Решение № 5415 от 25.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5415 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.ова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100502995 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 5151/29.12.2021 г. по гр. д. № 38017/2021 г. по описа на СРС, 43 с - в са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Д. Ф., ЕГН ********** и Н. Г. Ф., ЕГН ********** дължат, всеки поотделно, на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК ****** следните суми : сумата от 958, 87 лв., главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „Обеля 2“, бл. ****, сумата от 88, 08 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до 29.01.2021 г., сумата от 3, 48 лв., главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 0, 22 лева, обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020 г. до 29.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда 09.02.2021 г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден за разноски в исковото и заповедно производства.

Недоволен от решението е останал ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, който го оспорва с доводи за необоснованост и постановяване при допуснати нарушения на материалния закон и в противоречие с установеното фактическо положение по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно СРС е отхвърлил исковете приемайки, че ответниците не са потребители на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Ищецът излага доводи, че от една страна СРС е констатирал, че ответниците се легитимират като собственици, въз основа на представения по делото нотариален акт, като са учредили договорна ипотека 1 върху имота през 2001 г., а от друга е приел, че периодът е назад във времето, поради което не може да се направи извод, че продължават да са собственици на имота. Сочи, че правото на собственост е безсрочно и не се погасява с неупражняването му, а ответниците не са провели насрещно доказване, че правото на собственост, придобито от тях през 1989 г., е загубено или прехвърлено. Поддържа, че по делото са налице достатъчно доказателства, че ответниците са собственици на имота. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите страни - ответниците И. Д. Ф. и Н. Г. Ф., оспорват жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е обосновано и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна. Обоснован е извода на СРС, че не са ангажирани годни писмени доказателства – нотариален акт или писмен договор, от които да се установява, че са потребители на ТЕ в исковия период, поради което СРС законосъобразно е отхвърлил изцяло исковете. Договорната ипотека върху недвижим имот от 2001 г., независимо, че е в изискуемата форма, не е годно доказателство за установяване, че ответниците са собственици на процесния имот на някакво правно основание, а от там - клиенти на ищеца за доставката на ТЕ в него.

Излагат доводи, че ищецът е понесъл последиците от непроведеното от него доказване и в съответствие с материалния и процесуален закон исковете са били отхвърлени.

Молят да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.

Претендира разноски за производството.

Третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

След преценка доводите по въззивната жалба и събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част.

По останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението за нарушения на императивните материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството се развива след постъпили възражения от двамата ответници по реда на чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Топлофикация София” ЕАД.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е изложил установената по делото фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само релевантните за обжалването доказателства.

По основното възражение, поддържано във въззивната жалба : за качеството на ответниците на потребители на ТЕ през процесния период, като съобрази становищата на страните, въззивният състав намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл.

154, ал. 1 от ГПК).

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , „клиенти“ на Т Е са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) .

2

Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според възприетото тълкуване в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „с обствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно, законът е предпоставил качеството потребител на ТЕ за битови нужди от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало открИ.е на партида на свое име.

Като съобрази нормите на ЗЕ и дадените тълкувания от ВКС по въпроса за възникване на качеството потребител на ТЕ и на договорни отношения с доставчика, настоящият състав не споделя изводите на СРС, че ищецът не е провел доказване на факта, че ответниците имат качеството потребители на ТЕ в периода.

По делото е приложен нотариален акт № 80, т. І, рег. № 2357, дело № 76 от 22.05.2001 г., според който двамата ответници са учредили договорна ипотека върху собствения си недвижим имот находящ се в гр. София, ж. к. „Обеля 2“, бл. **** процесния апартамент. Правото на собственост е безсрочно и не се губи с неупражняването му през определен период от време.

Отделно от изложеното, въззивният състав констатира, че нито във възражението си по чл. 414 ГПК, нито в отговора на исковата молба или по – късно в производството ответниците са оспорили качеството си на собственици на процесния имот в процесния период. Според общото правило на чл. 153 от ГПК, на доказване подлежат само спорните факти в производството, които са от значение за решаване на делото, но не и безспорните такива.

В доклада си по чл. 140 ГПК СРС не е приел, че качеството на ответниците на собственици е спорен факт в производството. Напротив, съдът е приел, че ответниците оспорват основно стойността на доставената до имота ТЕ и начинът на начисляването й и се позовават на погасителна давност. Предвид изложеното, въззивният състав намира са основателно възражението на ищеца в жалбата, че ответниците не са оспорили качеството си на потребители на имота, като негови собственици. Косвено доказателство за това обстоятелство са и документите за главен отчет на уредите в периода, представени от третото лице помагач - ФДР, които носят подпис на потребителя и също не са оспорени от ответниците, според изявленията на представителя им в първото по делото съдебно заседание пред СРС.

Предвид изложеното въззивният състав счита, че ищецът е провел доказване на основния правопораждащ факт в процеса, че ответниците са собственици на процесния имот и от там, че имат качеството потребители на топлинна енергия.

3

Следователно по силата на ЗЕ е възникнало договорно правоотношение между ответниците и „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия при ОУ през процесния период, срещу задължение за заплащане на нейната цена. Не се предвижда като условие за влизането на ОУ в сила приемането им от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Не се твърди или установява ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. като разпределението е извършвано от ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД.

По същество въззивният състав намира, че реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установяват от приетата пред СРС и неоспорена СТЕ, която съдът кредитира. Заключението на СТЕ е изготвено след анализ писмените доказателства, а констатациите на експертизата не са опровергани от други доказателства по делото. Експертизата е изготвена след анализ както на писмените доказателства, представени от ищеца, така и на тези, представени от ФДР.

Според експертизата дължимите суми за ТЕ в периода са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Вещото лице е посочило, че през процесния период фирмата за дялово разпределение не е начислила суми за изразходвана топлинна енергия за отопление на имота, поради демонтиране на 4 бр. отоплителни тела, както и ТЕ за общи части, тъй като отоплителната инсталация във входа е изключена през 2000 г. ТЕ за БГВ е начислявано по показанията на 2 броя водомери в имота.

Вещото лице е отразило, че през процесния период ФДР е разпределяло топлинна енергия само за сградна инсталация между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

От експертизите се установява, че сумата за главница ТЕ за процесния период 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 1 924, 70 лв., в т. ч. и сумата от 6, 69 лв. за дялово разпределение. Обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 176, 59 лв. – 15.09.2018 г. – 21.01.2021 г., в т. ч. 0, 44 лв. върху главницата за дялово разпределение.

Настоящият състав намира за частично основателно направеното своевременно от ответниците възражение за погасяване на вземанията по давност, с изтичане на 3 годишна давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС, доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.02.2021 г., а се претендират вземания от м. 05.2017 г. насетне, чиято изискуемост е настъпила три години назад от подаване на заявлението, съгласно ОУ от 2016 г.