Решение № 22 от 05.03.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря М. Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20221880100662 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, чрез пълномощник, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434. Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за паричен заем № 3157089 от 20.02.2018 г., по силата на който на К. е предоставен кредит в размер на 2600 лева. Според чл. 4 от договора за кредит той е поел задължение да представи обезпечение, но тъй като не е изпълнил това свое задължение и на основание чл. 4, ал. 2 от договора му е начислена неустойка в размер на 799,80 лева. В исковата молба се излага, че чл. 4, ал. 2 от договора е нищожен, тъй като противоречи на закона или го заобикаля или противоречи на добрите нрави, поради което се иска от съда да прогласи твърдяната недействителност. Освен посоченото, ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 799,80 лева – получени без основание по силата на нищожната клауза от договора за кредит.

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорената клауза от договора за кредит е съобразена с приложимите към него законови изисквания и не е нищожна на никое от посочените от ищеца основания.

По делото са приети писмени доказателства представени от ответника, като е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата 1 на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна :

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 20.02.2018 г. между К. К. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен Договор за паричен заем № 3157089 от 20.02.2018 г. Д оговорът е за сумата от 2600 лева, която е следвало да бъде върната на 12 седмични вноски, при фискиран годишен лихвен процент 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 47,81 %. В чл. 4, ал. 2 е посочено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечението, предвидено в чл. 4, ал. 1 от договора (банкова гаранция или поръчители), дължи на кредитора неустойка в размер на 799,80 лева, с начин на разсрочено плащане определен в договора.

От приетата по делото експертиза се установява, че К. изцяло е изплатил задълженията си по договора в общ размер на 3531,60 лева, от които 2600 лева – главница, 131,80 лева – лихва и 799,80 лева – неустойка.

По своя характер сключения между страните договор за потребителски кредит е такъв по чл. 9, ал. 1 ЗПК и за него, по силата на чл. 24 ЗПК, се прилагат нормите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съдът, съобразявайки приетите по делото доказателства и относимите правни норми, намира, че сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит съдържа неравноправна клауза, която го прави частично недействителен. Конкретно такава е клаузата за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение.

Съдът счита, че тази уговорка е неравноправна и поради това нищожна.

Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той вместо да сключи договор може да откаже да предостави кредит (чл. 18 ЗПК). В случая, включването на клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение противоречи на закона, като на практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди на заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск следва да се съобрази от заемодателя към момента на сключване на договора за заем и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условие за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Посоченото навежда на извод, че чл. 4, ал. 2 от договора за кредит съдържа клауза, която е неравноправна по смисъла на ЗЗП, а това я прави нищожна поради противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т.е. на закона. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставка на съдържанието на сделката с правилото на закона. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение – в размер многократно надвишаващ размера на лихвата, което, освен на цитираните ограничения в ЗЗП, противоречи и на 2 изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на клаузата поради неравноправност.

С оглед установената нищожност на клаузата предвидена в чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, основателен се явява осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявен за сумата от 799,80 лева, представляваща платена без основание неустойка.

По евентуалните искове :

Когато съдът не разгледа евентуалния иск, същият се оставя без разглеждане с изричен диспозитив в съдебното решение.

По разноските :

Предявените искове за нищожност имат идентичен предмет и са предявени в условията на евентуалност, поради което отговорността за разноските се преценява с оглед изхода на спора по разглеждания иск.

По искането с правно основание чл. 78, ал. 5 Гражданския поцесуален код е к с (ГПК), съдът счита за неоснователно възражението относно заплатеното адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, защото не е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Делото се отличава с известна правна и фактическа сложност, предявени са няколко иска, събрани са писмени доказателства, приета е експертиза, проведени са две съдебни заседания, допуснато е изменение на иск, като освен това сумата в общ размер от 1000 лева, по 500 лева за всеки уважен иск, е съобразена с размерите и правилата определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно дължимите разноски са в общ размер на 1310 лева, от които 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 50 лева – заплатена държавна такса и 260 лева – възнаграждение на вещо лице.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Прогласява за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП – противоречие със закона, чл. 4, ал. 2 о т сключения на 20.02.2018 г. Договор за паричен заем № 3157089, по иска предявен от К.

К. К. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, Силвър Център – ет. 2, офис 40-46, представлявано от ... Г. Т. Т.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър Център – ет. 2, офис 40-46, представлявано от ...... Г. Т. Т. , да заплати на К. К.

К. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, сумата от 799,80 лева, представляваща платена от него без основание неустойка по чл. 4, ал. 2 от 3 сключения между тях на 20.02.2018 г. Договор за паричен заем № 3157089.

Оставя без разглеждане исковете предявени от К. К. К., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, за признаване за установено, че чл. 4, ал. 2 о т сключения между тях на 20.02.2018 г. Договор за паричен заем № 3157089 е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Осъжда „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър Център – ет. 2, офис 40-46, представлявано от .......... Г. Т. Т. , да заплати на К.

К. К. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1310 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно оставянето без разглеждане на евентуалните искове , същото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4