Протокол № 380 от 23.09.2025, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 380 гр. С., 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100435 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата Д. Г. С. редовно призована, се представлява в съдебно заседание от адв. Е. Д. от АК – С., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.

Ответникът Прокуратура на РБ, редовно призована, се представлява от зам. окръжен прокурор Р. Р. от ОП – С..

Вещото лице С. В. С., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и докладва, че съдебното заседание е насрочено за събиране на доказателства, чрез назначената съдебно-медицинска експертиза.

АДВ. Д.: Да се изслуша вещото лице.

ПРОКУРОР Р.: Да се изслуша вещото лице.

Съдът ПРИСТЪПВА, на основание чл.200 от ГПК, към изслушване на вещото лице по депозираното заключение.

САМОЛИЧНОСТ на вещото лице:

С. В. С. – 69 г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство и отношения със страните по делото и техните пълномощници.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност по чл.291 НПК. Вещото лице ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам заключението. Заболяването е описано като такова, което няма отношение към стресов фактор, арест и тези всичките негативи, които е преживяла жената. Същото е диагностицирано 2012г., по повод на друг преглед, като много вероятно е да е съществувало и преди това.

Това е автоимунно заболяване, с неуточнена етиология. Както повечето автоимунни заболявания и в случая съм убеден, че преживяванията на ищцата 1 нямат отношение към заболяването, нито към усложняване на същото. Тя многократно е посещавала клиниките в Пловдив по хематология, регулярно се е лекувала и най-вероятно ще продължат оплакванията и, макар да е на поддържаща, редовна терапия.

ПРОКУРОР Р.: Нямам въпроси.

АДВ. Д.: Да се приеме заключението.

ПРОКУРОР Р.: Да се приеме заключението.

Съдът, на основание чл.148 от ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р С. В. С., депозирано в делото на 21.07.2025г., като допустимо и относимо доказателство по делото.

На вещото лице С. В. С. да се изплати възнаграждение в размер на 527 лева от бюджетните средства на съда.

АДВ. Д.: Нямам други искания.

ПРОКУРОР Р.: Нямам други искания.

Съдът на основание чл. 148 от ГПК прилага представените по НОХД 2116 от 2018г., заедно с делата по осъществения контрол. Намира, че са на лице условията по преустановяване на съдебното дерене, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОДА НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. Д.: Уважаема, госпожо Председател, ще помоля да постановите съдебно решение, с което да уважите изцяло предявените искания и да присъдите разноските, които са претендирани. Те са посочени с правно основание по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед на нуждата от коментар на повече доказателства по делото, мола а ни бъде дадена възможност за писмена защита, в кратки срокове.

ПРОКУРОР Р.: Уважаема, госпожо Председател, считам, че така предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен. Съображениета ми за това са следните: На първо място в исковата молба беше посочено за тежките страдания на ищцата и влошаване на нейното състояние, видно от заключението на приетата вече съдебно-медицинска експертиза. Такива няма.

Изхождайки от това ние трябва да почнем да давяме вяра на твърденията на едно лице, които едно по едно бях напълно опровергани в настоящото съдебно дело. Стана вече въпрос по отношение на медицинското състояние.

Стана въпрос, за това, че по никакъв начин Прокуратурата на РБ, в кратките срокове, в които е контролирала мярката за неотклонение е пречила на нейното свободно придвижване. Няма абсолютно никакви данни по приобщеното наказателно дело, че ищцата е желаела по някакъв начин да пътува и това е било ограничено. Тя е била с мярка „Подписка“, така че това твърдение също остава така хвърлено във въздуха и пак не виждам защо трябва да се дава вяра на останалите твърдения на ищцата. По никакъв начин, 2 разбира се не е увредено доброто и име, в красивия български град С., където тя живее, защото наказателното производство е главно в Т. и в С.. Отново по приобщеното дело, нито от страна на процесуалния представител на ищцата не бяха представани доказателства за някакви медийни публикации и въобще някакви изявления от страна на длъжностно лице от Прокуратура на РБ, което да е разгласявало факта за воденото производство. В същност това изречение за уронване на доброто име в гр. С. идва под написаната под индиго искова молба, свързана с воденото аналогично производство с нейния брат, който даже беше и свидетел, а именно ГД 161/2024 по описа на Окръжен съд – С..

Отново си задавам въпроса – защо трябва да вярваме на човек, който си полага подписа под молба написана за друго лице, след като говорим за лични преживявания, каквото в същност е производството по ЗОДОВ. Това веднага връща и в основния момент на датата на подаване на исковата молба и насилването на закона по отношение на сроковете с една отдавна отшумяла епидемиологична остановка, която няма нищо общо с предявяване на право на иск през 2024г. Отново това е индиция за човека, който Ви сезирам и търси от Вас някаква справедливост. Да, единствено доказан факт е, че срещу ищцата е водено наказателно прозводство, приключило с оправдателна за Прокуратурата на РБ присъда, като е нагатив естествено за Прокуратурата, но по тази оправдателна присъда - слава Богу не са настъпили някакви неблагоприятни последици за това лице. Или иначе казано Прокуратурата е понесла чрез оправдателната присъда някакви последствия, тогава хвърлените срещу Прокуратурата на Б. твърдения, които са недоказани и не мисля, че следва да бъдат толерирани по някакав начин, защото ЗОДОВ, видите ли е само някакъв бланков закон и едва ли не следва да се присъжда обезщетение, автоматично на всяко лице, което е сезирало съда. Пак подчертаван, че за съжаление не е блакова молба. За мен това е неуважение към ответната страна, не към съда. Поддържам всички напревени възражения в отговор на исковата молба. Мисля, че в съдебното дирене, по абсолютно категоричен начин се доказа тяхната правота. Считам, че чраз свидетелските показанаия на заинтерисованите лица, можеше да се изведе нещо, което да е в полза на ищцата и оставените и във въздуха твърдения.

Съдът приключва устните състезания и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 11.15часа.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________ Секретар: _______________________

3