Определение № 1065 от 29.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1065 гр. София, 26.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500878 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба И. Т. Ч., чрез адв. Б. срещу Определение № 713/17.01.2024г. по гр.д.№397/2023 по описа на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искането му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 12631/23.10.2023г. по същото дело в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като са неверни доводите на съда, че ответника не е реализирал разноски, тъй като му е оказана безплатна адвокатска помощ; тъй като възнаграждение на адвоката но ответника в условията на чл. 38 ал.2 от ЗА се дължи само при приключването на спора с акт по същество и тъй като делото е прекратено на основание различно от посочените в отговора обстоятелства. Излагат се подробни съображения по всяко от тях.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде постановено ново, с което му бъдат присъдени: сумата 10 936,10 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно цената на иска, както и сумата 3 645,37лв. разноски по настоящата частна жалба.

В отговора на частната жалба, подаден от „Обединена Българска банка“ АД се твърди че частната жалба е неоснователна, тъй като не са представени своевременно доказателства на какво основание е оказана безплатна адвокатска помощ на ответника, както и тъй като не са дължими, с оглед изхода на спора. Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, както пред СГС, така и по настоящата частна жалба.

Постъпила е и частна жалба от Обединена Българска банка“ АД, подадена чрез юрисконсулт Т., срещу Определение № 713/17.01.2024г. по 1 гр.д.№397/2023 по описа на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 12631/23.10.2023г. по същото дело в частта за разноските.

Твърди се, че на ищеца се дължат разноски, тъй като делото е прекратено след неговото завеждане поради факти, които са настъпили след образуването му, както и че ответника е станал причина за завеждането на иска и го е оспорвал. Твърди, че при оттегляне на иск по чл. 135 от ЗЗД следва да бъде приложена също разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК, тъй като, съобразно приетото от ВКС в Определение 60295/02.08.2021г. по ч.гр.д. № 1495/21 на III г.о., след като делото е прекратено поради независещи от ищеца, а от ответника обстоятелство, погасяващи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноски е ответникът. Този извод се налагал и от извънпроцесуалното поведение на ответника, което било причина за завеждане на иска.

Моли да бъде отменено обжалваното от него определение в тази му част и да му се присъдят разноски размер на 1 743,67лв.

Частните жалби са допустими и подадени в срок. Същите са подадени от лица, които са легитимирани да обжалват и срещу подлежащ на обжалване акт.

Подадената частна жалба от ищеца Обединена Българска банка“ АД е неоснователна.

Не са били налице условията за осъждането на ответника да заплати направените разноски в производството.

Предявеният иск е с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който се иска признаването на относителна недействителност на извършен апорт на притежавани от ответника И. Т. Ч. недвижими имоти в капитала на ТД „ Ес Ай ТИ“ ЕООД на 02.11.2020г. В исковата молба е посочено, че ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по договор да банков кредит на 08.11.22г. Самият ищец в исковата молба посочва, че за събиране на вземането си е образувал изпълнително дела № 20228780401435 по описа на ЧСИ И. Х., като е насочил изпълнението върху ипотекиран недвижим имот, за който е бил учреден договор за ипотека за обезпечаване на задължението на ответника Ч. по договора за банков кредит.

В хода на производството, в първото по делото с.з. ищецът е оттеглил иска си, като е заявил, че вземането му по издадената заповед за незабавно изпълнение е удовлетворено в изпълнителното производство, чрез реализиране на обезпечението.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че с поведението си ответникът не е станал причина за завеждане на производството по иска по чл. 135 от ЗЗД. Производството по настоящото дело е прекратено не по причина, че ответникът е извършил действия, с които се е погасило вземането на ищеца по иска. Предявяването на настоящия иск е извършено по преценка на ищеца, както и неговото оттегляне.

Неприложима в конкретния случай е цитираната от ищеца съдебна 2 практика и по-специално Определение 60295/02.08.2021г. по ч.гр.д. № 1495/21 на III г.о., тъй като в този случай, макар и предявеният иск да е бил също с правно основание чл. 135 от ЗЗД, то ответницата-длъжник е погасила задължението си в хода на производството доброволно т.е. с поведението си е станала причина за отпадане от необходимостта от завеждане на иска. В случая на обжалваното определение, е настъпило събитие, което не е било инициирано от ответника – събиране на вземането по образуваното изпълнително дело т.е. не действията на ответника са довели до отпадане на интереса на ищеца от продължаване на производството.

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази му част.

Частната жалба е основателна по отношение на определението, в частта му, в която е отказано присъждането на разноски за оказана безплатна помощ на ответника.

При прекратяване на производството, ответната страна има право на разноски на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК. Доводът на първата инстанция, че ако се касае за оказана безплатна помощ, разноски не се дължат, тъй като такава не са извършени от ответника, а това е само в случай на приключване на производството с решение, е неоснователен. Оказването на безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал.1 от ЗА от значение е както уговореното между страните за оказване на безплатна адвокатска помощ, така и фактическото осъществяване на такава. В конкретния случай, поради обстоятелството, че производството е било прекратено, оказаната безплатна адвокатска помощ се е изразила само в подаването на писмен отговор. В този случай на основание чл. 9 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на ¾ от възнаграждението по чл. 7 от същата Наредба. В конкретния случай материалния интерес по делото е 154 576,10 лв., минималното възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредбата е 10 833лв., а по чл. 9 ал.1 – 8 124лв.

Следва да бъде отменено определението в тази му част и постановено ново, с което бъде осъден ищеца да заплати на ответника посочената сума.

Жалбоподателят И. Ч. е направил искане за присъждане на разноски и в настоящото производство, като твърди, че същите са в размер на 3 645,37лв. по чл. 7 ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По принцип на страната се дължат разноски за тази инстанция поради основателността на частната й жалба, но не в претендирания размер. Настоящото производство по обжалване на определението по разноските по чл. 248 от ГПК не е с материален интерес – цената на иска, тъй като предмет на обжалване не е въпрос по съществото на спора, а единствено определението за разноските. В настоящия случай на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ на ответника в производството се дължат разноски на основание чл. 11 от Наредбата в размер на 400лв.

Ръководен от изложеното, съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 713/17.01.2024г. по гр.д.№397/2023 по описа на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на ответника И. Т. Ч. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 12631/23.10.2023г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 12631/23.10.2023г по гр.д.№397/2023 по описа на СГС, като ОСЪДЖА Обединена Българска банка“ АД, ЕИК 000694959 да заплати на адвокат К. С. Б., личен № 100****010 от САК сумата 8 124лв. на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита на И. Т. Ч. в производството по гр.д.№397/2023 по описа на СГС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 713/17.01.2024г. по гр.д.№397/2023 по описа на СГС в останалата част.

ОСЪЖДА Обединена Българска банка“ АД, ЕИК 000694959 да заплати на адвокат К. С. Б., личен № 100****010 от САК сумата 400лв., на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита на И. Т.

Ч. в производството по в.гр.д. № 878/24 по описа на САС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4