Протокол № 461 от 05.05.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1098/2025
- Вид
- Протокол № 461
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Божана Манасиева
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 142, ал.2, т.5а · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.31 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 461 гр. Благоевград, 05.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божана Манасиева
Съдебни
Георги Маникатев заседатели: Йорданка Данчова при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора Р. Г. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Наказателно дело от общ характер № 20251200201098 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Благоевград, уведомени, се явява прокурор К..
Подсъдимият Б. Н. Д., уведомен, се явява лично и със защитника си а. П., редовно упълномощен.
Частният обвинител И. В. С., уведомена чрез адв. Ю., не се явява. За нея се явява повереника й а. Ю., с пълномощно по делото.
Явява се допуснатия в предходно съдебно заседание в качеството на свидетел Н. Б.ов Д., баща на подсъдимият, при режим на довеждане.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Предвид явяването на страните, както и на допуснатия свидетел, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема се самоличността на свидетеля:
1
Н. Б.ов Д. – роден на ****г. в гр. *****.
Свидетелят беше предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК и същият обеща да каже истината.
Пристъпва се към разпит на свидетеля Н. Д..
СВИД. Д.: Желая да свидетелствам. Имам 2 деца, едно по-малко и Б.. Другото дете е на 14 години, момче. Отношенията между децата ми са нормални, като за братя. Б. беше напълно нормално дете, не е имал нарушения в училище и преди това. Още като навърши годините, идваше в нашата фирма да помага. В момента Б. работи в друга фирма. Има трудов договор, повече от половин година е там. Не знам точно от коя дата е. Има приятели като всяко дете, дружи си нормално. Такива прояви фрапиращи, големи не съм запознат и мисля, че не е имало. Отношенията му с И., доколкото съм запознат, бяха много добри. Тя е идвала на гости. Предишната година ходиха 1-2 пъти на море – един път на Гърция. Точно след ходенето на Гърция, ходиха и на нашето море. Мисля, че там И. има леля. Сестра й е омъжена там. Б. ходи 1-2 пъти с тях на сватби, на такива мероприятия. Мисля, че положението беше много добро и как се случи тая случка не знам. Доколкото знам, моята съпруга се грижеше за И. като за дъщеря – като настинеше й купуваше хапчета.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Ю.: Няма въпроси към свидетеля.
Свидетелят Д. отговоря на въпроси на съда:
СВИД. Д.: Мисля, че има обица на ухото от тази постъпка. Държи се нормално, като за 21-22 годишен. Казва, че съжалява за постъпката. То до преди това всичко беше напълно нормално, до деня преди ситуацията. Не мога да се бъркам постоянно в нещата. Не са били в кой знае какви отношения, но бяха приятели. Знам, че когато е била случката, е бил отишъл с цветя при момичето и тогава е станала случката. Това знам. След това нямам представа. Нашата фирма се занимава с дърводобив, транспорт, продажба на дървесина. Каквото е можел, е помагал. Беше на трудов договор и при мен.
Помагаше и идваше на работа при нас. Сега е в ГБС, има трудов договор, там е лаборант, на бетонов център. В едно домакинство сме, живее с нас.
Свидетелят Д. остана в съдебна зала.
АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, представям трудов договор от 17.11.2025 между „Г.“ АД като работодател и подсъдимият като работник. Моля да го приемете като писмено 2 доказателство. Това е оригинал.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
АДВ. Ю.: Да се приеме.
Съдът намира представеното писмено доказателство за относимо, беше предоставена такава възможност, поради което и на основание чл. 283 от НПК О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство трудов договор № 234/17.11.2025г.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме искания за нови доказателства.
Съдът на осн. чл.283 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА писмените доказателства, събрани на етап ДП, а именно: медицински документи; протокол за доброволно предаване; копие на чат съобщения; Справка МПС; автобиография,декларация за семейно и материално положение,справка съдимост за Б. Д.; протокол за оглед на ВД ведно с фотоалбум;характеристична справка
,изготвена от РУСандански,Решение №962/16.12.2024г по гр.дело №2852/2024г по описа на РС-Благоевград,заповед за защита №29/16.12.2024г, заповед за задържане; протокол за доброволно предаване; удостоверение за семейно положение и постоянен и настоящ адрес; справка трудови договори; Съдебно-медицинска експертиза ,Протокол за извършена видеотехническа експертиза;.
Предвид обстоятелството, че страните нямат искания за събиране на други доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВА СЪКРАТЕНОТО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, в хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление от Б. Н. Д., по чл. 142, ал.2, т.5а от НК вр. чл.142, 3 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие подсъдимият изцяло призна вината си, като не поиска събиране на доказателства относно фактите, които са изложени в обстоятелствената част на ОА, поради което считам, че цялата фактическа обстановка, която е отразена в ОА, следва да бъде приета от съда като доказана и няма необходимост да бъде преповтаряна от мен в съдебната прения. Безспорно се доказа, че на ****г. за времето от около 19:00 часа до 19:27 часа в гр. К., обл. Б. подсъдимият Б. Д. е отвлякъл И. В. С. от гр. К. с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено при условията на домашно насилие.
От правна страна е извършено престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, като са налице всички признаци както от обективната, така и от субективната страна на престъплението.
За наказанието по чл. 142, ал.2, т.5а от НК вр. чл.142, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание от 7 до 15 години „лишаване от свобода“. При определяне размера на наказанието, съдът следва да отчете всички смекчаващи, както и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства, следва да бъдат взети предвид самопризнанията на подсъдимият, това, че същият не е осъждан, има добро процесуално поведение по време на съдебната фаза, както и събраните в днешното съдебно заседание характеристични данни.
