Решение № 1168 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Пловдив, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502387 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба депозирана от Х. П. П. с ЕГН-**********, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против отказа на ЧСИ А. А. с рег.№***да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело №20248260400233 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Постановление с изх.№4712/23.05.2024г. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, ведно с всички произтичащи законни последици.

Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство „БАНКА ДСК“ АД оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ А.А., в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Постановление с изх.№4712/23.05.2024г, с което ЧСИ А. А. е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по искане длъжника Х. П. т.е налице е акт 1 подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 09.03.2016г. по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ АД , въз основа на изпълнителен лист издаден на 09.04.2010г. от ПРС, в негова полза срещу длъжника Х. П. П. с ЕГН**********.

По повод постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, е постановен отказ от съдебния изпълнител А., с мотиви че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането.

Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретният случай видно от данните по делото, с образуване на изпълнителното производство с молба от 09.03.2016г, взискателят е възложил на съдебния изпълнител да предприеме всички необходими в ГПК способи за събиране на вземането му.

Жалбоподателят твърди, че в периода 17.02.2021г. до 12.04.2023г. не са извършвани никакви изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, нито взискателят е поискал извършването на такива, което обосновава извода за незаинтересованост и пасивност от страна на последния.

Видно от данните по делото с разпореждане на ЧСИ от 16.02.2021г. е наложен запор 2 върху следните вземания на длъжника: трудово възнаграждение, банкови сметки в Обединена Българска банка и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, запор върху МПС: лек автомобил Форд Транзит с рег.№ *** .

С молба с вх.№20272/20.10.2021г. взискателят е поискал, призовките и съобщенията по конкретно изброени изпълнителни дела, в това число и настоящото, да бъдат изпращани на адрес в гр.Стара Загора или на имейл.

С последваща молба с вх.№8262/05.04.2023г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме действия по извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, като при установяване на вещи или вземания, моли да бъде наложен запор или възбрана.

Спорът се свежда да това, дали поисканите от взискателя действия с молба вх.

№20272/20.10.2021г, имат характер на изпълнителни такива по смисъла на закона.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай, посочването на нов адрес, не представлява действие по смисъла на разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, поради което следва да бъде направен обоснован извод, че в периода от 17.02.2021г до 04.04.2023г., нито взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, нито съдебния изпълнител е предприел такива. Ето защо следва да се приеме, че в рамките на двугодишния срок е налице пасивно поведение от страна на взискателя, което се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.

Гореизложеното налага извода, че доколкото считано от 17.02.2021г до

04.04.2023г, взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, то изпълнителното производство се е прекратило „екс леге”.

В този смисъл отказа на ЧСИ А. А. да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, обективиран в Постановление с изх.№4712/23.05.2024г, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Предвид основателността на жалбата, на жалбоподателят се дължат единствено направените в настоящото производство разноски, изразяващи се в заплащането на държавна такса в размер на 25лв, а на процесуалния му представител адв. А. Г. Г. по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400лв, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, и не следва да бъде редуциран, въпреки направеното възражение в тази насока. Разноските следва да бъде заплатени по посочената от адв. А. Г. сметка в ОББ АД / л.6 от настоящото дело/.

Мотивиран от горното съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление с изх.№4712/23.05.2024г, с което ЧСИ А. А. е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

*** да заплати на Х. П. П. с ЕГН-********** от *** направени в производството разноски в размер на 25.00лв /двадесет и пет лева/.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

*** да заплати на адв. А. Г. Г. с личен номер ***от ***, на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА по посочената от него сметка в ОББ АД, сумата в размер на 400лв / четиристотин лева/, представляващи адвокатски хонорар за извършено процесуално представителство пред въззивната инстанция на длъжника Х. П. П. с ЕГН-**********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4