Решение № 2356 от 08.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2356 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20231100104967 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 8587/12.01.2023 г., уточнена с молба от 23.02.2023 г. (л. 28 от делото на СРС), 13.03.2023 г. (л. 32 от делото на СРС), молба от 31.10.2025 г. (л. 64 от делото на СГС), предявена от К. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Павлово“, ул.

****, против Н. Г. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****.

С влязло в сила определение от 17.03.2023 г., делото е изпратено на СГС по подсъдност.

Ищецът К. Д. К. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен на 04.06.1989 г. и е бил прекратен с развод – по силата на влязло в сила решение № 38 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 877/2017 г. по описа на РС – гр. Радомир, ГК, III състав.

Ищецът твърди, че на 01.02.2005 г. - по време на брака с ответницата, с негови лични средства, е придобил следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. София, Столична община, район „Витоша“, в жилищната сграда на ул. ****, във вход единствен, на 1-ви етаж, със застроена площ от 147,09 кв.м., заедно с припадащите се 10,060% идеални части от общите части на сградата, заедно с 10,060% идеални части от правото на строеж и заедно с 9,29% идеални части от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо по нотариален акт УПИ Х-33, от квартал 202 по плана на гр. София, местността „Павлово-Бъкстон“, 1 при съседи: улица, площад „Знаме на мира“, наследници на А.С.А. и И. и А.А., който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със Заповед РД-1868/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, като последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 18.11.2022 г., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: *** ,под обекта: ***,

***, ***, ***, над обекта:

***.

Договорът за покупко - продажба от 01.02.2005 г. бил сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот - № 86, том I, рег. № 950, дело № 73/2005 г. по описа на нотариус с рег. № 040 от РНКРБ.

Ищецът твърди, че закупуването на този имот е станало с негови лични средства, дарени от родителите му, което се е осъществило, както следва:

На 29.10.2004 г., родителите на ищеца: Ц.И. Д.- Д. К. Д., продали на М.Ц.К.-С. и С.М.С., следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ СИО, а именно: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, в западната част на жилищна сграда на ул. ****, развит на 1 и 2 етаж с вътрешна стълба между етажите, с площ 134 кв.м, заедно с южно мазе без упомената полезна площ, заедно с трети гараж (броен от север на юг) и ателие с площ 13.75 кв.м., за сумата от 95 000 лева. Договорът за продажба бил сключен във формата на нотариален акт № 185 от 29.10.2004 г., том VII, вх. рег. № 16330, дело № 1193 от 29.10.2004 г.

Част от средствата, получени от продажбата на апартамента на ул. ****, а именно: сумата от 69 700 лева родителите на ищеца му дарили и с тях била заплатена цялата продажна цена на имота, описан в нотариалния акт от 01.02.2005 г.

Ищецът твърди, че по описания начин, продажната цена от 69 700 лева е била заплатена с негови лични средства, с което се опровергавала презумпцията за съвместен принос относно придобитото по време на брака описано имущество.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че поради наличието на трансформация на лично негово имущество, е изключителен собственик на описания апартамент № 1. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата Н. Г. К. е депозирала отговор на исковата молба.

Ответницата не оспорва, че страните са били в граждански брак, който е бил прекратен с посоченото от ищеца решение, както и сключването на твърдените договори с описаното в исковата молба съдържание.

2

Ответницата оспорва иска с възражението, че е неоснователен и недоказан.

Оспорва твърденията на ищеца, че процесният недвижим имот е бил закупен чрез трансформация на негово лично имущество. Сочи, че не може да се направи конкретна връзка, че процесният имот е закупен със средства от продажбата, както и че цялата договорена продажна цена е изплатена реално от родителите на К. К..

Твърди, че не са представени вносни бележки за закупуването на процесния имот, за това че продажната цена е изплатена от родителите на К. К. преди подписването на нотариалния акт.

В отговора на исковата молба се излагат и съображения, че ответникът Н. К. полагала труд и грижа за отглеждане на трите им деца, както и че същата осъществявала изцяло домакинската работа.

Твърди също, че след развода между двамата съпрузи, достъпът на ответникът до процесния имот бил преустановен чрез смяна на патрона на входната врата.

Предвид изложеното, ответницата моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

С определение от 11.04.2025 г. (л. 47) не е приет за разглеждане насрещният иск, предявен от Н. Г. К..

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 04.06.1989 г., София К. Д. К. и Н. Г. К., са сключили граждански брак, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 392/04.06.1989 г. на СО - район „Средец“. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото.

Не се спори по делото, че Ц.И. Д. и Д. К. Д. са родители на ищеца К. Д. К.

(този факт се установява и от събраните гласни доказателства).

На 29.10.2004 г., Ц.И. Д. и Д. К. Д. са продали на М.Ц.К.-С. и С.М.С. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.

