Акт от 13.05.2021, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Русе, 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ

МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 69 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София против Решение № 260046/19.01.2021 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1918/2020 г., с което е изменено Наказателно постановление № 6997/09.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РМП“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на Е.М.Ш., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3500 лв. на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия закон.

С жалбата се оспорва решението в частта, с която е изменено НП, като е намален размера на глобата от 3500 лв. на 1000 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Изложените съображения са свързани основно с постигане целите на наказанието предвид по-високата степен на обществена опасност на нарушението Иска се от съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло наказателното постановление.

Касационният ответникът – Е.Ш., чрез пълномощника си адв. П.И., в писмен отговор по касационната жалба и в допълнителна молба, оспорва същата като неоснователна. Пледира решението на Районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.

218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни мотиви, като е коментирал събраните доказателства и е обсъдил всички наведени от въззивния жалбоподател възражения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства въззимният съд е стигнал до извода за осъществен от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, състав на вмененото му административно нарушение по чл. 26 ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП. Изложени са и мотиви относно преценката за приложението на чл. 28 ЗАНН. По отношение приложената санкционна разпоредба районният съд е посочил, че макар същата да е правилно приложена, неправилно е определен размера на наложеното наказание.

Наведени са подробни мотиви относно изменението на НП в тази му част, като съдът е стигнал до извода, че санкция в минималния предвиден от закона размер би изпълнила в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН. Въз основа на тези изводи с оспореното решение е изменено НП, като е намален размера на наложеното наказание от 3500 лв. на 1000 лв.

Настоящата инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора пороци. Административният съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция и счита възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни.

Административнонаказателната отговорност на касационния ответник е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, според който физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.

1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, се наказват с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Съставът на това административно нарушение кореспондира с нормата на чл. 26, ал. 2 т. 1, б.“а“ от ЗП, съгласно която за дейности от специалното ползване на пътищата, без разрешение, се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Наведените касационни основания касаят приложението на материалния закон по отношение на размера на наложеното наказание. В тази връзка касационният съд напълно споделя изводите на въззивния относно неправилното приложение на разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН от страна на административнонаказващия орган (АНО). В касационната жалба се сочат отново само факти, относими към тежестта на нарушението.

Безспорно този вид нарушения, като процесното, са с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е предвидил и съответните завишени размери на санкцията. Видно е обаче, че размера на глобата не е определен в абсолютен размер, а в диапазон от 1000 до 5000 лв., което означава, че при определянето й във всеки конкретен случай АНО следва да съобрази разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН, като изследва всички относими обстоятелства. В настоящия случай видно е от мотивите на НП, че АНО е обсъждал единствено и само тежесттта на нарушението при определяне размера на глобата, без да съобрази подбудите за извършване на нарушението, смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В тази връзка правилно районният съд достигнал до извода, че определянето на размера на санкцията е направено в нарушение на разпоредбата на чл. 27 ал. 2 ЗАНН и като е съобразил събраните по делото доказателства относно личността на нарушителя и имотното му състояние, е намалил санкцията до предвидения в закона минимум.

В обобщение на всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в редакция ДВ, бр. 94 от 2019 г., в полза на касационния ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие № **********/12.04.2021 г.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение №

260046/19.01.2021 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1918/2020 г., в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 6997/09.10.2020 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РМП“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, като е намален размера на наложената глоба от 3500 лв. на 1000 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ –

София за заплати на Е.М.Ш. ***, ЕГН **********, сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева разноски пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.