Решение № 67 от 12.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100902128 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при закрити врата, на десети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 2128 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба на длъжника "А.Ф." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Бусманци, ул. "****, представлявано от управителя Х.И.Ц., за откриване на производство по несъстоятелност.

Молителят излага твърдения, че към момента дружеството не било в състояние да изпълни свои изискуеми и безспорни публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с тьрговската му дейност по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 607а, ал. 1 ТЗ. Това обстоятелство било видно от приложеното към молбата удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, което установявало, че 1 дружеството има публичноправни задължения в общ размер от 92778,23 лева, които не могли да бъдат погасени поради липсата на финансови и други ликвидни активи. Молителят „А.Ф.” ЕООД било неплатежоспособно и свръхзадължено и следвало да бъде обявено в несъстоятелност.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.

Дружеството-молител е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 10 лева, внесен изцяло, с основен предмет на дейност търговия.

От извършена служебна справка в И.И. се установява, че молителят „А.Ф.” ЕООД не притежава права на собственост върху недвижими имоти. Справка в централизираната база за собственост върху МПС установява, че дружеството не е регистрирано и като собственик на ППС.

В производството е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалите събрани в производството доказателства и въз основа на същото приема за установено следното.

Анализирайки балансовата структура на активите и пасивите, както и данните от отчетите за приходи и разходи, вещото лице обосновава два под-периода във финансовоикономическото развитие на търговеца: 2016 г. – 2018 г. и 2019 г. - 30.11.2022 г..

Активът на дружеството в периода 2016 г. – 2018 г. бележи постоянен ръст от 49000 лева до 121000 лева, като е напълно и изцяло концентриран в краткосрочната част – вземания (5 % - 6 % от актива) и основно парични средства (94 % - 95 % от актива), като не фигурират дори и материални запаси, което предполага много добър ликвиден профил и коефициент за обща ликвидност, както и съвпадащ такъв за бърза ликвидност – поради липсата на материални запаси. Съчетаването в този период на нарастване на балансово число, както и изцяло краткотрайния характер на активите е отличен показател за ликвидността на дружеството. Нарастването се дължи на отчитаните в периода положителни финансови резултати, като кумулативната печалба за трите отчетни периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г., включително е 85000 лева. Обаче нетният марж, или рентабилността (съотношението между финансовия резултат – печалба и приходите на дружеството) намалява, което е сигнал за лошо управление на разходите, особено в период на нарастващи приходи.

Във втория условен период 2019 г. - 30.11.2022 г. сумата на общия актив флуктуира без да оформя ясна тенденция, като същевременно не спада съществено. Тук отново основната част от активите са краткотрайни, като в баланса фигурират единствено ДМА за 1000 лева или едва 1 % от актива, като останалите 99 % са съсредоточени отново в краткотрайната част, като тя търпи леко преструктуриране, доколкото дружеството започва да поддържа и материални запаси от 2020 г. до 30.11.2022 г. за една и съща сума – 13000 лева. По отношение на ликвидността тук отново профилът на актива е много добър.

Собственият капитал на дружеството в периода 2016 г. – 2018 г. е с отлични стойности вследствие на отчитаните положителни финансови резултати, като представлява между 83 % и 88 % от финансирането на дружеството, което предполага много висока автономност и ниска задлъжнялост. Именно и поради нарастващите приходи, на 15.10.2018 г. търговецът е регистриран по ЗДДС на основание чл. 96 ЗДДС (дружеството подлежи на регистрация ако в последните 12 месеца преди текущия е достигнало оборот над 50000 лева).

2

Във втория условен период – 2019 г. – 30.11.2022 г., обратно на първия, дружеството се декапитализира тенденциозно, като стойностите на собствения капитал спадат драстично и достигат отрицателни нива – 2019 г. – 46000 лева (44 % от финансирането), 2020 г. – 1000 лева (1 % от финансирането), а през последните два обследвани отчетни периода – към 2021 г. и към 30.11.2022 г. той е отрицателен (- 9000 лева) и съответно (- 9 %) от финансирането, тоест дружеството изцяло губи автономността си в този период и задлъжнялостта му надхвърля 100 %, тоест задълженията превишават активите. Причините за това са няколко: на първо място, през 2018 г. едноличният собственик на капитала е разпределил 60000 лева печалба, тоест собственият капитал през 2019 г. е намалял с 60000 лева само от това разпределение. Собственият капитал спада от 100000 лева през 2018 г. на 46000 лева към края на 2019 г. и то при отчетена печалба през 2019 г. от 18000 лева, което означава, че 72000 лева от собствения капитал са заличени от 2018 г. до 2019 г., а са представени документи за разпределение само на сумата 60000 лева. През 2020 г. отново са разпределени дивиденти, за което са представени копия от протоколи с решения на едноличния собственик за общата сума от 48000 лева, което е основната причина, по баланс собственият капитал към края на 2020 г. да бъде 1000 лева, при положение, че във всички периоди от 2016 г. до 2020 г. дружеството отчита положителен нетен финансов резултат, който кумулативно за тези периоди възлиза на 107000 лева, а по документи е разпределило 108000 лева като печалба.

Друга причина за намаляващия собствен капитал, или по-скоро за липсата на ръст е намаляващата печалба спрямо приходите, или намаляващият нетен марж, който намалява трайно и през двата условни периода, което е ясен индикатор за лошо управление на разходите – ръстът на разходите пропорционално изпреварва ръста на приходите, което води до намаляване на пропорцията на печалбата от общия приход, или с други думи, намалява ефективността и рентабилността на дружеството.