София, в западната част на жилищна сграда на ул. ****, развит на 1 и 2 етаж, с вътрешна стълба между етажите, с площ 134 кв.м, заедно с южно мазе без упомената полезна площ, заедно с трети гараж (броен от север на юг) и ателие с площ 13.75 кв.м., за сумата от 95 000 лева.

Договорът за продажба е бил сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.10.2004 г. - акт № 185, том VII, вх. рег. № 16330, дело № 1193/2004 г. по описа на нотариус с рег. № 302 от РНКРБ (л. 15 и сл. от делото на СРС)

На 01.02.2005 г., с договор за продажба на недвижим имот, сключен във 3 формата на нотариален акт № 86, том I, рег. № 950, дело № 73/2005 г. по описа на нотариус с рег. № 040 от РНКРБ, „Алхим“ ООД е продало на ищеца К. Д. К. процесния АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул. ****, ет. 1, подробно описан в нотариалния акт (л. 3 и сл. от делото на СРС).

Видно от нотариалния акт, уговорената продажна цена е била в размер на 69 700 лева.

В нотариалния акт е посочено, че продавачът е получил продажната цена от родителите на К. Д. К. - Ц.И. Д. и Д. К. Д.. Посочено е също, че продажната цена е изплатена на продавача от родителите на К. Д. К. преди подписването на договора.

С влязло в сила на 27.09.2018 г. решение № 38/19.04.2018 г. по гр.д. № 877/2017 г. по описа на РС – гр. Радомир, ГК, III състав, гражданският брак, сключен между К. Д. К. и Н. Г. К., е прекратен с развод (л. 6 и сл. от делото на СРС).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ц.И.

Д. и Д. К. Д. – родители на ищеца.

Свидетелката Ц.И. Д. сочи, че през февруари месец на 2005 г., е присъствала лично при нотариус за закупуването на апартамент 1, на името на сина й К. Д. К..

Сочи, че на място при нотариуса са дали парите за закупуване на апартамента, около 70 хиляди лева. Посочва, че са дали парите директно за да „закупим“ апартамента, който се намира в Павлово, на ул. ****. Този апартамент бил закупен от свидетелката и от съпруга й. Те дали парите, но апартаментът го придобил К. Д. К.. Той нямал собствени пари. Парите, с които бил заплатен апартамента били получени от свидетелката и съпруга й от продажбата на друг техен имот. Свидетелката сочи, че през 2004 г., заедно със съпруга си са продали апартамент на улица „Козяк“, за сумата от около 72 000 лева, като тази сума вложили в закупуването на процесния апартамент.

По делото беше разпитан още един свидетел, бащата на ищеца – Д. К. Д..

Свидетелят заявява, че през 2004 г. са продали апартамент на ул. ****, който е бил собственост на него и свидетелката Д.. Сочи, че с парите от продажбата на този имот са закупили процесния имот, лично в брой, на името на сина им К. Д. К.. Сочи, че К.

К. не е давал свои пари за закупуването на имота, а той и съпругата му са дали изцяло техни пари, от продажбата на имота на ул. „Козяк“.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК.

По делото е установено, че считано от 04.06.1989 г., страните са били в граждански брак. Ищецът твърди, че е сключил договор за покупко-продажба на недвижимия имот на 01.02.2005 г. Към този период е действал Семейният кодекс от 1985 г. (отм. ДВ. бр. 47 от 23 юни 2009 г.). На 01.10.2009 г. е влязъл в сила новият 4

Семеен кодекс (СК). Съгласно § 4, ал. 1 СК, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Бракът на страните по делото е заварен, а имуществото, което е предмет на иска, е придобито преди прекратяването му. Поради това, към отношенията между страните са приложими правилата на СК от 2009 г.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил ( 22, ал. 1, изр. І СК ).

Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборима, като в тежест на ищеца е да докаже, че имотът е придобит изцяло с негови лични средства, като установи наличието на пълна трансформация на лично имущество по нетърпящ съмнение начин, чрез пълно и главно доказване. Следователно, при предявен иск по чл. 23, ал. 1 СК, в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размера на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота; 3) влагането на тези средства при придобИ.ето на имота. В този смисъл са решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, 1 г.о., решение №62 от 08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г., 1 г.о., решение №72/07.07.2017г. по гр.д.

№3056/2016г., 1 г.о., решение № 249/ 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г. , 2 г.о., решение №72 от 07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г., 1 г.о.

При разрешаването на спора между страните относно произхода на средствата, вложени при придобИ.е правото на собственост върху имота, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобИ.е правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. Ако тези доказателства съдържат данни, че към момента на осъществяване на конкретния придобивен способ, единият съпруг е притежавал лични средства, от съществено значение е обстоятелството, за каква част от тях е установено, че са вложени при придобИ.е на собствеността, като този извод не може да се основава на предположение, тъй като целта на производството е установената в чл. 21, ал. 1 СК презумпция да бъде оборена (решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, I ГО; решение № 62 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1840/2017 г., . к., І ГО на ВКС).