механизма, по който очаква да стане това. Няма ясна представа за лично и сънаследствено имущество, нито и за начина на разпореждане с последното, но по този въпрос заявява, че „го разчита“, като се позовава на сведения от неназовани хора. Прави опити да отклони разговора към поведението на брат си, за когото твърди, че е алкохолик и агресивен.

От приетото по делото заключение по допуснатата СПЕ се установява, че ответникът не страда от слабоумие, но страда от душевна болест по смисъла на чл. 5 от ЗЛС, като конкретната диагноза е „Параноидна шизофрения; пристъпно-прогредиентно протичане; вредна употреба на ПАВ“ с код F20.0. Заболяването датира от 2007 и е съпроводено с промяна в поведението и с хоспитализации, зачестяващи през последните години, като от 2020г. до 2024г. ответникът пребивава почти непрекъснато в психиатрични болници на задължително лечение. Вещото лице изразява становище, състоянието му е трудно овладяемо поради приема на марихуана, алкохол и други психоактивни вещества. Счита, че, при преустановяване на този прием и в съчетание с поддържаща терапия, е възможно да се постигне относително стабилизиране на състоянието. От друга страна, ответникът може да се грижи за ежедневните си дейности, но е налице засягане на почти всички изследвани сфери - емоционално-волева, мнестично-паметова, мисловно-възприятна, когнитивно-социална. Това не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, вземайки самостоятелни 3 решения, както и да се грижи сам за своите работи и да защитава интересите си.

В подкрепа на тези изводи, вещото лице е отбелязало, че при ответника са налице чести хоспитализации и затруднение в социалното включване през последните години, което налага подкрепата му от близки и обуславя неговата недееспособност. Въз основа на поставената диагноза, хода на заболяването (влошаване през последните години), увеличаващия се дефицит на личността във всички сфери, лошия контрол на импулсите и честото агресивно и дезадаптивно поведение през последните години, както и некритичността към лечението, е направен извод, че И. не може да оцени правилно своето състояние и сам да се грижи за своите интереси.

Констатирано е, че той може сам да се грижи за своите интереси в ежедневните си дейности, макар и със снижена активност, но че няма изградени стратегии за справяне в ситуации на по- висок стрес.

По отношение на бъдещото развитие на заболяването, вещото лице е заявило, че с напредване на възрастта може да се притъпят симптомите на халюцинации и налудности, но превес ще вземат негативните симптоми като напр. социалната оттегленост. В хипотеза на продължително лечение и медикаментозна стабилизация, както и преустановяване приема на ПАВ, би могло да настъпи привидно стабилизиране на състоянието на ответника, но дори да се постигне добра и стабилна медикаментозна ремисия, личността му вече функционира в условия на болестно променен тип и странности в поведението. Още повече, че при спиране на медикаментите настъпва бързо влошаване. Направен е генерален извод, че състоянието на ответника не му позволява да разбира свойството и значението на действията си, както и да ръководи постъпките си, като при това затруднява неговото самостоятелно социално функциониране и го прави зависим от близките.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа това заключение и уточнява, че интересите и социалните контакти на ответника са ограничени изцяло около групата, която приема наркотици, и това е неговият основен проблем. Към настоящия момент няма ремисия от приема на наркотици, който е усложнил психичното му състояние и сега то се характеризира и с шизофренни симптоми. И. не проявява критичност към заболяването си (с изключение на моментите на подобрение, когато се лекува), като често е импулсивен и непредвидим. Може да планира и предвижда последиците от по- елементарни неща от ежедневието, но е неинициативен и няма трудови навици и дисциплина. Според вещото лице, той не би могъл да се справи с по- сложни дейности, надхвърлящи удовлетворяването на собствените му желания (напр. банкови операции, заеми, предвиждане на последиците от действията си). Когато е в добра форма, има добър мисловен процес и интелект, но не би могъл да контролира поведението си. Лесно е внушаем и манипулируем. Перспективата за развитие на състоянието му е много трудно преценима, тъй като проблемът са наркотиците. Те му влошават рязко състоянието. Вещото лице предполага, че ако има период от шест месеца без наркотици, може би прогнозата ще е много по- добра, но състоянията са смесени и наркотиците влошават шизофренното заболяване.