Решение № 11640 от 25.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11640 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.ОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело № 20211110131329 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от А. Д. Ц. против В. Л. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – уронване на честта и достойнството и психологически дискомфорт, вследствие от клеветнически думи и изрази, изнесени в интервю, публикувано на 30.03.2021 г. в електронно издание „*****“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищцата твърди, че на 30.03.2021 г. в електронно издание „ *****“ било публикувано интервю с ответника В. Д., озаглавено: „Основател на ДаБГ: Лица от „Да, България“ получаваха пари от П.“. Сочи, че част от анонсът към интервюто е следният: „В интервюто което даде за „*****.bg“ той твърди с имена, че група от „Протестна мрежа“, част от която се намира сега в „Демократична България“, получавала пари от Д. П., В.Б., Ц.В. и мутри“. А.

Ц. поддържа, че чрез интервюто е изнесена невярна и оклеветяваща я информация, както и, че са направени манипулативни внушения за извършени от нея неморални Д.ия. Посочва, че на въпрос на интервюиращия, свързан с това дали „хора от „Протестна мрежа“ са получавали пари от Д. П., за да внесат сигнал срещу Ц.В. и КТБ“, разяснен с посочване на броя на хората и размера на получените пари, ответникът В. Д. отговорил по следния начин:

„Броят на хората е съвсем леко различен, както и сумата е с минимална разлика от това, което си получил като информация, но потвърждава, че изпълнителят е същият за подаване на този сигнал. Но това не е „Протестна мрежа“,, а хора, които са участвали в „Протестна мрежа“ и бяха купени. Тези хора извършиха една огромна рекламна кампания на Д. П., която беше под наслова „Нека не купуваме от ******“ или „Да не купуваме от ******“.....“.

Всъщност това беше рекламна кампания на тази верига.“. Ищцата твърди, че на следващ въпрос дали ответникът Д. може да каже имената на лицата, внесли сигнала срещу КТБ, ответникът дал следния отговор: „Мога. Тези имена са известни и това са Г.И., Н. С., А. Ц., 1

Х. И. И.М. и много други подобни хора“. Ответникът казал още: „Те са взели пари не само от Д. П., а са група от хора, които са взимали пари от Ц.В., В.Б., вземали са пари от други мутри, от ****** , от ******** и много други български предприятия и крупни бизнесмени, лъжейки ги, че правят някаква политика, която е в тяхна защита. Много е важно да се разбере – не българските бизнесмени финансират някакви мошеници, а някакви мошеници отиват при тях и им казват: „Държавата ще ви съсипе, вие трябва да бъдете спасени чрез нашата помощ. Ние ще ви помогнем вашият бизнес да не бъде съсипан, дайте ни 100 000 лева и ние ще ви гарантираме, че сте в списъка с индулгенции с хората, които няма да бъдат нападнати от „новата революция“ на лявото или дясното“. Ищцата Ц. твърди, че това интервю било публикувано и в сайта ******** със следното заглавие: „Д.: Ц., М. и Х. И. взимали пари от П., Б. и Ц.В.“. Оспорва, като неотговарящи на истината, изказванията на ответника В. Д. относно взимането на пари от изброените в интервюто лица и предприятия за посочената цел. Поддържа, че е визирана и в двете изявления като лице, което вземало пари от изброените от Д. срещу обещания за определени политики и е окачествена като „мошеник“. Заявява, че тези твърдения на ответната страна не отговарят на истината, че не е вземала пари за каквото и да било под каквато и да е форма – пряко или косвено, нито от поименно споменатите лица Д. П., Ц.В., В.Б., ******* , ********, нито от „други мутри“.

Поддържа се, че чрез интервюто ответникът направил внушаване, че ищцата А. Ц. извършва неморални действия, изразяващи се в искане и получаване на пари срещу обещаване на протекции и определени политики в „тяхна защита“. Описаните клеветнически твърдения били направени от Д. няколко дни преди изборите за народни представили за 45-то Народно събрание, на които Ц. била кандидат от Коалиция „Демократична България“ и целели да навредят на същата. Последните са опозоряващи за честта и достойнството.

Клеветническите твърдения, изнесени от Д. в процесното интервю създавали лошо отношение от страна на обществото към Ц. и по този начин тя търпяла негативи в личен и професионален план, като се отразили и на репутацията и като политик. В резултат от неверните твърдения на ответната страна, ищцата претърпяла неимуществени вреди и в емоционален план, изразяващи се в психически дискомфорт (гняв, раз концентрация), продължаващи и към момента на сезиране на съда с процесната искова молба. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция и за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от изнесените от ответника неверни и опозоряващи я твърдения, възлизащо на сумата от 2 500 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В. Л. Д. оспорва иска, сочейки, че не отговаря на истината твърдението на ищцата, че същият е дал интервю за електронното издание „*****.bg“, съдържащо описаните в исковата молба квалификации. Поддържа, че визираният от ищцата материал първо бил публикуван в сайта www.*****.bg, представляващ блог на журналиста С.Т.. В телефонен разговор, иницииран от Т., двамата разговаряли по различни теми, като в хода на разговора Д. бил попитан дали знае поименно хората, подали сигнал на „Протестна мрежа“ за КТБ, при което ответникът изброил лицата, за които се досетил. Посочва, че не е споменавал името на ищцата в конкретен контекст. Изразено е съмнение, че след разговора, С.Т. свалил направения запис, подредил го и го публикувал в блога си *******“, след което други журналисти споделили публикацията. Д. изяснява, че не е дал съгласието си разговорът да бъде счетен за интервю, да бъде публикуван и споД.. Отрича да се е съгласявал проведения по телефона разговор да бъде записван, както и да бъде използвана негова фотография в процесната публикация.

