Решение № 273 от 01.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. гр. Добрич, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500379 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба с рег. № 10927/04.06.2024 год., подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя А.Г.А., чрез упълномощения адвокат Д. М. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 417 от 20.05.2024 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 2482/2023 г., с което е признато за установено по предявения от Р. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр. В. срещу „***“ ЕООД, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 862,42 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2017г./2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13,708 дка, съставляваща имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич; 734,72 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2018г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, 1 рег. № 661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13,708 дка, съставляваща имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.

Със същото решене първоинстанционният съд е осъдил „***“ ЕООД да заплати на Р. Ж. Д. сумите от: 1 061,61 лева, представляваща разноски по гр.д.

№ 2482/2023 г. по описа на Районен съд Добрич; 38,39 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич.

Въззивната жалба е депозирана в срок – на 04.06.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на въззивника 22.05.2024 г., от която дата тече двуседмичният срок за неговото обжалване, съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.

260, т. 6 от ГПК.

Според жалбата решението е неправилно и незаконосъобразно – районният съд е допуснал нарушение на закона като е приел, че в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, според която разпоредба с изтичането на пет години се погасяват всички вземани, за които в закона не е предвиден друг срок. Съдът е следвало да уважи възражението на ответника /настоящ въззивник/, че вземането на ищеца е погасено с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност, с оглед характера на исковата претенция – касае за задължение по договор за аренда, което има периодичен характер.

Същото е постановено при превратно тълкуване на доказателствата по делото, при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, което е довело до ограничаване правата на ответника в производството по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощника адвокат П. С. от АК – гр. Варна, в 2 който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по ч.гр. дело № 1565/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по заявление с вх. № 11391/27.06.2023 год. на Р. Ж.

Д. с ЕГН ********** от гр. В., чрез упълномощения адвокат П. С. от АК – гр.

Варна, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя А.Г.А., за сумите от: 959,70 лв., представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2017 г./2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; 959,70 лв., представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, 708 дка, съставляваща имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Със заповед № 719/07.07.2023 г. издадена по посоченото дело Добричкият районен съд е разпоредил на длъжника да заплати на кредитора заявените суми, ведно със сторените по делото разноски в размер на 38,39 лв.

3

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 4706 от 05.09.2023 г. заповедният съд е указал на заявителите, че могат да предявят искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесат пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 1565/2023 г./.

Производството по гр. дело № 2482/2023 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по предявените от Р. Ж. Д. срещу „***“ ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич, а именно: 1) 959,70 лева, представляваща неплатена аренда за стопанската 2017/2018 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13, имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата; 2) 959,70 лева, представляваща неплатена арендна цена за стопанската 2018 г./2019 г. по договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., на земеделска земя с площ от 13,708 дка, съставляваща имот № 041015, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 27.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение от 25.04.2024 г. е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на претенцията за неплатена арендна цена за стопанската 2017 г./2018 г. е намален от 959,70 лева на 862,42 лева, а размерът на претенцията за неплатена арендна цена за стопанската 2018 г./2019 г. е намален от 959,70 лева на 734,72 лева. В частта за разликата между 959,70 лева и 862,42 лева и за разликата между 959,70 лева и 734,72 лева е направено оттегляне на исковете. Поради тази причина в тези части производството е прекратено, а издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1565/2023 г. е обезсилена в посочената част.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, ищецът е собственик на земеделска земя с площ от 13,708 4 дка, съставляваща имот № 041015, по плана за земеразделяне на с. К., Община Т.. Страните са сключили договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., по силата на който посочената нива е била предоставена за ползване на ответника. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора като не е платил дължимата рента за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., поради което ищецът поискал по реда на чл. 410 от ГПК в негова полза да бъде издадена заповед за изпълнение за процесните суми. След като ответникът възразил срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК (по ч. гр. дело № 1565/2023 г. по описа на Районен съд Добрич) за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на искове по чл. 415 и чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на оспорените суми.

В срока и по реда на чл. 410 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, според който предявените искове са допустими, но неоснователни.

Ответникът настоява, че претендираните вземания са погасени по давност.

В кориците на ч.гр. дело № 1565/2023 г. по описа на Добричкия районен съд са приложени незаверени преписи от решение № 260002 от 10.01.2022 г. на същия съд по гр. дело № 3635/2020 г. и решение № 307 от 19.10.2022 г. на Добричкия окръжен съд по в. гр. дело № 402/2022 г. От тези решения става ясно, че в полза на Р. Ж. Д. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /предмет на ч.гр. дело № 2263/2020 г. по описа на ДРС/, с предмет дължимата рента за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г. по процесния договор. След постъпило възражение по чл. 414 от ГПК Д. е инициирал производство по чл. 415 и чл. 422 от ГПК и е образувано гр. дело № 3635/2020 г., по което ДРС е признал за установено дължимостта на оспореното вземане.

Така постановено решение е обезсилено от Добричкия окръжен съд с решение № 307 от 19.10.2022 г. по в. гр. дело № 402/2022 г.

Предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Р. Ж. Д. се легитимира като собственик на описания по-горе недвижим имот, по силата на сключен с майка му К. И. Д.а договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 546, том III, дело № 873 от 03.11.1997 г. на нотариуса при Т.ския районен съд.

5

На 05.04.2011 г. между „***“ ЕООД, като арендатор, и Р. Ж. Д., като арендодател, е сключен договор за аренда № 1015/05.04.2011 г., вписан в Служба по вписванията – Т. под Акт № 273, том I, рег. № 661/05.04.2011 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване земеделска земя с площ от 13,708 дка, съставляваща имот № 041015, находяща се в с. К., Община Т.. Страните са постигнали съгласие периодът на арендуване да е десет стопански години, от 01.10.2010 г. до 01.10.2020 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, арендното плащане е в размер на 35 % от реализираната продукция последен добив, по видове култури, изплатени по пазарни цени за текущата стопанска година, но не по-малко от десет лева.

Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора, плащането се извършва след реализация на продукцията, но не по-късно от тридесет и първи декември на текущата стопанска година. Оттук се извежда, че падежът на падежът на задължението за стопанската 2017/2018 г. е настъпил на 31.12.2018 г., докато падежът за стопанската 2018/2019 г. е настъпил на 31.12.2019 г.