Решение № 407 от 15.05.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер V-41 Година

2019, 15 май град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав На петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ:1. Галя БЕЛЕВА

2.мл.с.Ваня

ВАНЕВА

Секретар Таня Михова като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова въззивно гражданско дело номер 339 по описа за 2015 година.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№5795/06.02.2019г. подадена от М.Й.П. ***, ответник, чрез адв.Х. и адв.К., със съдебен адрес ***, против Решение №163/21.01.2018г. и въззивна жалба вх.№8308/21.02.2019г. против решение №296/07.02.2019г., нераздела част от решение №163, и двете по гр.д.№6529/2018 по описа на БРС.

С посоченото решение по иска на В.Ч.Р., ответникът М.Й.П. е осъден да заплати на ищеца сумата от 15300 лв., от която 15000лв.-неимуществени вреди за непозволено увреждане на 05.03.2017г.***, причинено при оказана съпротива при задържане по ЗМВР, чрез нанасяне на юмручен удар и изритване с крак, с което е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на крайната сухожилна разтеглица на разгъване на пети пръст на дясна ръка, довело до трайно затруднено движение на крайника, за която деяние има одобрено на 23.08.2018г. споразумение между страните по НОХД№3877/2018 по описа на БРС и 300 лв.-имуществени вреди, представляващи заплатено възнаграждение на повереник в досъдебно производство №406/2017 по описа на ІІ-о РУ на МВР-Бурагс, ведно със законната лихва върху общата сума от момента на увреждането-23.08.2018г. до окончателното изплащане. Искът е отхвърлен за размера над уважения от 15 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв. Страните са осъдени да заплатят съответните на уважената и отхвърлената част на иска разноски.

С решение №296 от 07.02.2019г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Въззивната жалба е срещу решението в частта, с която искът е уважен.

Излагат се доводи за неправилност на същото.

На първо място се посочва, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.300 ГПК. Счита, че същата касае само влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд. В случая липсва такава, а наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение.

На следващо място посочва, че в решението не са посочени датата, мястото и описание на деянието на ответника. Не е отчетена степента на увреждането при определяне на размера на вредите като не е взето предвид наличието на стара травма в същата област. В тази връзка се прави извод, че същата изключва пряката причинно-следствена връзка между деянието на ответника и твърдяните като претърпени от него вреди. Акцентира се, че при определяне размера на присъденото обезщетение съдът се е отклонил от общите критерии въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди съгласно задължителните постановките на ППВС №4/1968.

Според жалбоподателя не е отчетено, че претърпените от ищеца вреди са с по-нисък интензитет от болките и страданията, които пострадалите търпят в подобни случаи, тъй като началниците и колегите му са го щадяли след претърпяната травма по време на работа. Посочва, че съдът не е изложил мотиви относно вида, характеристиката, интензитета и времетраенето на претърпените от ищеца болки и страдания, както и че дори и да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, то размера на вредите не следва да надвишава 3000 лв.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответникът по жалбата я оспорва изцяло. Излага доводи по всички възражения наведени с въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не се явява редовно и своевременно уведомен. Чрез процесуалните си представители поддържа въззивната жалба. Представя писмени бележки.

Въззиваемият не се явява в с.з.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По правилността му съдът е обвързан с релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът Р. претендира осъждането на ответника П. да му заплати сумата от 20300 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане на 03.05.2017г. Твърди, че на посочената дата, при задържането на ответника по ЗМВР, чрез нанасяне на юмручен удар и изритване с крак, П. е причинил на Р. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на крайната сухожилна разтеглица на разгъване на пети пръст на дясна ръка, довело до трайно затруднено движение на крайника. За това деяние е одобрено споразумение на 23.08.2018г. по НОХД №3877/2018 по описа на БРС. Претендира 20000 лв. неимуществени вреди и 300 лв. имуществени вреди.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Евентуално, при уважаване на иска, претендира намаляване на претендираното обезщетение.

В подкрепа на твърденията си, ищцовата страна е ангажирала съдебно-медицинска експетиза, гласни доказателства и е поискала прилагането като доказателства по делото НОХД №877/2018г.

По делото се установява следната безспорна фактическа обстановка:

С определение №418 от 23.08.2018г. по НОХД №3877/2018 по описа на БРС по реда на чл.382,ал.7 НПК съдът е одобрил споразумение, с което ответникът П. е признат за виновен за деяния, съставляващи престъпление по чл.354а, ал.5,вр. ал.3, предл. второ, т.1, предл. първо от НК и престъпление по чл.131, ал.2, предл. четвърто, т.2, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и двете-при условията на пряк умисъл. Второто деяние, съставляващо престъпление е за това, че на 03.05.2017г.*** е причинил на Р., полецйски орган, заемащ длъжноста „разузнавач“ в група „Противодействие на криминлан престъпност“ към сектор „Криминлан полиция“ при 02 РУ на МВР-гр.Бургас, при изпълнение на служебата му /предприемане на действия за задръжане по ЗМВР, като му оказал съпротива чрез нанасяне на юмручен удар и чрез изтриване с крак, при която Р. залитнал и се подпрял с дясната си ръка на близкостояща стена, средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на крайната сухожилна разтеглица на разгъване на пети пръст на дясна ръка, получено в резултат от преразтягане вследствие внезапно насилествено прекомерно съгване в крайна интерфалангеална става, довело до трайно затруднено движение на крайника за срок от 2,5-3 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Непозволеното увреждане, като източник на задължения представлява сложен юридически факт, който кумулативно включва: деяние-действие или бездействие; вреда; противоправност на деянието; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага. При наличието на всички кумулативно свързани предпоставки се поражда право за потърпевшия да иска обезщетение, както и задължение за всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи. В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно-следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това, увреждащото деяние /действие или бездействие/ да е противоправно.

Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца.

Деликтната отговорност е вид гражданска отговорност. Тя възниква само ако е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане и на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от уверждане.

По силата на чл.300 от ГПК, влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая се касае за одобрено от наказателния съд споразумение, което по силата на чл.383, ал.1 НПК, има последиците на влязла в сила присъда.

Ето защо съдът приема, че ответникът е извършил противоправно дейние, непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл.131, ал.2, предл. четвърто, т.2, вр.чл.129,ал.2, вр. ал.1 от НК в резултат на което е причинил средна телесна повреда на ищеца.

Обезщетението за неимуществени вреди следва да възмездява само онези болки и страдания, които реално е претърпял пострадалия, в случая ищеца. За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии и това е така, защото човешкия живот и болка нямат цена и паричния еквивалент не би могъл да ги спре или заличи последствията от тях. За това и чл.52