Счита, че ако на ищцата са причинени вреди, то отговорността е на журналиста С.Т., публикувал твърденията. Оспорва да е автор на изявленията, определени от Ц. като неверни и опозоряващи. Поддържа, че така описаните в исковата молба изявления не са позорящи и не са и причинили вреди. Същите следва да се окачествяват не като приписващи 2 престъпление на ищцата, а като оценъчно съждение, изразяване на мнение или критика по политически или обществено значими въпроси. Доколкото А. Ц. е публична личност, то същата следва да търпи по-висока критика в сравнение с обикновените граждани. Отрича използваните изразни средства да са основание за ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и същите да са целели унижаване на ищцата. Намира, че не е налице причинна връзка между проведения с негово участие телефонен разговор и претендираните от Ц. вреди. Излага, че процесните твърдения са опровергани в интервю с водещ С.В. в рубриката „Политически некоректно“ на 16.05.2021 г. за Българското национално радио.

Оспорва размера на исковата претенция с довод, че търсеното обезщетение е прекомерно. С тези възражения отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените от него разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие от непозволено увреждане.

Възникването в полза на ищцата на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). осъществяването на описаното Д.ие от ответника и неговата противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено поведение), като конкретно поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин, а именно чрез даване от ответника на описаното в исковата молба интервю, съдържащо посочените твърдения, публикувано на интернет – страниците www.*****.bg и www.tribunе.bg; 2). причиняването на сочените неимуществени вреди и техния размер; 3). причинна връзка между противоправното Д.ие и настъпилите вреди.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата , както и да опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т. ч. чрез установяване истинността на твърденията, окачествени от ищцата като уронващи честта и достойнството и.

Между страните не се спори, че ответникът В. Д. е автор на изявленията, обективирани в исковата молба, за които ищцата А. Ц. твърди, че изхождат от него, което обстоятелство, с протоколно определение от 15.04.2022 г., е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Не се спори, че тези изявления са направени в разговор между ответника и лицето С.Т., проведен по телефона, както и неговото конкретно съдържание. Последното се установява и о т представения (и от двете страни) и приет по делото, като възпроизведен на хартиен носител, разговор между лицата С.Т. и ответника В. Д., обективиран в писмен отговор от 30.09.2021 г., представен по гр. дело № 31331/2021 г. по описа на СРС, ГО. От съдържанието на разговора се изяснява, че се касае за въпроси, поставяни от лицето С.Т. към ответника, на които той е дал съответните отговори. Установява се, че при поставен въпрос:

„А за „Протестна мрежа“ , тези лица, които са внесли този сигнал, можем ли да говорим с имена или не трябва, защото не можем да го докажем“ ответникът е направил следното изказване като отговор: „Можем. Тези имена са известни и са публично доказани. Това са.....

А. Ц....и много други подобни хора. И не само те“. Данните от разговора сочат, че Д. е и автор на следното изказване: „Те са взели пари не само от Д. П., а са група от хора, които са взимали пари от Ц.В., В.Б., вземали са пари от други мутри, от *********, от ******** и от много други български предприятия и крупни бизнесмени, лъжейки ги, че правят някаква политика, която е в тяхна защита. Много е важно да се разбере – не българските бизнесмени 3 финансират някакви мошеници, а някакви мошеници отиват при тях и им казват:

"Държавата ще ви съсипе, вие трябва да бъдете спасени чрез нашата помощ. Ние ще помогнем вашият бизнес да не бъде съсипан, дайте ни 100 000 лв. и ние ще ви гарантираме, че сте в списъка с индулгенции с хората, които няма да бъдат нападнати от "новата революция" на лявото или дясното".

Събраните по делото писмени доказателства – заверени писмени копия от извадки от публикации в интернет – страниците, сочат, че на 30.03.2021 г. на интернет – страницата www.*****.bg е качена публикация със заглавие: „Основател на ДаБГ: Лица от „Да, България“ получаваха пари от П.“, с анонс, че същата съдържа интервю с лицето В. Д..

Отразено е, че по негови твърдения, изложени в публикацията, „група от „Протестна мрежа“, част от която се намира сега в „Демократична България“ е получавала пари от Д. П., В.Б., Ц.В. и мутри“. В публикацията са отразени въпроси, като изходящи от лицето С.Т. и отговори на същите, с посочен техен източник – интервюираното лице В. Д.. Публикация с идентично съдържание е качена и на интернет - страница www.tribunе.bg, озаглавена: „Д.:

„Ц., М. и Х. И.о взимали пари от П., Б. и Ц.В.“.