Решение № 1631 от 18.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. Варна, 18.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110203198 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от М. Х. Х. против НП № 22-0819-003510/03.08.2022 г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, с което на основание чл.

175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно, не кореспондиращо на доказателствата по случая, постановено при погрешно възприета фактическа обстановка, която не отговаря на обективната истина и при допуснати съществени процесуални нарушения. Според въззивника е допуснато нарушение от категорията на абсолютните и предвид липсващо обсъждане в НП на доказателствата обосноваващи констатациите на АНО и с оглед разминаване между материалния закон и посочената санкционна норма, предвид което се явява нарушена разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН и е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Й. при ВАК, който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.

1

В заседание по същество пледира, че е налице субективна несъставомерност на описаното в НП деяние, доколкото както въззивникът, така и собственикът на процесния автомобил не са знаели, че последният е с прекратена регистрация. Иска се НП да бъде отменено и на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.02.2022 г. в 20.27 г. в гр. Варна по бул. Васил Левски в посока бул. Княз Борис І срещу бл. 62 в жк Чайка, със снимка № 0005618 от автоматизирано техническо средство „Стационарно преносим уред за контрол на скоростта – ARH CAM S 1 № 120С511 е заснето движение на л.а. Джип Гранд Чероки с рег. № В 0308 ТА, управляван се с превишена скорост, за което е издаден ЕФ серия К № 5846109/2022 г.

След извършена справка в информационната система на „АИС – КАТ – Регистрация“ е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 23.12.2021 г. на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в двумесечен срок от придобиването на превозното средство собственикът не е изпълнил задължението си да го пререгистрира.

В хода на извършената проверка е установен собственикът на превозното средство, а именно – лицето Д.Н.К. с ЕГН: **********, която на 14.10.2021 г. е закупила автомобила от Т.Т.Т. с ЕГН: **********. Същата е призована в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, където са й снети обяснения по случая. Пред служител на С“ПП“ при ОД на МВР-Варна същата заявила, че поради служебни ангажименти не е пререгистрирала автомобила в законоустановения срок след закупуването му.

Посочила, че е узнала за служебно прекратената му регистрация през мес. февруари 2022 г., след като приятелят й М. Х. е спрян за проверка при управление на собственото й превозно средство. Колева попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в 2 която посочила, че на 11.02.2022 г., в 20,27 ч. МПС с рег. № В 0308ТА е управлявано от възз. М. Х.. На 23.06.2022 г. са снети обяснения и от жалбоподателя Х., като същият заявил, че на 11.02.2022 г. в 20.27 ч. е управлявал процесния автомобил, собственост на лицето, с което е във фактическо съжителство – Д.К., без да е съзнавал, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация. Фактът на осъщественото управление Х. декларирал и по реда на чл. 188 от ЗДвП.

В хода на проверката е установено, че на 02.03.2022 г. Д.К. е пререгистрирала процесния автомобил на свое име в сектор „ПП“ - Варна, при което е възстановена регистрацията му.

С оглед на така установените факти при извършената проверка, материалите по същата са изпратени по компетентност на РП-Варна, като по случая е образувана пр.пр. № 8063/2022 г. по описа на ВРП.

С постановление на ВРП от 06.07.2022 г. е отказаано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че не са налице обективните и субективни признаци на извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК, с оглед на което по случая е възможно да се ангажира единствено административно-наказателната отговорност на извършителя. Препис от постановлението на ВРП е изпратено на Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна за сведение.

Въз основа на материалите по преписката Началникът на група в С“ПП“ – Варна издал обжалваното НП № 22-0819-003510/03.08.2022 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за извършено от същия нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както материалите по пр.пр. № 8063/2022 г. по описа на ВРП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП № 23-0442/-000387/12.05.2023 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – 3

Варна. Видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила с оглед липсващи допуснато нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН. Това е така, доколкото анализът на доказателствата, въз основа на които АНО е формирал фактическите си и правни изводи не е в обхвата на минимално необходимото съдържание на НП, което гарантира правото на защита на наказаното лице. Не е налице и несъответствие на посочената като нарушена норма и правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност, доколкото визираната в НП санкционна норма предвижда процесното нарушение в диспозицията си.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и 4 разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.

Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, обосновават извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и не предприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , поради което обстоятелството, че процесният автомобил не е бил регистриран по надлежния ред към процесната дата е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че в случая фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС "КАТ", като липсва законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган.