Акт от 20.05.2021, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 110

Гр. Перник, 20.05.2021 година.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 142/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М.К.Ф. и К.С.Ф.,***, чрез пълномощника им адвокат К.Б. *** против Заповед № 193 от 01.02.2021 година на кмета на Община Перник. С оспорената заповед, на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и съставен констативен акт № 2-20/ТР-267 от 30.11.2020 година е наредено М.К.Ф., в качеството му на възложител на строеж: „Постройка на допълващо застрояване – стопанска постройка с навес и инвентар“, намиращ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) XXV-807, кв. 17, по плана на с. Д., община Перник, област Перник, с административен адрес: с. Драгичево, община Перник, област Перник, ул. „ ***“ № ***, да премахне доброволно и за собствена сметка строежа в срок до 2 (два) месеца, считано от датата на влизане в сила на заповедта. В заповедта са указани и последиците при констатиране на евентуалното й неизпълнение.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че изложените в заповедта мотиви са изцяло незаконосъобразни и в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като възпроизвеждащи изцяло мотивите на комисията, извършила проверката и съставения в тази връзка констативен акт, без да са разгледани всички събрани в хода на производството доказателства, включително подаденото възражение срещу съставения констативен акт, съответно без да са изложени собствени на административния орган мотиви за издаване на оспорената заповед относно нарушените законови разпоредби на ЗУТ при изграждането на стопанската сграда и в какво се състои нарушаването им, с което е ограничено правото на защита на адресата на заповедта, а заповедта е немотивирана. Твърди се също, че установените и отразени в съставения констативен акт отклонения на извършения строеж от строителните книжа са изцяло несъществени съгласно чл. 154, ал. 3 от ЗУТ, като попадащи извън отклоненията, посочени в ал. 2 на ЗУТ, поради което съставения констативен акт не отговаря на действителното фактическо положение. Въз основа на тези аргументи, изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването на строежа. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 26.04.2021 година жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат К.Б. ***, която моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна по подробно изложени съображения. Допълнителни съображения развива и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 26.04.2021 година ответникът по жалбата – кметът на Община Перник, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д. Е., излага съображения за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я отхвърли. В представени писмени бележки доразвива доводите си срещу основателността на обжалването, пледира валидност, формална, процесуална и материална законосъобразност на издадения административен акт. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.

235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните изводи:

По допустимостта:

По отношение жалбата на К.С.Ф. същата е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена от лице без правен интерес от обжалване на издадената заповед. В административното производство по премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и жалбоподателят, адресат на акта, посочен в разпоредителната част на заповедта.

Административният акт не засяга неблагоприятно правната сфера на К.С.Ф., тъй като същата не адресат на заповедта, спрямо нея не възникват разпоредените права и задължения, а като следствие и не разполага с активна процесуална легитимация за оспорването й. В случая предмет на оспорване е заповед за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Адресат на административния акт е М.К.Ф..

По аргумент от § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 година за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, „адресат/и на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж.

Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. Това са и лицата, разполагащи с процесуално право на участие в съдебното административно производство по обжалване на заповедта. В случая, както се посочи по – горе, адресат на заповедта е М.К.Ф., като възложител на констатирания незаконен строеж, а в КА е посочен и като собственик на строежа, поради което само това лице е засегнато от разпоредените с акта задължения. Други лица, не разполагат с активна процесуална легитимация за оспорването (в този смисъл е Решение № 3441 от 16.03.2021 година, постановено по адм. дело № 13 202/2020 година и Решение № 1 360 от 27.01.2011, постановено по адм. дело № 13 126/2010 година по описа на Върховния административен съд). Предвид това, на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата, в частта й по отношение на К.С.Ф., следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По отношение на М.К.Ф. жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в преклузивния процесуален срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по повод Сигнал (жалба) вх. № 20/ТР-2671 от 06.07.2020 година (лист 67 от делото) от Б.П.Ц., собственик на УПИ XXIV-808, кв. 17 по регулационния план (РП) на с. Драгичево, за изградена в съседния УПИ – XXV-807, кв. 17 по РП на с. Д., в близост до източната вътрешно регулационна граница на имота (западна на собствения му УПИ) постройка без строителни книжа и документи, и без нотариално заверено съгласие за изграждането й на намалено – по – малко от 3 метра отстояние от регулационната линия.

С Писмо изх. № 20/ТР-2671(1) от 06.10.2020 година (лист 65 от делото) заместник – кмета на Община Перник с ресор „Строителство, устройство на територията и сигурност“ (СУТС), уведомил М.К.Ф. и К.С.Ф., че на 03.11.2020 година, за изясняване на фактите и обстоятелствата по изнесеното в така подадения сигнал (жалба), ще бъде извършена проверка на място и по документи в УПИ XXV-807. Писмото е получено от адресатите на 15.10.2020 година.