Считам, че размера на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено в размер на 3 години, под минималния такъв предвиден в закона, като предвид чистото съдебно минало на подсъдимият, няма пречка изпълнението на наказанието да се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК. По отношение на изпитателния срок, считам, че с оглед тежестта на извършеното престъпление, същият следва да бъде определен за срок от 5 години, предвид начина на извършване на престъплението, като считам, че този изпитателен срок в размер на 5 години, ще допринесе за целите на наказанието и поправянето на дееца.
Освен това, правя искане на основание чл.67, ал.3 от НК, съдът да наложи и пробационни мерки по чл.42а, ал.2 от НК, които да бъдат изпълнявани през изпитателния срок. Считам, че тази пробационни мерки са необходими с оглед тежестта на извършеното престъпление и начина на извършването, като биха могли да бъдат приложени първите две пробационни мерки по чл.42, ал.2, т. и т.2 от НК, като няма пречка, по усмотрение на съда, да бъде приложена и друга пробационна мярка.
По отношение на веществените доказателства, същите следва да бъдат върнати на свидетелката И. С.. Те са описан в приложението към ОА.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски. С оглед на това, моля да постановите присъдата си, като приложите чл.58а от НК или чл.55 то НК в зависимост от това кой закон е по-благоприятен за дееца.
АДВ. Ю.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз ще Ви моля да постановите присъда, с която да признаете подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и за 4 което се призна за виновен, признавайки изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на ОА. Не считам, че са налице основанията за приложението на чл.55 от НК дотолкова, доколкото тежестта на престъплението, обществените отношения, които са засегнати с него, дързостта на извършеното престъпление, явното демонстриране на ненаказаност, на чувството за безнаказаност, явното демонстриране на поведение, което е показано на обществото, не само на доверителката ми дотолкова, доколкото всичко се е развило на публично място, развило се е включително и с управляване на МПС от подсъдимият по делото, налагат извод за едно изключително грубо погазване и неуважаване не само на установените в обществото порядки, но и на онези задължения, които всеки един от нас като гражданин в това общество, следва да изпълнява и да спазва, уважавайки личната, телесната неприкосновеност и правото на свободно придвижване, правото сам да решава кой, къде, по кое време да се намира. А не както се е случило с доверителката ми – на сила да бъде качена в автомобил, управляван от подсъдимият, да бъде закарана извън града, противно на нейната воля, противно на усилията, които са положени от други свидетели, разпитани по делото, чиито показания са приобщени по предвидения в закона ред. Изведена е извън населеното място на гр. К., в неосветена територия и където е била зверски пребита. Никакво съжаление, въпреки че такова ние не чухме да има от страна на подсъдимият, не би могло да оправдае подобно поведение, не би могло да доведе до извод, който да се отрази на това коя от нормите в закона, би могла да му помогне при определяне размера на наказанието, тъй като нормата, под чиито правила се развива настоящото производство, е достатъчно облагодетелстваща поведението на подсъдимият и затова смятаме, че поведението му следва да бъде достатъчно добре наказано от съда, прилагайки всички онези принципи, които законът ни задължава да спазваме, но и отчитайки особеностите на случая.
Чухме днес свидетелят Д., който е баща на подсъдимия по делото, който каза, че те са били в изключително добри отношения и че до деня, в който се е случила тази случка, не е имало никакви знаци, даване от страна на подсъдимият, че ще се случи нещо подобно. Ние обаче виждаме от материалите по делото какво се е случило. Този човек е преследвал И.. Този човек е влязъл в дома й без нейното съгласие, без нейното разрешение и не само, че влязъл в дома й, но е отвлякъл същата. Дани е носил букет с цветя или кошница с цветя, не оправдават поведението му и няма как да го оправдая дотолкова, доколкото същият с риск за живота й, дори на място, във време, в което я е отвлякъл от дома й, на улицата, всъщност е поставил и живота й в опасност. Ето защо, отвличайки я, извеждайки я от района на гр. К., изхвърляйки я в неосветено място, пребивайки я на място, след като и нанесъл удари по цялото тяло – доказателства за това са налични по делото, същият е направил опит да я прегази. И единствено и само усилията на И., са й помогнали тя днес да е сред живите. Ето не считаме, че следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.55, тъй като неосъждането на подобен извършител с друго наказание, преди това му поведение, по никакъв начин не 5 може да послужи като изключително обстоятелство в полза на същият, за да му бъде наложена по-леко наказание. Обстоятелствата по този казус налага един-единствен извод. Това е човек, който към този момент не е мисли въобще какво ще причини и какво е искал да причини, тъй като той е целял точно това, което се е получило. Обстоятелствата, че дори наблюдавайки го дори в съдебна зала, когато присъствам като повереник на И., неговото поведение, усмивките, които от време-навреме има на лицето му и състоянието на това момче, също ми дават основание да смятам, че той не си е взел поука от случилото се. Напротив – той вероятно приема, че това което се е случило е нещо нормално за живота на младите хора, за живота на хора, които се намират във връзка, дали е брачна или друга емоционална и т.н. Но поведението на това момче, както към онзи момент, така и по време на съдебното производство, не налагат извод, че той е взел поука от това, което се е случило. Ето защо аз не смятам, че това му поведение следва да бъде толерирано и от съда, прилагайки разпоредбата на чл.55 от НК. Не смятам, че и наказанието следва да бъде под 3 години, тъй като следва да съобразим генералната превенция. Имаме извършено изключително тежко престъпление – отвличане.