Определение № 249 от 10.10.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. Бургас, 10.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. И. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20252000600116 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

С Определение Рег. №109 от 22.04.2025г., постановено по ЧНД № 156/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК е отменено Постановление от 24.03.2025. на Окръжна прокуратура – Ямбол, с което е било прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 10/ 2025г. по описа на РУ на МВР – Ямбол, Вх. № 5/ 2025 г., по описа на Окръжна прокуратура - Ямбол, водено за извършено престъпление по чл.115 от НК, и делото е върнато на прокурора за доразследване.

Недоволен от постановения съдебен акт останал наблюдаващият досъдебното производство прокурор, който го атакува с частен протест в установения от закона срок. С протеста се оспорва извода на първоинстанционния съд, че заключението на извършената комплексна психологическа и психиатрична експертиза, послужило като основание за прекратяване на наказателното преследване поради невменяемост на обвиняемата, не отговаряло на изискванията на закона за обоснованост и правилност, предвид недостатъчния период на наблюдение върху освидетелстваната от страна на вещите лица. Изложени са съображения, че вещите лица, изготвили казаната експертиза, са дългогодишни специалисти в съответните области на медицинската наука, чиито заключения многократно 1 били ползвани и кредитирани от органите на досъдебното производството и съдилищата, а в конкретния случай заключението се основавало на всички събрани по делото доказателствени материали, както и на личен преглед и събеседване с обвиняемата. Заключението в случая било обосновано, компетентно и в пълнота отговаряло на поставените задачи, без да възниква съмнение относно неговата правилност, и се основавало на стандартизирани за българските условия тестове и научни подходи. Застъпва се теза за надлежно проведено разследване и събиране на всички възможни и необходими за изясняване на случая доказателства, с оглед на което се претендира отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на ново въззивно определение, с което да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Депозирано е писмено становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, в което се застъпва позиция за неоснователност на частния протест, респективно за правилност и законосъобразност на оспореното първоинстанционно определение. Въззивният прокурор е сторил задълбочен и конкретен анализ на наличните по делото доказателства, като е констатирал не само непълнота на заключението на комплексната психологическа и психиатрична експертиза, дължаща се на недостатъчния период на наблюдение на обвиняемата, но и на недостатъчност на годни доказателствени източници относно заболяванията и психическото състояние на обвиняемата към момента на осъществяване на деянието. Сочи се спорна надеждност на свидетелските показания, на които се основава експертното заключение, поради специфичния образователен и социален статус на разпитаните свидетели, и тяхното субективно отношение към жертвата, обвиняемата и стореното от нея. Отбелязва се очевидното несъвпадение между съдържанието на протокола за разпит на обвиняемата, в който обясненията й са последователни и логически структурирани, от една страна, и заключенията от КСППЕ относно нейния психически и ментален статус и способности, особено предвид факта, че през 2024г. същата е била осъдена за друго престъпление, и към този близък момент не са съществували съмнения относно нейната вменяемост и годност да е субект на наказателна отговорност. Изразява се съгласие с извода на съда, че за категоричното и обосновано изясняване психическото състояние на обвиняемата е нужно продължително наблюдение и обследване, което следва да бъде реализирано 2 по реда на чл.70 от НК. Предлага се оспореното определение да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите в частния протест, становището на въззивния прокурор и материалите по Досъдебно производство № 10/ 2025г. по описа на РУ на МВР – Ямбол, Вх. № 5/ 2025 г., по описа на Окръжна прокуратура - Ямбол, установи следното:

Частният протест е подаден в установения в чл.243 ал.7 от НПК преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, от процесуално легитимиран субект и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Не се спори, че досъдебното производство е образувано на 03.01.2025г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК с първото действие по разследването (оглед на местопроизшествие) за това, че в периода от 31.12.2024г. до около 22.00ч. на 02.01.2025г., в гр. Ямбол, в бункер, находящ се в бившето военно поделение „Червен баир“, умишлено е умъртвено лице от мъжки пол с неустановена самоличност, впоследствие идентифициран като А.М. С., на .. години, от гр.

Ямбол - престъпление по чл.115 от НК.

На 03.01.2025 г. с постановление на разследващия орган М. А. Ш. от гр.

Ямбол е привлечена в качеството на обвиняема за горепосоченото престъпление, като спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В дядените като обвиняема обяснения, в присъствието на защитник Ш. признала да е извършила престъплението.

След проведено активно разследване по делото са разпитани множество свидетели, част от тях близки на пострадалия А. С. и на обвиняемата М. Ш., изготвена е съдебномедицинска експертиза, установила причината за смъртта на С., две дактилоскопни експертизи за изследване на иззетите при огледите на местопроизшествието дактилоскопни следи, идентифицирани с тези на обв.

Ш., химическа експертиза, от чието заключение явства, че в кръвта на жертвата не е установено наличие на етилов алкохол, съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК-профилиране на открития в изхвърлената връхна дреха на обвиняемата нож, както и комплексна психологопсихиатрична експертиза по отношение на обв. Ш..

Въз основа на изброените доказателствени източници, включително 3 обясненията на обвиняемата, прокурорът приел, че около 09.00-10.00 часа на 30.12.2024г. след конфликтна ситуация в бункера, където живеели, обв. Ш. нанесла на пострадалия С. удар с нож в дясната половина на шията, отстрани вдясно от ключицата, като забила цялото острие в тялото му, след което покрила С. с юрган и напуснала помещението. В резултат от нанесеното с ножа увреждане, били срязани десните юголарни вени и дясната сънна артерия, и било осъществено проникване в дясната гръдна кухина и прерязване купола на десен бял дроб на пострадалия, довели до обилно кръвотечение и кръвозагуба. Непосредствената причина за смъртта се свежда до изпадане на пострадалия в състояние на хеморагичен и травматичен шок вследствие нараняването и кръвозагубата, смъртта е настъпила в рамките на 5-10 минути след увреждането и е била предхождана от изпадане на жертвата в безсъзнателно състояние поради настъпилата мозъчна хипоксия.