На

03.11.2020 година работна група към Община Перник извършила проверка на място в УПИ XXV-807, кв. 17 по плана на с. Драгичево в присъствието на М.К.Ф. и К.С.Ф..

Проверката е обективирана в Констативен протокол № 1-20/ТР-2671 от 03.11.2020 година (лист 63 от делото). Видно от съдържанието на последния, на място е установена стопанска постройка до изградената ограда между УПИ XXV-807 и УПИ XXIV-808, с размери 3.90 м./3.70 м. и височина 2.70 м., представляваща дървена конструкция с едноскатен покрив, покрит с ламарина, за чието изграждане е представено Разрешение за строеж № 171 от 31.05.2017 година.

По данни на собствениците на УПИ XXIV-808 оградата между двата имота не била поставена на място.

С Писмо изх. № 20/ТР-2671-3 от 13.11.2020 година на заместник – кмета на Община Перник с ресор СУТС (лист 59 от делото) М.К.Ф. и К. С. Ф. са уведомени, че във връзка с констатираното при извършената проверка на място и по документи, с цел законосъобразно приключване на случая, е необходимо в 20-дневен срок да представят геодезическо заснемане на постройката, изготвено от правоспособно лице по част „Геодезия“. Писмото е получено от адресатите си на 19.11.2020 година. Установява се от съдържанието на административната преписка, че с писмо вх. № 20/ТР-2671(5) от 26.11.2020 година заснемането е представено.

На

30.11.2020 година служители за контрол по строителството в администрацията на Община Перник съставили Констативен акт (КА) с № 2-20/ТР-2671 (лист 54 от делото) във връзка с извършената проверка на строеж „Постройка на допълващото застрояване – стопанска постройка с навес за инвентар“, намиращ се в УПИ XXV-807, кв. 17 по плана на с. Д., с административен адрес с. Драгичево, ул. „***“ № 3. В КА М.К.Ф. е посочен като собственик на имота и строежа, както и като възложител на същия. В КА, относно изпълнението на строежа е отразено, че в УПИ XXV-807, до изградената на място неплътна ограда между него и УПИ XXIV-808, е изградена стопанска постройка с приблизителни размери 3.90/3.70 м. и височина в най – високата част 2.70 м., с дървена конструкция, едноскатен покрив, покрит с ламарина, с наклон на север, като предвиденият в строителните книжа навес не е изграден. Констатирано е, че за строежа има издадено Разрешение за строеж (РС) № 171/31.05.2017 година (лист 34 от делото) въз основа на скица на главния архитект на Община Перник от 29.05.2017 година и становище на инженер – конструктор със ситуация (лист 35 от делото), съгласно които предвидено и разрешено е изграждането на стопанска постройка с размери 9.00/4.00 м. и максимална височина на билото 2.50 м., и навес в югозападната част на постройката с размери 4.00/4.05 м., като е отразено в КА, че съгласно издадените строителни книжа стопанската постройка с навес трябва да бъде в югоизточния (най – близкия) край на разстояние 1.50 м. от регулационната линия с УПИ XXIV-808. Отразено в КА в тази връзка е, че от представеното геодезическо заснемане на строежа (изискано във връзка с констатирани при проверката известни несъответствия между строителните книжа и изграденото на място и заявеното от възложителя на строежа, че оградата между двата имота не е разположена по регулационната линия) е видно, че постройката е изградена на разстояние 0.97 м, вместо на 1.50 м в югоизточния й край от регулационната линия с УПИ XXIV-808; че постройката, разрешена като такава – с правоъгълна форма, с размери 9.00/4.00 м., на място е изградена с Г-образна форма, с размери 3.90 м., 8.78 м., 2.83 м., 4.77 м., 2.00 м. и 3.89 м., измерено по обиколката на постройката; разрешена е максимална височина до билото – 2.50 м, а на място е изградена постройка с максимална височина 2.70 м.; предвиден е наклон на покрива в източна посока, а е изграден едноскатен покрив с наклон на север; предвиден е навес в югозападния край на постройката, който не е изграден; строежът не е завършен, а се ползва. Посочено в КА е също, че липсват данни за точния период на извършване на строителството, но видно от РС това е извършено след издаването му през 2017 година, като строежът е шеста категория. Въз основа на тези констатации контролните органи са приели, че стопанска постройка е изградена в отклонение от одобрените строителни книжа – не отговаря по форма и размери на разрешената постройка, както и е на разстояние по – малко от законоустановеното и разрешено с дадената виза, с което нарушени са чл. 225, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което е налице основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.