Определение № 2494 от 09.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2494 гр. София, 09.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231000502416 по описа за 2023 година

С определение № 5232 от 26.04.2023г., постановено по гр.д.№ 3877/2023г. по описа на СГС е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Н. Г. К. против постановление за разноските, издадено от ЧСИ Г. К. с рег.№*** на КЧСИ по изп.дело №20229240401119 от 19.08.2022г.

Против този акт на градския съд е подадена частна жалба от Н. Г. К. с искане определението да бъде отменено. Макар да не е формулирано като изрично искане, от съдържанието на жалбата става ясно, че частният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд е следвало да разгледа жалбата му.

Излагат се твърдения, че частният жалбоподатаел е подал жалба против постановление за определяне на разноски от 19.08.2022г. по изп.д. №20229240401119 на ЧСИ Г. К., но поради неадминистриране на жалбата от съдебния изпълнител, е депозирал жалба с идентично съдържание направо пред СГС. Поради това К. счита,че депозираната на 21.11.2022г. частна жалба следва да бъде разгледана. Поддържа, че градският съд е следвало да приеме, че се касае за една и съща жалба. Изложени са доводи в подкрепа на становището на страната, че посочването на размера на дължимите разноски по изпълнението в призовката за доброволно изпълнение представлява акт на съдебния изпълнител за тяхното определяне и подаването на жалба против този акт не е обвързано с искане по чл.248 от ГПК.Поради това неправилни били изводите на СГС, че подадената чрез ЧСИ жалба имала характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение на Постановление за разноски от 19.08.2022г. и в случай, че ЧСИ откаже да уважи или отхвърли искането за изменение на разноските, то съдът ще дължи произнасяне по частна жалба против този нов акт на съдебния изпълнител. Напротив, длъжникът можел да обжалва всеки един акт за разноски по изпълнението без да е длъжен да прави искане по реда на чл.248 от ГПК. Доколкото липсвал законов срок, в който съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе по такова 1 искане, то евентуалната липса на произнасяне на практика щяла да лиши длъжника от възможността да обжалва разноските по изпълнението.

Ответната по жалбата страна е подала писмен отговор на същата, с който я оспорва и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Изложени доводи за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че съдът не е имал възможност да се произнесе по жалбата от 26.09.2022г.,тъй като тя не била предмет на производството / същата не била администрирана, по нея не била внесена държавна такса / и нямало как да бъде разгледана.

Счита, че доводите по отношение на приложението на разпоредбата на чл.248 от ГПК не са относими към настоящото производство, чиято предмет е разглеждането на жалбата от 21.11.2022г.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването. Ето защо подлежи на разглеждане по същество. При преценка на правилността на обжалваното определение настоящият състав намира следното:

Софийски градски съд е сезиран с жалба вх.№ 312260 от 21.11.2022г., подадена от Н.

Г. К. – длъжник по изп.дело №20229240401119 по описа на ЧСИ Г. К. с рег.№*** на КЧСИ против постановление за разноски от 19.08.2022г. по цитираното изпълнително дело. В жалбата се посочва, че това постановление заедно с призовката за доброволно изпълнение са получени от частния жалбоподател на 13.09.2022г.

По делото е налично копие от отговор на частна жалба, подаден от взискателя по изп.дело Л. Д. Г. . В същия не е посочена дата на подаването му. Липса поставен входящ номер.

Съдебния изпълнител е изложил мотиви съгласно изискването на чл.436,ал.3 от ГПК.

В същите се посочва, че жалбата е подадена против негово разпореждане от 25.10.2022г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение, съобщение за което е връчено на 11.11.2022г. Изразено е становище за неоснователност на жалбата като изложени доводи по съществото на оплакванията на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение и относно размера на таксите, дължими по изпълнението.

Приложено е копие от изп.дело № 0229240401119. В кориците на същото се съдържа постановление за разноски от 19.08.2022г., с което са определени разноските по изпълнението, частна жалба вх.№ 48753 от 26.09.2022г. Същата е с идентично съдържание с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело. Наличен е отговор на жалба, подаден от Л. Д. Г.. Този документ е напълно идентичен с отговора, изпратен заедно с жалбата от 21.11.2022г.

В изп.дело се съдържа и разпореждане на ЧСИ от 25.10.2022г., с което е оставена без уважение молба за намаляване на размера на адвокатския хонорар, приет по делото.

С обжалваното определение градският съд е приел,че с оглед на съдържането на жалба с вх.312260 от 21.11.2022г., същата е подадена против постановлението за разноски 2 от 19.08.2022г. Предвид датата на уведомяване за постановлението е сечено , че същата е просрочена и поради това е оставена без разглеждане.

Определението е правилно.

Така подадената жалба е депозирана след изтичане на законоустановения срок.

Обстоятелството, че съдържането й е идентично с жалбата, подадена на 26.09.2022г. не санира този пропуск. Жалбите са две и предмет на образуваното дело е именно тази, която е входирана в регистратурата на СГС след двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Това обстоятелство води до нейната недопустимост. Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на чл.62,ал.2 от ГПК, тъй като такава хипотеза би била налице само ако жалбата беше депозиран в срок, но не пред надлежния орган, какъвто настоящият случай не е.

Предвид на това същата се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. С оглед на това, обжалваният съдебен акт ще следва да бъде потвърден.

За пълното следва да се посочи,че жалбата, подадена пред съдебния изпълнител няма характер на молба по чл.248 от ГПК, а представлява частна жалба против акт на съдебния изпълнител. Тя обаче не може да се обсъжда в настоящото производство, тъй като не е предмет на същото.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5232 от 26.04.2023г., постановено по гр.д.№ 3877/2023г. по описа на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3