Решение № 14532 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14532 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110160081 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 310266/02.11.2023г. на СРС, подадена от Г. Б. К. срещу „***********“ АД. На 12.12.2023г. в Търговския регистър е вписана промяна в наименованието на ответника, като същото вече е „**************“ АД със седалище в град Перник. На 29.02.2024г. в Търговския регистър е вписана промяна на наименованието и организационната форма на ответника, като същият вече се нарича „***********“ ЕАД със седалище в град София.

Ищецът Г. Б. К. чрез мл.адв. Д. С. – АК-София, е предявил срещу "***********“ ЕАД искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал.

1 и чл. 146 ЗЗПотр за прогласяване нищожността на сключения между страните Индивидуален договор за заем № 10181116/02.06.2023г., както и на Договор от 02.06.2023г. за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем № 10181116/02.06.2023г. Ищецът твърди, че с ответника сключили описаните по-горе договори. По силата на договора за заем ответникът като заемодател предоставял в заем сумата от 766,94 евро със срок за връщане до 05.12.2023г. при годишна лихва от 40,06% и ГПР 39,59%. Заемът следвало да се погаси на 13 вноски, всяка от които по 221,00 лева. В чл. 12 от Договора било предвидено, че заемателят следвало в седмодневен срок от сключването на договора да осигури поемането от страна на трето физическо лице на солидарно задължение за връщане на всички вноски по кредита, както и на дължимите разходи, лихви и неустойки. Налице е клауза, според която страните се съгласяват, че неизпълнението на това задължение причинява на заемодателя вреди, които се обезщетяват със заплащането на неустойка от 616,76 лева. С договора за допълнителни услуги на заемателя били предоставени услугите „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителния план“, за което се начислявали допълнителни такси.

Твърди се, че двата договора са нищожни, тъй като голяма част от уговорките в тях били в противоречие с императивните правила за защита на потребителите, а съдържанието им било типово и потребителят нямал възможност да влияе върху него. Уговорките противоречали на добрите нрави, водейки до несправедливо облагодетелстване на едната страна по договора. Общите условия не били подписани от потребителя, като на последния 1 не била предоставена пълна информация за кредита и условията по него. Аргументира се, че клаузите, определящи размерите на договорната лихва и ГПР, са нищожни. ГПР освен това бил неправилно определен и изчислен. Клаузата за неустойка противоречала на добрите нрави, като надхвърляла пределите на присъщите ú функции. Заплащането на сумите по договора за допълнителни услуги било предвидено с цел заобикаляне на закона и в противоречие с чл. 33 ЗПКр. Сочи се, че клаузите на договорите са неравноправни.

Единствената цел на договорите била да доведат до нарастване на общото задължение и разходите по кредита, някои от които били скрити под формата на други плащания/услуги.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че двата договора не са изцяло нищожни, се предявяват искове за прогласяване нищожността само на клаузите от тях, предвиждащи уговорка за предоставяне на обезпечение – поръчителство/гаранция, плащане на неустойка, допълнителни такси и възнаграждения, както и тези, определящи ГПР и размера на договорните лихви поради противоречие със закона, заобикалянето му и противоречие с добрите нрави. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. С., която поддържа исковата молба, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕАД не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което предявените искове се оспорват.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, както и позицията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр /както главни, така и евентуално предявени/ е и за двете страни. Ищецът следва да докаже наличието на предпоставките, установяващи недействителността на договорите/договорните клаузи на сочените от него основания. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал.

4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Обективно между страните няма спор, а и от приложеното заверено копие се установява, че между страните е сключен Индивидуален договор за заем код 10181116/02.06.2023г. Същият показва белезите на договор за потребителски кредит, по който заемателят-ищец има качеството на потребител. Ако и представеното по делото копие да е снето от неподписан от потребителя оригинал, страните не оспорват сключването на договора и наличието му. Съгласно договора дружеството като заемодател отпуска на ищеца като заемател сумата от 766,96 евро или тяхната левова равностойност по курса на БНБ.

Сумата следва да се върне за срок от 26 седмици на вноски, които са определени в размер на 65,55 евро / 128,21 лева двуседмично. Общият размер на всички плащания е посочен като 852,19 евро / 1666,73 лева при 40,06% възнаградителна лихва и ГПР, вписан като 39,59 %.

2

Посочено е, че при изчислението на ГПР е взето предвид това, че договорът запазва обвързващата си сила между страните за целия му срок, всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си по него, като при това по него няма да бъдат начислявани такси за събиране на просрочени задължения, лихви за забава и неустойки.

Според чл. 12 от договора заемателят е поел задължението в срок от 7 дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което трето лице следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи договор за встъпване в дълг или договор за поръчителство. /чл. 12, ал. 1, 2/. Третото лице следвало да отговаря на изискванията по чл.

13, ал. 3 от Договора. Според чл. 12, ал. 4 от Договора страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя да осигури исканото обезпечение ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в сторени допълнителни разходи, свързани с обезпечаване на риска от просрочие, като за тази цел заемателят дължи неустойка в конкретен размер от 616,76 евро / 1206,27 лева, която била индивидуално уговорена, а размерът ù не би прекомерен. В ал. 6 на чл. 12 е налице погасителен план с падежни дати, на които следва да се платят съответни суми за главница, лихва и неустойка. При предоставяне на обезпечение след изтичане на едноседмичния срок размерът на неустойката се намалява съразмерно на периода, за който договорът е бил останал необезпечен /чл. 12, ал. 7/.

Според чл. 22 ЗПКр, когато не са спазени изискванията на посочените в разпоредбата норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр изисква договорът да съдържа ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. Факт е, че процесният договор за кредит външно формално отговаря на това изискване, тъй като е посочен ГПР и обща дължима от потребителя сума. Техните стойности обаче не съответстват на действителните такива. Чл. 19, ал. 1 ЗПКр определя, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включая тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. При това положение в процесния договор за кредит обаче в ГПР не са включени допълнителните разходи за т.нар. „неустойка“ по чл. 12, ал. 4 от Договора, определени на точната сума от 616,76 евро / 1206,27 лева.

Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормите на чл. 16, ал. 1 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗПотр. Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателяпотребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита. Не може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПКр, 3 следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при предварително дадено достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически от една страна се създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената част от задължението, а от друга неправомерно се натоварва потребителят с допълнителни разноски, съизмерими с главницата по кредита.

Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В настоящия случай неустойката обезпечава реално не главното задължение по договора за кредит – да се върне заетата сума с лихва, а акцесорното задължение за обезпечение, при това в доста висок размер. Дори и заемателят да е изправна страна по основното си задължение – да връща главницата и да плаща лихвите /ако уговорката за заплащането на тези лихви е действителна/, то договорът предвижда кредиторът да получи и неустойката, при това без той да е претърпял каквито и да било вреди, т.е. той реално се обогатява с допълнително и крайно чрезмерно плащане, чиято цел е единствено да се изискат от длъжника-заемател още пари. Поради това съдът намира, че сумата от 616,76 евро е наречена в договора „неустойка“ без да има реално такова естество, тъй като обективно тя няма обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като по този начин всъщност се прикрива една допълнителна печалба-възнаграждение за кредитора, която задължително е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, което не е сторено, видно от чл. 3, ал.