Третата причина е, че въпреки, че през 2019 г. дружеството отчита най-високия си приход, след това той съществено намалява, а разходите тенденциозно се увеличават, като прави впечатление, че разходите за персонал се увеличават именно в периода на спад на приходите, което е извън икономическата логика, тъй като е разходен компонент, който би могъл да се контролира и е независещ от външни фактори като пазарни цени на доставки, инфлация и други.

Задълженията на дружеството (пасивът, намален с размера на собствения капитал) в периода 2016 г. – 2018 г. са концентрирани изцяло в краткосрочни задължения, което не би било положителен фактор за ликвидността, но тъй като задълженията са изключително ниски по размер, а именно едва 12 % - 13 % са задълженията на дружеството от общия пасив, при 100 % краткотрайни активи в периода, това по никакъв начин не влияе негативно на ликвидните показатели, напротив, същите са отлични. Но прави впечатление постоянното нарастване на публичните задължения.

Във втория условен период 2019 г. - 30.11.2022 г. вследствие на декапитализацията на дружеството, пропорцията на задълженията става 56 % през 2019 г. и достига 109 % в последните два обследвани периода (2021 г. и 2022 г.), което еднозначно води до извод за свръхзадлъжнялост и липса на автономност – пасивът е съставен изцяло от външно финансиране. Публичните задължения нарастват и са основното задължение в този период – при 16000 лева публични задължения към края на 2018 г., достигат 50000 лева към края на 2019 г. и 83000 лева според баланса към 2022 г..

3

Видна е тенденцията за намаляване на коефициента на обща ликвидност от изключително високи нива: 8,17 за 2016 г. до стойности по-малки от 1 към 2021 г. и 2022 г., което по икономическите стандарти и добрата практика са незадоволителни стойности, но следва да се отбележи, че не са драстично по-ниски от 1, а именно според баланса, 91 % от краткосрочните задължения би следвало да могат да бъдат погасени с наличните според баланса краткотрайни активи.

Приложеният към молбата опис на активите, а именно стоки (дрехи) за 12770,00 лева балансова стойност, както и вземане от едноличния собственик на капитала за 5580,79 лева съответства само частично на представените от счетоводството баланси и оборотни ведомости, като разликата е съществена – 84000 лева касова наличност, което променя изцяло ликвидността на дружеството. С оглед на твърденията в молбата по чл. 625 ТЗ, съдът приема, че „А.Ф.” ЕООД признава неблагоприятния факт на липсата на посочената касова наличност, което обуславя обща ликвидност от 0,160 (18000 лева /112000 лева).

Показателите за задлъжнялост и автономност са реципрочни и изводът в генералния случай е един и същ и от двата. Отново в генералния случай, те са с положителни стойности, като задлъжнялостта следва да е под 1, а автономността над 1, за да бъдат в сравнително здравословни в икономическия смисъл граници.

Оформена е ясна тенденция на увеличаване на показателя за задлъжнялост и намаляване на показателя за автономност, като в последните два периода (2021 г. и 2022 г.) те достигат отрицателни стойности, поради отрицателния собствен капитал. Причините за това са разпределянето на пебалба при нарастващи основно публични задължения, по които няма никакви погасителни движения за целия обследван период. От 2016 г. до 30.11.2022 г. публични задължения само са натрупвани, без никакви индикации дружеството да полага усилия за погасяването им. Налице са влезли в сила и изискуеми задълженията на молителя „А.Ф.” ЕООД по ревизионен акт № Р-22221418007667-091-001/01.07.2019 г., който обследва задълженията по ЗДДС от 22.03.2018 г. до 30.11.2018 г. и е установил задължения за периода по ЗДДС за 8019,04 лева главница и 729,91 лева лихви.

Освен това, от НАП е представена справка за задълженията на дружеството-молител към дата 19.12.2022 г. за сумата от 73327,56 лева - главница и сумата 23395,85 лева - лихви или общо 96723,41 лева, като в тази сума са включени и сумите по посочения ревизионен акт, които се събират в производството по изпълнително дело № 170250006/2017 г..

Дружеството има нетно нарастване на задълженията към доставчиците, но има и погашения по тази разчетна сметка. Разчетите по заплати (персонал) са изцяло погасени, като крайното дължимо салдо е нула. По публичните задължения има начално салдо и кредитни обороти, тоест нарастване, както и липса на дебитни обороти, тоест никакви погашения. Към периода дружеството отчита положителен нетен финансов резултат (печалба), като в представената оборотната ведомост има нанесен допълнително данък печалба за 2610,49 (при финансов резултат по ОПР – 26000 лева печалба), който обаче не е отразен в отчета за приходи и разходи, също така и в баланса тези задължения за данък печалба не са отразени.

Обобщено, за периода 2016 г. - 30.11.2022 г. във всяка една от годините (с изключение на 2018 г.) е имало нетно нарастване на задълженията към доставчици, но и значителни кредитни и дебитни обороти – начислявания на задължения и погасяването им. Разчетите по заплати винаги започват и завършват годината с нулево салдо, тоест всички начислени заплати се изплащат в годината, като кумулативно за периода 2016 г. - 30.11.2022 г., според 4 оборотните ведомости, са начислени и изплатени възнаграждения за персонал в размер на 71764,81 лева. Има ясно изразена тенденция за увеличаване на разходите за заплати дори и във втория условен период, в който профилът на дружеството чувствително се влошава.