Решение № 308 от 02.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Сливен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230104324 по описа за 2025 година

Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 СК от Н. А. К. от гр. Котел срещу М. Ц.

А. от гр. Сливен за определяне на режим за лични отношения на бащата с малолетното дете на страните А. К.а, род. на 24.04.2019 г.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на малолетното дете А., родено на 24.04.2019 г. от фактическото им съжителство. След раздялата на родителите през есента на 2019 г., първоначално отношенията им продължили да са добри, като ищецът и негови близки в продължение на около година поддържали връзка с майката и виждали детето. В края на 2020 г. ответницата преустановила всякакъв контакт с ищеца и блокирала контактите му с детето, а през м. декември 2020 г. ищецът получил телефонно обаждане от съпруга на ответницата, който му заявил да не търси повече детето си и майка му и да не ги притеснява. През м. август 2024 г. лелята на ищеца и братовчедка му случайно срещнали ответницата с детето и помолили да снимат А. като майката разрешила, но на следващия ден лелята на ищеца получила предупредителен протокол от МВР. Ищецът заявява, че майката е тази, която съзнателно е прекъснала връзката му с детето за период от 5 години, като бащата желае да участва в живота на дъщеря си, да допринася за нейното развитие и да й оказва подкрепа, поради което моли съда да уважи предявения иск като определи режим за лични отношения на бащата с детето, който до навършване на седемгодишна възраст на детето да се осъществява в съботни и 1 неделни дни без преспиване в гр. Сливен и в гр. Котел, а след навършване на седемгодишна възраст на детето и с преспиване, както и за определени дни по време на ваканциите и официалните празници. На изложените основания ищецът моли за уважаване на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че още по време на бременността й ищецът започнал да употребявал наркотици, развил зависимост, което наложило да заживеят в Република Гърция, за да се ограничи достъпът му до наркотични вещества в непозната среда. Въпреки това ищецът продължил да употребява наркотици, като семейните им отношения се влошили драстично през 2019 г. и ескалирали под формата на вербална и физическа агресия спрямо ответницата и детето. Самите родители на ищеца посъветвали ответницата да се прибере заедно с детето в Република България, като след поредното ескалиране на отношенията им в края на м. септември и началото на октомври 2019 г. ответницата заедно с детето се прибрала в България заедно с близки приятели на своите родители. В продължение на година и половина майката се грижила сама за детето без никаква помощ от страна на бащата. Същият не търсел физически контакт с детето, а единствено искал да провежда с майката видео разговори, което оказвало психически натиск върху ответницата. След като ответницата създала ново семейство със съпруга си, който работи в системата на МВР, започнали чести телефонни обаждания от ищеца и роднините му към ответницата с настояване за правата им по отношение на детето, което според ответницата било провокирано от лични страхове, ревност и конфликт с новата ситуация, а не от загриженост за детето. Ответницата излага още, че през последните пет години бащата не е търсил детето си, не се е прибирал в Република България и не е ясно дали все още не употребява наркотици и не упражнява агресия спрямо свои близки.

Изтъква, че липсват доказателства за родителския капацитет на ищеца, същият е безработен и не е ясно къде, как и с какви средства ще се осъществява претендираният от ищеца режим за лични отношения с детето. Наред с това, детето е на почти седемгодишна възраст, има изградена силна емоционална връзка със съпруга на ответницата, когото нарича „татко” и внезапната поява на непознат човек с претенции за баща би довело до емоционално объркване и стрес у детето. На изложените основания ответницата счита, че определяне на 2 режим за лични контакти на бащата с детето, по-разширен от постановените привременни мерки по делото, няма да бъде в интерес на детето, поради което моли за отхвърляне на предявения иск.

С Определение № 3942 от 16.10.2025 г. по делото съдът е постановил привременни мерки, като е определил режим за лични отношения на бащата с детето, който да се осъществява чрез видеоразговор по мобилен телефон, вкл. и чрез видеовръзка по WhatsApp, Viber и/или друго подобно приложение с продължителност от 10 /десет/ минути до 30 /тридесет/ минути, в часовия интервал от 10:00 часа до 12:00 часа на всеки неделен ден от месеца, в присъствие на майката.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен, като режимът на лични контакти да бъде определен така, както е в постановените от съда привременни мерки. Също претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявена е молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК от Н. А. К. от гр. Котел срещу М. Ц. А. от гр. Сливен за определяне на режим за лични отношения на бащата с малолетното дете на страните А. К.а, род. на 24.04.2019 г.

Молбата е процесуално допустима.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режимът за лични отношения съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на 3 родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК.

В случая страните не спорят, че са родители на детето А. К.а, родена на 24.04.2019 г. от фактическото им съжителство. А. е единствено дете и за двамата родители и е на почти седемгодишна възраст. Страните не спорят и че са разделени от есента на 2019 г.

