Решение № 173 от 25.10.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. К., 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102003 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е чл.127, ал.2 и чл.149 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са живели във фактическо съжителство от 2014г. до началото на 2017г., от което са родени децата: П.Д.Х. - на 6 години и Х.Д.Х. - на 4 години. След раждането на второто дете, в края на 2016г., ответницата напуснала жилището и заживяла с друг мъж. От тогава ответницата не е осъществявала почти никакъв контакт с децата си, не е полагала каквито и да било грижи за тях, не е заплащала издръжка, не е закупувала каквито и да било вещи, необходими за грижата и израстването на децата. За децата се грижел с помощта на своята майка П.С.. Работил в „А.“ АД, но поради честитите му отсъствия от работа и ползване на болнични, бил съкратен. За да издържа семейството си ходел периодично да работи в А., а когато отсъствал, за децата се грижела неговата майка. С ответницата не поддържали контакти и не можел да получава детски добавки и да извършва други действия, свързани с отглеждането на децата. Всичко изложено обосновавало правният му интерес от предявяването на исковата претенция.

Моли съда да постанови решение с което: Да предостави упражняването на родителските права върху децата П.Д.Х., с ЕГН-********** и Х.Д.Х., с ЕГН********** на него Д. ХР. Д. като баща и при него да бъде определено тяхното местоживеене в гр.К., ул.“Ч.“ №**; Да осъди ответницата Ш. АНГ.

СЛ. да заплати на малолетните деца П.Д.Х. и Х.Д.Х., чрез Д. ХР. Д. като баща, издръжка за минало време, от 01.07.2020г. до подаване на исковата молба , в размер на *** лева месечно за всяко дете, както и да заплаща месечна издръжка на детето П.Д.Х. в размер на *** лева и 180.00 лева месечна издръжка на детето Х.Д.Х. до 25-то число на месеца, за който се дължи, от 1 подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с пощенски запис; Да определи режим на лични контакти между децата П.Д.Х. и Х.Д.Х. и ответницата Ш. АНГ. СЛ., всяка първа събота и неделя от месеца, от 10:00 часа до 17:00 часа всеки от дните, без преспиване, в присъствието на бащата или бабата по бащина линия, както и по един ден по коледните и великденските празници. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.**1 от ГПК, ответникът не е подала отговор на исковата молба, не се явява и не взема становище по предявеният иск.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане, ищецът Д. ХР. Д., с ЕГН-********** и ответницата Ш. АНГ. СЛ., с ЕГН-********** са родители на децата П.Д.Х., с ЕГН-********** и Х.Д.Х., с ЕГН-**********.

От показанията на свидетеля П.В.С. и А.С.М., преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и свидетеля Д.Ф.М., се установява, че ищецът и ответницата са живели на семейни начала в дома на родителите му в гр.К..

След раждането на детето Х. отношенията между страните се влошили. Те се разделяли и събирали заради децата. През 2019 г. ответницата прибрала вещите си от дома на ищеца и се върнала окончателно при родителите си.

Двете деца останали да живеят при ищеца, който оттогава полага грижите за тях, с помощта на своята майка.Ответницата осъществявала периодично контакти с децата. /“…Проблемите им започнаха, когато се роди малкия Х.Д.Х.... След 40-ия ден на Х., Ш. замина при родителите си. Нямаше я близо два месеца, като в това време за детето се грижеше Д. и аз. След като Д. я прибра заради децата, през годините Ш. си е ходила пак се е връщала, пак заминава при родителите си…При тези отивания и връщания, детето Х. винаги е бил при нас и синът ми се е грижил за него…..Детето П., понеже е по-голямо, когато Ш. е напускала сина ми, беше и при майка си и при нас, защото къщите са много близко…. През 2019г. след поредно идване за седмица-две при Д., Ш. окончателно си взе багажа и го напусна като двете деца останаха при сина ми. От тогава и за двете деца се грижи баща им, като в грижите му помагам аз, като готвене, пране, къпане на момиченцето, а той повече обгрижва момчето. През 2017г. П. започна училище в подготвителна група в ОУ „А.С.“ гр. К., а тази година е записана за първи клас. Детето Х. е записано в ДГ „С.“. Синът ми ходи периодично в А., където работи и през определено време се връща, изпраща средства….От детето П. знам, че майка й Ш. е ходила при нея в училище и иска да я вземе, но детето отказало. В нас не е идвала да вижда П. или Х., не ги е вземала при нея си, не е давала пари за издръжка. От сестрата на Ш. разбрахме, че е заминала за чужбина и че е там, защото сестра й донесе къси гащи за двете деца и каза, че Ш. и е пратила пари от чужбина да купи дрешка за всяко дете…“ св.П.С.; “…Д. и Ш. са разделени вече от две години, но те се разделят от 2016г..Децата останаха да живеят при Д., който се грижи за тях, а когато е в чужбина, в А., за децата се грижи майка му .. Имам впечатление, Ш. не ходи да вижда децата в дома на Д. и майка му П...Лично от Ш. знам, че ще ходи с новия си мъж в чужбина, но не ми каза в коя държава.. видяхме до детската градината, в която заведе малкото дете..

