Решение № 2583 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110218024 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. Б. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8506349723, издаден от Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 5, вр. чл.179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В подадената жалба чрез адв. А. се претендира отмяна на електронния фиш поради допуснати процесуални нарушения при ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Жалбоподателят навежда доводи за липса на необходимите реквизити по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в електронния фиш, включително и посочване на лицето, което е собственик на МПС.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от своя упълномощен представител – адв. А., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на фиша поради изложените доводи в жалбата и в представени подробни писмени бележки. В тях адв. А. излага, че в електронния фиш неправилно като правно основание е посочн чл. 187а, ал. 5 ЗДвП, който предвижда специална хипотеза за издаване на електронен фиш вместо НП в алучаите по ал. 4. Но защитникът намира, че такава хипотеза не е била налице и неправилно е издаден електронен фиш. Позовава се и на неприложимостта на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП към момента на нарушението. Отделно от това намира, че разпоредбата на чл. 179, ал.3а от ЗДвП посочена като нарушена касае водач, а описанието на нарушението в електронния фиш съответства на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвиждаща санкция за собственик на МПС. намира, че в случая е допуснато и нарушение на чл.2, пар. 7 от Регламент 2020/204 на ЕК. Позовава се и на непропорционалност на 1 наложеното административно наказание. Моли за присъждане на разноски за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Административнонаказващият орган – Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Георгиева, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на електронния фиш, тъй като е законосъобразен и обоснован. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2023 г. в 07:03 часа, ППС – товарен автомобил – влекач марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег. № СО3931СК, с технически допустима максимална маса 19000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000 кг., се движело по път А-6 /Автомагистрала „Европа“/, в община Столична, км 60+705 с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Товарният автомобил бил собственост на НН Добрев ЕООД, ЕИК 205237770. На посочената дата и час стационарна контролна точка 10191, разположена на път А-6, км. 60+705, заснела посоченото превозно средство, като било отчетено, че за него има тол декларация за преминаването, но платената категория (за МПС до 12 тона и 5 оси) била по-малка от измерената. За установеното бил генериран доказателствен запис № FBF56AEE872F2C41E053041F160ACF15 както и снимка на тежкотоварното МПС с отбелязване на стационарната контролна точка, датата и часа на записа и посоката на движение на специализирания автомобил.

Контролното устройство № 10191 представлява автоматично устройство за записване на пътния трафик, разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6 км.

60+705.

На 23.07.2024 г. законният представител на дружеството – собственик на МПС подал декларация до АПИ по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата товарният автомобил е бил управляван от жалбоподателя В. С. Б., като приложил и копие от неговото СУМПС към декларацията.

С оглед на горното, на дата 26.08.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден Електронен фиш № 8506349723 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 5, вр. чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на водача на превозното средство В. Б. е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя на 19.09.2024 г., като жалбата срещу него е депозирана в АПИ на 03.10.2024 г., след което е окомплектована и изпратена до СРС на 17.12.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от приобщените писмени доказателства, а именно доклад от електронната система за събиране на пътни такси на АПИ, снимков материал от контролното устройство, справка за собственост на МПС и за данни относно МПС, декларация за водача, управлявал МПС, известие за доставяне на електронния фиш, становище от отдел "Управление на информационната система и инфраструктура" на Национално тол управление, справка за датата на издаване на фиша. Писмените материали са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.

283 НПК, като съдът ги кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, 2 ал. 3 – 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа и регистрационният номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение. Затова съдът прие за установено, че към посочените в електронния фиш дата и час – 18.05.2023 г. в 07:03 часа процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За същото МПС системите на АПИ са отчели, че към посочения момент е имало подадена тол декларация за преминаването за посоченото МПС, но в нея е била вписана по-ниска категория от действителната. От приложената справка за установеното нарушение се установява, че подадената за МПС тол декларация се е отнасяла до категория с максимална маса 12 тона и 5 оси. А от документите по делото се установява, че процесното МПС е било съчленено, с максимална маса на състава от 40 тона. Габаритите на ППС се установяват и от направената снимка от нарушението.

Собствеността на процесното МПС се установява от справката от АПИ, като същата не се оспорва от жалбоподателя. Съдът се довери и на представената декларация от управителя на дружеството – собственик на МПС, който под страх от наказателна отговорност е посочил именно жалбоподателя като лице, което е управлявало товарния автомобил на 18.05.2023 г.

От жалбоподателя не се твърди да има неточност в подадената тол декларация, като той не оспорва и че максималната маса на управляваното от него МПС е била значително над 12 тона, каквато декларация е била подадена. А видно от становището от отдел УИСИ в Национално Тол управление, АПИ, дължимата разлика за процесния сегмент, в който е установено нарушението е 1.15 лева. жалбоподателят освен това и не твърди да е била заплатена и компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лева, което да е довело и до анулиране на издадения срещу него електронен фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в 14-дневния срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждана по същество, същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

С обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“

А съгласно чл. 179, ал.3а, ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на 3 изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 4 е посочено, че вписаният собственик, съответно ползвател, на МПС, с което е извършено нарушението, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая законният представител на собственика на МПС е подал такава декларация. Но в електронния фиш това не е отразено, не е посочено и в какво качество е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а единствено се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 ЗДвП. Същата постановява, че в случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.

Следователно, може да се предполага, въпреки липсата на представени доказателства за това, че срещу дружеството-собственик на МПС е бил издаден предходен електронен фиш, който е бил анулиран и след това е издаден нов фиш срещу жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че неправилно той е санкциониран чрез издаването на електронен фиш, което не е било допустимо към датата на нарушението.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, контролните органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.