Решение № 222 от 04.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430201136 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 25-0938-000294 /05.02.2025 г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР – ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА

ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, на А. Н. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление /НП/, санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно, без да излага конкретни съображения – и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата като считат, че при извършването на деянието, предмет на разглеждане по делото, А. М. е действал при условията на крайна необходимост по смисъла на чл.13 НК. На тази основа, пледират за отмяна на Наказателното постановление, като неправилно.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР –

1

ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява. С писмото, с което административнонаказателната преписка е заведена пред РС-ПЛЕВЕН, е депозирано бланкетно становище относно неоснователността на жалбата, както и бланкенто възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатски хонорар.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №3321870/20.01.2025г. от страна на П. Х. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите А. М. Б., Й. И. К., както и на нарушителя – А. Н. М.. Съставен е за това, че на 20.01.2025г. около 20:10 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ срещу №25 с посока на движение към ул. „***“, управлява лек автомобил автомобил „***“ с рег. № *** (собственост на трето лице), като извършва следното: 1. движейки се по ул. „***“, не се съобразява с разположението на двата автомобила пред него, спрели и изчакващи на светофарната уредба, като предприема маневра за преминаване между тях, вследствие на което удря странично и двата автомобила - „***“ с рег. № *** /с водач С. М. Д. от с. ***/ и „***“ с рег. № *** /с водач Ю. Ю. К. от гр.ПЛЕВЕН/, като по този начин, реализира ПТП с материални щети по автомобилите – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; 2. като участник в ПТП, напуска местопроизшествието и не уведомява съответната служба за контрол на МВР – нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.„в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не направил възражения; такива не постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А. Н. М. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция, не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила /а и оплаквания в тази насока не се навеждат/, 2 поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.

Ето защо Съдът намира, че обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По неговата правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П. Х. М., А. М. Б., Й. И.

К., Ю. Ю. К., В.К.К., обяснения на А. Н. М., както и писмени доказателства /л.10 – 15, л.28 – 33, л.60 – 61 от делото/.

Показанията на свидетелите П. Х. М., А. М. Б., Й. И. К., Ю. Ю. К., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – преписи на Протокол за ПТП №2***/20.01.2025г. и Протокол за ПТП №***/20.01.2025г. От тези доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Наред с това, в опровержение на същата фактическа обстановка, не се събраха доказателства. Ето защо, Съдът кредитира посочените гласни доказателствени средства и писмените доказателства по делото и приема за доказана изложената в АУАН/НП фактическа обстановка /още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена/, като няма да я преповтаря.

Именно във връзка със същата фактическа обстановка обаче, следва да бъде направено уточнението, че процесното ПТП представлява относително самостоятелна част от една по-широка ситуация. Видно от показанията на свидетелите П. М., А. Б. и В.К., А. М. е имал определени взаимоотношения с лицето Г.П.Г., като на 20.01.2025г., В.К. съобщил на своя приятел /жалбоподателя М./, че Г.Г., начело на група лица, търсят М., за физическа саморазправа; на свой ред, уплашен от подобно развитие, М. първоначално ударил с управлявания л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от страна на Г.Г. л.а. „***“, като произшествието се случило в гр.ПЛЕВЕН, УЛ.“***“, а впоследствие, управлявания от М. л.а. продължил движението си към ул. „***“ – където пред сградата на СЪДЕБНАТА ПАЛАТА, причинил ПТП с гореописаните л.а.„***“ и л.а. „***“; след това, продължил движението си към ул. „***“ и в крайна сметка – достигнал до ЗЖУ-ПЛЕВЕН, където блъснал лекия си автомобил в оградата на същата институция. Така предприетите свои действия, пред съответните полицейски служители, М. мотивирал със силната уплаха за собствения си живот, защото вярвал, че Г.Г. е събрал група лица, която възнамерява физически да го ликвидира. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в хода на съдебното следствие по делото, за послужване бяха изискани АНД №1267/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН.