2

Освен този един-единствен път, тази година, не съм виждала Ш. да ходи в имота, в който живеят Д. и родителите му..“ св.А.М./.

Съгласно социален доклад на ДСП-К. двете деца П. и Х. живеят с бащата на адрес гр.К., ул.“Ч.“ №**. В жилището, собственост на бащата на ищеца е обособена самостоятелна стая за децата и е обзаведено с всичко необходимо според възможностите на семейството. Родителите не поддържат взаимоотношения помежду си и не осъществяват комуникация относно проблеми, свързани с двете деца. Малолетната П. е записана в първи клас за учебната 2021/20** г. в ОУ „А.С.“, а детето Х. посещава втора група в ДГ „С. в гр.К.. Децата имат личен лекар. Между бащата и децата е изградена емоционална връзка и привързаност. Родителите на бащата оказват помощ и подкрепа при отглеждането на децата.

В декларация от 03.09.2021 г. ищецът декларира, че за периода м.12.2019 г.м.07.2021 г. е получил средно месечен доход в размер на 1000 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси. В случая ищецът и ответницата са родители на децата П.Д.Х., с ЕГН-********** и Х.Д.Х., с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. След раздялата на родителите, двете деца живеят при бащата, който полага преките, ежедневни и непосредствени родителски грижи за тяхното отглеждане и възпитание, с помощта и съдействието на родителите си, които участват в обгрижването от раждането на малолетните П. и Д.. Бащата е осигурил необходимите социално-битови условия и задоволява базовите потребности на децата.

Между бащата и децата е изградена стабилна емоционална връзка предвид грижите и обичта, която те получава от него. Съдът като взе предвид установените по делото обстоятелства, претенцията на бащата и възрастта на децата счита, че в интерес на малолетните деца П. и Х. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата, който е доказал, че притежава качества и отговорност, необходими за правилното им развитие.

Местоживеенето на детето П.Д.Х., с ЕГН-********** и детето Х.Д.Х., с ЕГН********** следва да се определи на адреса на бащата в гр.К., ул.“Ч.“ №**.

Следва да се посочи, че ако настъпи промяна в обстоятелствата, установени по делото, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените порано мерки относно упражняването на родителските права и да определи нови.

Иманентна черта на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители.

Поддържането на лични отношения с родителя, при когото детето не живее е 3 важен момент в развитието му, защото позволява то да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на двамата родители.

Безспорно двете деца имат нужда от редовни срещи и контакти и с другия родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.

Затова съдът счита, че както за правилното развитие на малолетните деца, така и за създаване на възможност чрез общуването с майката, те да съхранят и развиват чувството си на обич, привързаност, доверие към нея и да бъде изградена стабилна емоционална връзката, следва да бъде определен режим на лични контакти на майката, през времето на който тя да може да вижда и взема децата, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с приспиване; двадесет дни през лятото, когато това не съвпада с ползван платен годишен отпуск на бащата, както и първият ден на Коледа от 10:00 часа до 18:00 часа. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде помалка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2020 г. е 610 лв., а за 2021 г. е 650 лв. Съдът приема, че от 23.06.2020 г. преки и непосредствени грижи за малолетните П. и Д. трайно се полагат от бащата, с когото децата живеят. Не се установи майката е участвала ежемесечно в грижите и издръжката на децата в натура или пари. Ищецът претендира издръжка за минало време от 01.07.2020 г. при подадена на 23.06.2021 г. Към 01.07.2020 г. малолетната П. е била на 5 години и 6 месеца, а детето Х.- на 3 години 7 месеца. Към 23.06.2021 г. П. е на 6 години и шест месеца, а Х. на 4 години и 7 месеца. За изминалата една година с оглед възрастовото израстване на децата са се увеличили и преките им нужди-храна, облекло и образователните му потребности- учебни пособия и др. разходи, свързани с обучението. Въпреки указаната доказателствена тежест по делото не са ангажирани доказателства за доходите на майката, но тъй като е в трудоспособна възраст за неин доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи , възрастта и нуждите на децата и доходите на родителите, при съобразяване с МРЗ за страната съдът намира, че ответницата следва да заплати на малолетната П. и детето Х. чрез ищеца като баща и законен представителка, издръжка за минало време от 01.07.2020 г. до 23.06.2021 г. в размер на *** лв. месечно за всяко дете, а считано от 24.06.2021 г. по *** лв. месечна издръжка за всяко от тях, платима до 25-то число на текущия месец, а останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от бащата. Претендираните издръжки в частта над уважените до претендираните размери следва да бъдат отхвърлeни като неоснователни. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта относно присъдените издръжки подлежи на предварително изпълнение.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответницата 4 следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на *** лв.