Решение № 102 от 16.07.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Ямбол, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.А.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. К., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д. О. от АК-Сливен против Наказателно постановление № 24-0804-009449/06.12.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, отдел Охранителна полиция Сливен, с което на жалбоподателят на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се сочи, описаната фактическа обстановка в НП не кореспондира с действителното фактическо положение. Излага се, че в НП липсва описание на конкретните съставомерни факти на нарушението, както и не е описано конкретно мястото, където е извършено нарушението. Излагат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН или чл.8 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е превозвал адвокат за дело в гр.Ямбол, което е било насрочено за същата дата от 10.00 ч.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че не е извършено нарушение от жалбоподателят. Излага се, че нарушението е маловажно, предвид това, че е нямало друго МПС насреща и е нямало застрашаване на други участници в движението, както и че е нямало изпреварване на няколко автомобила в редица. При тези съображения моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноските по делото.

1

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2024 г. свидетелите Е. С. и Д. К. – полицейски служители при ОДМВР Сливен изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол на пътното движение. Били позиционирани пред сватбен салон „Версай“, намиращ се в гр.С., ул. Цар Симеон, в посока Сливен – Ямбол, непосредствено до Соларен парк. Служителите забелязали червен автомобил Волво ХЦ 60 с рег. № СА6036ХР, който преминал покрай тях и след около 200-300 метра от сватбения салон изпреварил движещ се пред него автомобил.

Служителите незабавно се включили в движението и последвали цитирания автомобил, тъй като последният извършил забранена маневра - изпреварване на автомобил при непрекъсната линия разделяща пътните ленти за движение. Спрели автомобила в с.Крушаре, поради това, че участъкът от пътя бил натоварен и там се оказало безопасно място за спиране. Установен бил водача на автомобила – жалбоподателя В. С. К.. На жалбоподателят бил съставен АУАН № 3334114 от 20.11.2024 г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН. Въз основа на АУАН № 3334114 от 20.11.2024 г. е издадено атакуваното наказателно постановление 24-0804-009449/06.12.2024 г., с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Върху наказателното постановление е отбелязано, че е връчено на жалбоподателя на 04.02.2025 г., лично срещу подпис.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Е. С. и Д. К. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: АУАН № 3334114 от 20.11.2024 г. и справка за нарушител/водач за В. С. К..

От съставения АУАН и показанията на посочените по-горе свидетели се установява мястото на инкриминираното нарушение, както и обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал описания в НП автомобил.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 04.02.2025 г., а жалбата е подадена на 18.02.2025 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от 2 жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му. АУАН съответства на предвидените с чл.42 от ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване времето и мястото на извършването му и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба. Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на свидетел - очевидец, присъствал при извършването и установяването му.

Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби, регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

Обратно на соченото в жалбата - в съдържанието на НП изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени в НП.

Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и място жалбоподателят В. К. като водач на товарен автомобил Волво ХЦ 60 с рег. № СА6036ХР е извършил неправилно изпреварване, при наличие на пътна маркировка - М1 - единична непрекъсната линия.

Нарушението е от категорията на т. нар. формални нарушения, като за съставомерността му се изисква единствено несъобразяване с поставената пътна маркировка, като не е необходимо настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.

Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват поведението си с поставената пътна маркировка. В случая жалбоподателят е извършил изпреварване на движещ се пред него автомобил на участък с поставена маркировка - единична непрекъсната линия - М1, с която се въвежда забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат.

От субективна страна, деянието е извършено виновно, като жалбоподателят е 3 извършил описаното нарушение при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че извършва маневра - изпреварване на забранен за това участък.

Съгласно приложимата разпоредба на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, размерът на санкцията е фиксиран, поради което административнонаказващият орган и съдът не разполагат с възможност за индивидуализация на предвиденото наказание.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото същото разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид, още повече, че жалбоподателят, видно от представената по делото справка е бил наказван за нарушения на ЗДвП. Не се установиха други обстоятелства около личността на дееца и деянието му, които да обусловят приложения на института на „маловажния случай“.

Съдът не счита също така, че нарушението е извършено при крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН, предвид това, че жалбоподателят е бързал, тъй като возеното лице в автомобила, управляван от жалбоподателя е следвало да се яви като адвокат по дело в гр.Ямбол, като последният е следвало да се организира така че да не се налага да се нарушават правилата за движение, визирани в ЗДвП.

Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 10 контролни точки, тъй като съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.16 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението, се отнемат 10 контролни точки.

Изложеното по-горе обуславя извода, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено, като жалбата против него оставена без уважение.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, само когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. Но в случая, това не е така, тъй като със съдебния си акт съдът потвърждава наказателното постановление и искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-009449/06.12.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Сливен, отдел Охранителна полиция Сливен, с което на В. С. К., с ЕГН **********, точен адрес гр.С., ул.П.Х. **, на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането жалбоподателя за присъждане на разноски. на процесуалния представител на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5