Според заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза, обв. Ш. страда от „проста шизофрения“, заболяването е дебютирало вероятно от лятото на 2024г. или по-рано, наблюдават се тежки мисловни нарушения предимно в структурата на мисловния процес, който се отличава с разкъсаност, паралогия, странни и случайни асоциации, персеверации, единични неологизми, характерни за психичните разстройства от шизофренния регистър. Шизофренията представлява продължително разстройство на съзнанието, при което обвиняемата е била в състояние да разбира свойството на деянието, но не и неговото значение, и е била с нарушена годност да ръководи постъпките си, включително да изгради виновно отношение към резултата от престъпното посегателство.

Въз основа изключително на изводите от извършената КППЕ прокурорът счел, че обв. Ш. от обективна страна е реализирала всички елементи от фактическия състав на престъплението по чл.115 от НК, но е сторила това в състояние на невменяемост по смисъла на чл.33 ал.1 от НК, поради което не е годен субект на наказателна отговорност и производството следва да бъде прекратено.

При така установената фактология определението на Окръжен съд – Ямбол, с което е отменено прекратителното постановление и делото е върнато на прокурора за продължаване на разследването е обосновано, законосъобразно и правилно.

4

Заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза на пръв поглед действително изглежда формално редовно и компетентно извършено, но след съпоставка с останалите доказателствени източници разкрива непълноти и необоснованост, препятстващи възможността за категоричен извод относно психическото състояние на обв. Ш. преди, при и след извършване на деянието. Най-напред, за целите на експертизата на практика са ползвани обясненията на обв. Ш. и показанията на свидетелите М.Ш. – брат на обвиняемата, и З.С. – сестра на мъжа, с когото обвиняемата имала общо дете. Липсва експертно обяснение на какво се дължи очевидната разлика в систематичния и хронологично подреден разказ за събитията, наличен в обясненията на Ш. като обвиняема, и несвързаните, противоречиви и крайно нелогични нейни изявления при беседата с вещите лица, цитирани на л.7 и 8 от експертното заключение, макар тази разлика да е забелязана. Не се открива коментар на съобщеното от свид. М.Ш., че преди време е лишил обвиняемата от полагаемата й част от обезщетението на смъртта на баща им при транспортно произшествие, което изглежда като логична причина за отрицателна промяна в отношението й към брат й, и последвалите агресивни прояви спрямо него. Не е обсъдено и оценено решението на обвиняемата, докато гостувала на свид. З.С. в разгара на зимния сезон (началото на м. януари 2025 г.), без видима причина да изхвърли връхната си дреха – зелено яке, в което държала и ползвания при убийството нож, и съответно липсва становище дали това действие не представлява целенасочена разумна проява за укриване средството на престъплението. Основателно в становището на въззивния прокурор е отбелязано, че свидетелските показания, съдържащи съществени за делото обстоятелства, освен ограничени по брой, изхождат от лица със специфичен социален и образователен статус, които са се намирали в различни лични отношения с обвиняемата, поради което са субективно повлияни.

В това отношение доказателствената основа е могло и е следвало да бъде разширена с гласни доказателства на лица извън социалната среда на обвиняемата и свидетелите Ш и С.. От справката за съдимост на обвиняемата явства, че пред 2024 г с присъди по НОХД № 1098/ 2023 и НОХД № 157/ 2024г., двете по описа на Районен съд – Ямбол, Ш. е призната за виновна по обвинения за извършени кражба и унищожаване, за които са й наложени две наказания „пробация“ за срок от по 6 месеца всяко, които с определение по 5

ЧНД № 780/ 2024г. по описа на Районен съд – Ямбол, в сила от 29.11.2024г., по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК на Ш. е наложено общо наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, с приложение на мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК. Следвало е в качеството на свидетел да бъде разпитан съответният пробационен служител (или служители), контролиращ изпълнението на наказанието „пробация“, който да изложи собствените си непосредствени възприятия относно състоянието и поведението на обвиняемата при изпълнение на наложените й пробационни меркив периода преди настоящото деяние. Професионален и обективен поглед на лице извън обичайната среда на Ш. с положителност би подпомогнал вещите лица при оценка на психическото й състояние преди инкриминираната дата. Доколкото това не е сторено до момента, следва да бъде извършено при допълнителното разследване.

И настоящият съд счита, че вещите лица по психолого-психиатричната експертиза не са осъществили над освидетелстваната достатъчно продължително наблюдение, което да снабди експертизата с нужния обем емпирични данни и да гарантира достоверност и убедителност на нейните заключения. Според експертното заключение, контактът на вещите лица с обвиняемата е бил еднократен, за ограничено време на датата 07.02.2025г. в Следствен арест – Елхово, което очевидно изключва възможността Ш. да е била наблюдавана продължително, поставена в различни ситуации и подложена на различни тестове и методики за целите на експертизата. В случая, обаче, продължителното наблюдение и изследване е било задължително не само поради препоръките за диагностициране на заболяването „шизофрения“, регламентирани в Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства, издаден от Американската психиатрична асоциация (последна редакция ДСН-ІV-ТР, публикувана на 18.05.2013г.), предвиждащи наблюдение на освидетелстваното лице в продължение най-малко на един месец, но и поради пълната липса на каквато и да е здравна информация, медицинска документация или други обективни данни за състоянието на обв. Ш. отпреди инкриминираната дата.