Определение № 1766 от 08.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1766 гр. Варна, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500812 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ДЖЕЙ СИ ЕН ООД, ЕИК 175443587, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,ул.Панагюрище №6, ет.2, действащо чрез адв.М.П., срещу разпореждане №4004/29.01.2024г., постановено по ч.гр.д.№9585 по описа за 2023 година на ВРС, с което е върнато възражение, именувано молба с вх.№86751/17.11.23г. , подадено от жалбоподателя по реда на чл.423 ГПК.

В частната жалба се твърди недопустимост на обжалваното разпореждане, като излага, че с молба вх.№86751/17.11.23г длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК по образец и тази молба не представлява самостоятелно възражение и няма самостоятелно значение, а пояснява защо възражението по чл.414 ГПК е подадено в срок. Излага, че длъжникът неколкократно е уточнил молбата си, но заповедният съд, неправилно възприемайки я за възражение, я върнал, без да се произнесе по възражението по чл.414 ГПК. В случай, че се приеме, че разпореждането е за връщане на възражение по чл.414 ГПК, счита същото за неправилно, тъй като по него не се дължи държ.такса. Предвид това моли да бъде обезсилено обжалваното разпореждане и да бъде указано на заповедния съд да се произнесе по възражението по чл.414 ГПК.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител , срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Видно от ч.гр.дело №9585/2023г. по описа на ВРС спрямо длъжника ДЖЕЙ СИ ЕН ООД, ЕИК 175443587, е издадена заповед №4368/27.07.23г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

С разпореждане №34989/14.09.23г. заповедният съд е приел, че длъжникът е 1 редовно уведомен на 03.08.23г. и като е констатирал липсата на подадено възражение, съответно влизане в сила на заповедта за изпълнение, е разпоредил в полза на заявителя – кредитор да бъде издаден изпълнителен лист.

На 17.11.2023г. от длъжника в заповедното производство ДЖЕЙ СИ ЕН ООД, чрез адв.М.П., е депозирана молба, към която е приложено и възражение с правно основание чл.414 от ГПК по образец. Видно от адресната част на молбата същата е адресирана до ВРС, като са отправени искания за даване на указания за предявяване на иск и спиране на изпълн.производство.

С разпореждане №44549/20.11.23г. ВРС е изискал от длъжника да уточни изрично дали депозираната молба съставлява възражение по чл.423 ГПК, отправено до възз.съд, като съответно отстрани нередовностите на последното. В изпълнение на това е постъпила уточнителна молба от 27.11.23г., с която длъжникът изрично е заявил, че молбата от 17.11.23г. не е възражение по чл.423 ГПК и е поискано заповедният съд да упражни правомощията си по чл.415, ал.1 и ал.2 ГПК.

С разпореждане №46180/29.11.23г. ВРС отново е изискал от длъжника да уточни изрично дали депозираната молба съставлява възражение по чл.423 ГПК, отправено до възз.съд, като съответно отстрани нередовностите на последното. В изпълнение на това е постъпила нова уточнителна молба от 08.12.23г., с която длъжникът повторно изрично е заявил, че молбата от 17.11.23г. не е възражение по чл.423 ГПК и е поискано заповедният съд да упражни правомощията си по чл.415, ал.1 и ал.2 ГПК. Изрично е обосновал, че е подал възражение по чл.414 ГПК, както и допустимостта на същото.

С разпореждане №48312/13.12.23г. ВРС е изискал от длъжника да представи доказателства за спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за депозиране на възражение по чл.414 ГПК, като в случай, че се касае за възражение по чл.423 ГПК да посочи това изрично, както и на коя хипотеза се позовава, и представи доказателства за заплатена д.т. от 25лв. С поредната уточнителна молба от 16.01.24г. длъжникът е заявил, че е подал възражение по чл.414 ГПК, а не по чл.423 ГПК, като молбата от 17.11.23г. и уточн.молби обяснявали, че съобщението не е връчено на длъжника, като съдът дължал служебна проверка на редовността на връчването. Излага се, че след като не е връчено съобщението за издадената заповед, то срокът за възражение по чл.414 ГПК не е започнал да тече.

С обжалваното разпореждане ВРС е счел, че предвид твърденията на страната за ненадлежно връчване на издадената заповед действително се касае за възражение по чл.423 ГПК и доколкото длъжникът не е представил доказателства за заплатена д.т. е върнал възражението по чл.423 ГПК, обективирано в молба вх.№86751/17.11.23г.

Този извод на съда не се подкрепя от материалите по делото. Видно от последните длъжникът неколкократно и в изпълнение на съдебните разпореждания изрично е уточнил, че подадената от него молба няма самостоятелен характер, а съставлява обосноваване на допустимостта на депозираното по делото възражение по чл.414 ГПК.

Същият изрично е заявил още, че не подава възражение по чл.423 ГПК до въззивния съд, а 2 упражнява защитата си чрез възражение по чл.414 ГПК. Действително подадената молба вх.

№86751/17.11.23г. съдържа твърдения, които могат да бъдат подведени под нормата на чл.423 ГПК, но доколкото длъжникът както в уточнителните молби, така и в частната жалба, изрично поддържа, че упражнява защитата си не по реда на чл.423 ГПК /в този смисъл липсва и адресиране на възражението до въззивния съд и отправяне на съответния за това петитум/, а по реда на чл.414 ГПК, то съдът дължи произнасяне именно по искането, с което е сезиран. Съгласно диспозитивното начало в процеса, регламентирано в основните му начала – чл.6 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от страната. В съответствие с този принцип и с оглед възражението, с което ВРС е сезиран, а именно такова по реда на чл.414 ГПК, последният дължи произнасяне.

Следва да се отбележи още, че дори и страната да е упражнила наред с възражението по чл.414 ГПК и правото си на възражение по реда на чл.423 ГПК, то постановеното определение би се явило преждевременно, предвид на това, че след като в случая е подадено възражение по чл.414 ГПК, който способ за защита съставлява основен такъв в заповедното производство и при осъществяването на който отпада основната предпоставка за допустимост на извънредния способ /този по чл.423 ГПК/, заповедният съд дължи първо преценка за срочността и допустимостта на възражението по чл.414 ГПК, а от нейния изход зависи и допустимостта на евентуално наведеното възражение по чл.423 ГПК, в т.ч. и преценката за наличието на основания за администриране.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че ВРС, произнасяйки се по непредявено искане, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, като делото се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане №4004/29.01.2024г., постановено по ч.гр.д.

№9585 по описа за 2023 година на РС-Варна.

ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3