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че ищецът не е осъждан, както и че се наблюдава систематично в амбулаторията на психиатричното отделение на гр. Кавала, Република Гърция. Съгласно представеното медицинско удостоверение ищецът страда от заболяване с диагноза „Неорганична психоза, неуточнена“. Заболяването към момента е в ремисия и той приема без прекъсване медикаментозната си терапия. Лекарят, извършил прегледа, е удостоверил, че ищецът е в състояние да общува лично с детето си, следвайки съдебните решения.

В дадените пред съда обяснения, ищецът излага, че през 2022 г. не е бил в добро психическо състояние и е бил на лечение за 25 дни в болница, след което е бил хоспитализиран отново за още 13 дни. В личното си изслушване ищецът споделя, че към момента се чувства добре, а при последната консултация лекарят му е намалил дозата на медикаментозната терапия и му е казал, че до края на годината ще може да спре изцяло с приема на лекарства.

Ищецът заявява, че към настоящия момент не приема наркотични вещества и не си спомня кога последно е приемал.

От приетия по делото социален доклад от ДСП - Котел се установява, че на постоянния адрес на ищеца в гр. Котел, ................. живее бабата на ищеца Елена Костова К.а, която е заявила пред социалния работник, че внукът й живее в Гърция от м. януари 2019 г. и не се е прибирал в България. Описаните констатации в доклада се потвърждават изцяло и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Щ.К., която излага, че след раздялата с ответницата ищецът не е идвал много често в България, като сега се е прибрал по повод на съдебните дела.

От приетия по делото социален доклад от ДСП - Сливен пък се установява, че след постановяване на привременни мерки по делото майката е 4 обяснила на детето, че ищецът е неин баща и трябва да осъществява срещи и разговори с него по Вайбър. Детето е споделило пред социалния работник, че знае, че Н. е нейният биологичен баща, както и че разговарят за детската градина, за кучето, за играта, която детето играе. Детето е споделило още, че й омръзва и не й е приятно да говори с баща си. Социалният работник е описал, че между детето и майката има силна емоционална връзка, А. търси вниманието на майка си и се чувства спокойна в нейно присъствие.

Отново в личното си изслушване пред съда, ищецът споделя, че се радва, че е осъществил връзка с дъщеря си, като отначало е било трудно, но отношенията им се подобряват.

Също изслушана лично от съда, ответницата заявява, че се притеснява от това, че детето не познава баща си, а и като характер А. е много е чувствителна и не се е отделяла от майка си.

Обстоятелството, че въпреки притесненията си и въпреки изразеното нежелание от детето, ответницата спазва постановените по делото привременни мерки разкрива, че същата е отговорен родител. Фактът, че ищецът също стриктно спазва постановените привременни мерки от своя страна разкрива, че бащата също осъзнава родителската си отговорност и желае действително да изгради емоционалната връзка с дъщеря си и да присъства в живота й занапред.

Безспорен факт е, че до постановяването на привременните мерки по делото връзката между бащата и детето е била прекъсната изцяло. Детето е израснало без да познава баща си и е възприело като баща последващия съпруг на майката.

Следва да се отбележи, че за определяне на подходящ режим на лични контакти с цел възстановяване на връзката на бащата с детето е ирелевантно обстоятелството поведението на кой от двамата родители е допринесло в поголяма степен за прекъсването на връзката.

Въпреки това, в случая от съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели Щ.К. и Е.Н., които съдът кредитира в основните им непротиворечиви части, като ги прецени за достатъчно обективни и добросъвестни, се установява, че поведението и на двамата родители е допринесло в еднаква степен за прекъсване на връзката на бащата с детето. От една страна, ответницата е напуснала ищеца, заедно с детето, 5 поради обстоятелството, че по това време ищецът е употребявал наркотични вещества и е проявявал агресия спрямо тях, от друга страна, около година след раздялата, съпругът на майката, който е полицейски служител, е заявил на ищеца в телефонен разговор, че не желае повече М. и детето да бъдат притеснявани от ищеца. Макар и това да не оправдава ищеца защо не е потърсил по-рано защита на правото си да общува с дъщеря си по съдебен ред, би могло да се приеме, че поведението му е житейски разбираемо, вкл. и предвид обстоятелството, че в следващите години ищецът е бил двукратно хоспитализиран и е провеждал лечение.

Само за пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно искането на пълномощника на ищеца съдът да сезира служебно съответната прокуратура за наличие на данни за извършено престъпление, тъй като ответницата е напуснала Република Гърция и се е прибрала в Република България заедно с детето през есента на 2019 г. без да има разрешение от бащата за пътуване на детето. Съгласно чл. 127б, ал. 2 СК незаконно е извеждането на дете, когато е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина на детето в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, възникнали на основание съдебно решение, закон или споразумение. Настоящият случай не е такъв. Установи се, че ответницата е напуснала ищеца, именно за да осигури своята безопасност и тази на детето, като от показанията на свид. Кодова се установи, че в продължение на една година след раздялата родителите са общували помежду си, поради което и самият ищец не е сезирал компетентен орган за извършено нарушение на закона.