Внимателното запознаване с материалите по така изисканите дело и досъдебно производство обаче разкрива, че не са налице пряко относими към процесния случай, писмени доказателства, включително – такива, които могат да бъдат използвани по настоящото дело, без да бъде нарушен принципът на непосредственост, регламентиран в чл.18 НПК. Все пак, следва да бъде 3 посочено, че АНД №1267/2025г. е образувано въз основа на жалба, подадена от името на А. М. срещу Наказателно постановление № 25-0938000297/05.02.2025г.на НАЧАЛНИК ГРУПА В ОДМВР - ПЛЕВЕН, СЕКТОР ПП - ПЛЕВЕН, с което на М. са наложени административни наказания на основание чл. 179 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 5 ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП, във връзка с пътно-транспортното произшествие, предизвикано от жалбоподателя на 20.01.2025г. на ул.“***“ в ПЛЕВЕН – сблъсък с л.а. „***“, собственост на и управляван от Г.П.Г., т.е. действително е видно, че се касае за ситуация, непосредствено предхождаща процесната. От друга страна, досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН е водено за престъпление по чл.325 ал.3 вр.ал.1 НК, като в хода на същото, цялостно е изследвана деятелността на М., започнала именно с предизвикано от негова страна ПТП с л.а.„***“, управляван от Г.П.Г., продължила с ПТП, предмет на разглеждане по настоящото дело и приключила с ПТП – сблъсък в ограда на ЗЖУ-ПЛЕВЕН /ПЛЕВЕН, ул.“***“№5/, т.е. непосредствено следващо процесното произшествие. Отново следва да бъде подчертано – материалите по АНД №1267/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, не могат да бъдат използвани по настоящото дело, предвид изискването по чл.18 НПК, но все пак, влезлите в сила съдебен и прокурорски акт, с който са приключили, съответно – Решение №601 /03.12.2025г. по АНД №1267/2025г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 23.07.2025г., способстват за добиване на по-пълна и ясна представа за процесния случай, доколкото същият има както предистория, така и развитие, след пътно-транспортното произшествие пред сградата на СЪДЕБНАТА ПАЛАТА на гр.ПЛЕВЕН. Наред с това, без да бъде коментирано заключението по комплексна психолого-психиатрична експертиза, изготвено по досъдебно производство пр.пр.№433/2025г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, все пак следва да бъде отбелязано, че в хода на настоящото производство не се констатира необходимост от допускане на съдебно-психиатрично, съдебно-психологично или психолого-психиатрично експертно изследване, тъй като не се събраха достатъчно данни, сочещи на евентуална липса на вменяемост от страна на А.

Н. М., в контекста на обсъжданата ситуация, състояща се от общо три пътнотранспортни произшествия на територията на гр.ПЛЕВЕН. В този смисъл, впрочем, Съдът намира, че няма пречка да бъдат кредитирани показанията на св. В.К.К., доколкото намират опора в други доказателствени източници по делото, а и не оставят впечатление за недостоверност. От друга страна обаче, Съдът счита, че дадените от страна на жалбоподателя обяснения, не се ползват с необходимата достоверност и убедителност. Действително, основните акценти в обясненията на М. касаят именно обсъждания в настоящия абзац развой на ситуацията, започнала на ул.“***“ и приключила на ул. „***“ в ПЛЕВЕН. От друга страна обаче, обясненията на А. М. са прекомерно емоционални, хаотични и явно безкритични от гледна точка на собственото му поведение. Така например, заслужава да бъде цитиран следният момент от 4 обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие:

„СЪДЪТ - Казвате, че ви преследват някакви хора - да приемем, че е така. Това дава ли ви на Вас право да управлявате по този начин из града и да блъскате други коли?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. - Аз в страх просто, аз не бягам от полицията.

СЪДЪТ - Съдействие от полицията, защо не потърсихте?

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. - Защото аз нямах време, господине, аз като тръгнах, уплаших се много!...“

Наред с това, във връзка с процесното ПТП, жалбоподателят отбелязва следното „…И както тръгвам, другата кола ме гони и аз в страх, светофарът тъкмо беше жълто да светне - светна - и аз ожулих госпожата, не тотал щета и продължавам напред….“. В действителност обаче, с деформации /а не „ожулвания“/ са и двата автомобила, между които е преминал управлявания от М., л.а. „***“, а същевременно, видно от показанията на свидетеля М., които Съдът кредитира, при извършения преглед на охранителните камери от района, заснели ПТП пред сградата на СЪДЕБНА ПАЛАТА-ПЛЕВЕН, не е установен автомобил, който видимо да „преследва“, управлявания от страна на М., лек автомобил. С други думи, обясненията на жалбоподателя се разкриват и като недостатъчно достоверни, още повече, че в процесната ситуация, въпреки така твърдяното от М.

„преследване“, не е констатиран друг участник в движението, който да е предприел подобна рискова маневра, в интензивния трафик на движението в населено място. Поради това, Съдът не кредитира като гласно доказателствено средство дадените от жалбоподателя обяснения, а приема, че същите се явяват единствено проявление на правото му на защита в настоящото производство.