Решение № 100 от 07.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ихтиман, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. Иванова Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. Иванова Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200133 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от В. Т. К., ЕГН **********, чрез адвокат И. И., против Наказателно постановление № 25-1184-000*** от **.**.2025г., издадено от Началник на РУ – Костенец към ОДМВР – София, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) й е наложена глоба в размер на 50 лева.

С жалбата се излагат подробни съображения, според които обжалваното наказателно постановление е необосновано, като излага подробни съображения относно допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, както и такива относно приложението на материалния закон.

Поради изложеното моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В проведеното по делото единствено открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

В същото съдебно заседание по делото въззиваемата страна, не се явява и също не изпраща представител, като не изразява становище по съществото на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от 1 надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

РС-Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4178*** и наказателно постановление се установява, че на **.**.2025г., около 13:20 часа, на Републикански път I-8, 139-ти км. с посока на движение гр. Костенец, водачът на лек автомобил марка „******“, с рег. № Х0****В, а именно жалбоподателят В. Т. К., не представила, при извършена проверка от органите на реда, техническо оборудване – триъгълник. Първоначално бил съставен фиш за глоба по реда на чл. 185 от ЗДвП, но след направено от страна на водача възражение, бил издаден горепосочения акт за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП. В резултат на това било издадено и обжалваното наказателно постановление, по силата на което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а именно, че движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с обезопасителен триъгълник, какъвто липсвал в управляваното от К. МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена стойност, заповеди, актове за встъпване в длъжност, справка за нарушител/водач, мотивирана резолюция, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля–актосъставител А. М. и свидетел Д. С..

Съдът кредитира посочената доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на свидетелите А. М. и Д. С. се установява начина, по който е извършена проверката. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са последователни, логични и се допълват взаимно.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство 2 районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗДвП движещите се по пътя три- или четириколесни превозни средства, независимо от това кой осъществява управлението им, е необходимо да бъдат оборудвани с 1.обезопасителен триъгълник, 2.аптечка и 3.светлоотразителна жилетка.

От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие органи на реда, а именно актосъставител А. М. и свидетел Д. С., се установява, че действително при извършената от тях рутинна проверка за редовност на документите на водача и на самото МПС, както и за наличието на необходимите технически принадлежности, изброени в чл. 139, ал. 2 от ЗДвП, жалбоподателят не успял да им представи обезопасителен триъгълник, какъвто нормативно е длъжен да е налице във всяко посочено от закона МПС.

Установената липса не се оспорва и от твърденията на К. в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, както и в молбатастановище, депозирана по делото.

Досежно установеното нарушение, дало основание за започване на административнонаказателно производство, съдът приема, че действително са налице елементите от обективния състав на разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Предвид това съдът счита, че актосъставителят правилно е приел, че въззивника е допуснал нарушение на разпоредбата именно на чл. 139, ал. 2, т.

1 от ЗДвП. В същото време съдът не споделя становището на наказващия орган, относно тежестта на извършеното нарушение и наложеното наказание.

Предвид изложеното в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на същия наказателно постановление, следва да бъде посочено, че деянието се характеризира с ниска степен на обществена опасност, с оглед на обстоятелството, че, макар въпросният състав на нарушение представлява такова на формалното извършване, без да е необходимо да са настъпили някакви вредоносни последици, то същото нарушение е извършено в светлата част от денонощието при липса на изложени в жалбата или в АУАН и НП други повишаващи степента на обществена опасност обстоятелства, напротив от свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е спрян за извършване на рутинна проверка, представил е всички останали изискани и документи и оборудване, от които аптечка и светлоотразителна жилетка, с която също би могла да използва за обезопасява на евентуално настъпило произшествие.

В този смисъл съдът намира, че дори и да се приеме, че от обективна страна е осъществен състава на нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 1, от ЗДвП, в 3 конкретният случай административнонаказващият орган е следвало да прецени и възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и съгласно легалната дефиниция, дадена от законодателя. Съдът намира, че в случая е изключително ниска степента на обществена опасност на жалбоподателя, който очевидно и в момента на извършване на проверката е изразил критично отношение към извършеното като не се е съгласил да подпише първоначално издадения фиш за налагане на глоба по чл. 185 от ЗДвП.

След преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че се касае за наличието на маловажен случай и наказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. След съвкупната преценка на всички обстоятелства при които е била осъществена деятелността от страна на жалбоподателя, характеризиращи и които са в основата на преценката за степента на обществената опасност на деянието и за степента на обществена опасност на самия деец, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. За това дали деянието, което макар и да осъществява формално признаците на предвиденото в закона административно нарушение, не е такова, следва да се изхожда от неговата маловажност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. В тази връзка съдът намира, че макар и да са формално налице признаците от състава на нарушената административнонаказателна норма, то при преценката на изложените по-горе обстоятелства се налага извода за явната маловажност на това деяние, което изключва неговата обществена опасност дори и формално да осъществява неговите признаци. Съдът взе предвид добрите характеристични данни, положително охарактеризиращи дееца, който няма и друга реализирана противообщественост по реда на нарушаване на ЗДвП, като това административно нарушение е и за първи път от негова страна. Налице по този начин е и втората предпоставка даваща основание за приложението на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН свързана с ниската степен на обществена опасност на самия деец. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност следва да се направи на базата на горните обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения обект на конкретната защита. Въпреки, че е реализирана с деянието обществена опасност, по степен, след анализа на тези обстоятелства, тя е явно незначителна и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която закона изисква, за да придобие то качеството на административно нарушение. Не са налице и двете характеристики на нарушението, каквито са обществената опасност на деянието и дееца и затова в случая следва да доведе до извод за ненаказуемост на дееца дори и при формалното осъществяване на признаците на състава на съответната административнонаказателна норма.

По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на делото и в съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно 4 представения по делото договор за правна защита и съдействие /лист 38 от делото/ адвокат И. И. е предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателката и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в съответствие с нормата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и проведеното едно открито съдебно заседание по същото, вземайки като ориентир Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът счита, че в полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде определено възнаграждение в размер на 204,52 евро, вземайки предвид и Решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 на СЕС във връзка с цитираната наредба.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1184-000*** от **.**.2025г., издадено от Началник на РУ – Костенец към ОДМВР – София, с което на В. Т. К., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В. Т. К., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.