Решение № 133 от 01.07.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Смолян , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20215400500199 по описа за 2021 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435,ал.2 т.2 и 7 и чл.446а ГПК.

Смолянският окръжен съд е сезиран с жалба вх.№06306 от 03.06.2021година на Св. В. Л. и В. Д. Л., депозирана чрез пълномощник адв.

Ал. М., против запорно съобщение на ЧСИ С. Д., рег.№917 и район на действие Смолянски окръжен съд, постановено по изпълнително дело № 150/2021година.

В жалбата се излагат твърдения,че исковете предявени от С.Л. и В.Л. за присъждане на неимуществени и имуществени вреди против община Д. по гр.д. № 57/2018 г. по описа на съда са частично уважени и за отхвърлената част са присъдени деловодни разноски на ответника. Въз основа на издадения изпълнителен лист по влязлото в законна сила решение е образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Д. № ***, присъединено към изпълнително дело № 618/2017 година. Твърди се още, че с нарочна молба от 27.07.2020 г. е поискано съдебния изпълнител да прихване от общия размер на дължимите обезщетения - сумата от 5405,07 лева, които ищците Д. са осъдени да заплатят на общината към онзи момент, съразмерно на отхвърлената част от иска, като до момента по изп.д. № 618/17 г. на ЧСИ Д., на двамата взискатели Д. са изплатени общо 3800 лева, която сума е много под дължимата - общо 1

60 000 лева, които с лихвите от 2018 г. са нараснали значително, а и С.Л. е депозирал и нов иск за неимуществени вреди срещу Об. Д., който също е уважен, влязъл в сила и предстои издаване на нов изпълнителен лист. Излага твърдения, че В. е беден пенсионер с множество хронични заболявания, пострадал тежко при инцидент, за който вината носи изцяло общината, а Св. е инвалид, безработен и вследствие на същия инцидент претърпял седем тежки операции на крака, за да бъде спасен от ампутация, предстоят му и нови такива.

Твърди също, че по изпълнително дело № 618/17 г. е представил с нотариално пълномощно и е релевирал искане от взискателите сумите да бъдат превеждани по адвокатска сметка, като след постъпването на първите до момента пари от разпределение по изпълнителното дело, упълномощения адвокат на Д. е превел част от обезщетенията по банковите им сметки, които обаче са вече запорирани по изп.д. № 150/2021година и о чевидно, обезщетенията на Д., ще бъдат взети от сметките им и преведени по сметките на община Д., а от там, ще трябва да бъдат върнати обратно по сметките на взискателите Д. за погасяване задълженията на общината към тях.Излага твърдения, че сумите по банковите сметки на двамата Д. са от обезщетения за неимуществени вреди, дължими от община Доспат и не подлежат на принудително изпълнение, за което прилага изпълнителен лист.Счита също така,че по сметките им постъпва пенсията на В.Л. за прослужено време, както и инвалидната пенсия на С.Л., които с в мизерен размер и също не подлежат на принудително изпълнение.Направено е и оплакване, че неправилно са изчислени разноските за ЧСИ съобразно т. 26, б. „в” от Тарифата към ЗЧСИ, както и че претендираните суми за деловодни разноски поискани от взискателя са прекомерно завишени и не отговарят нито на размерите посочени в Наредба № 1/2004 на ВАдвС, нито пък извършените действия по образуване, се отличават с някаква сложност и обем, поради което също следва да се редуцират съществено.Направено е искане съдът да прекрати производството по изпълнителното дело и вдигне наложените от ЧСИ запори на банковите сметки, по които постъпват единствено пенсии и обезщетения за неимуществени вреди, както и да постанови намаляване разноските по изпълнението и хонорара.

В депозираните в срок писмени възражения взискателят Об. Д., чрез процесуалния си представител адв. Ст.М. оспорва жалбата и предлага окръжният съд да остави жалбата без уважение,като претендира направените разноски. Относно оплакването, че съдия изпълнителят не е съобразил депозираната нарочна молба от 27.07.2020 год.,с която е поискано да бъде направено от съдебния изпълнител прихващане от общия размер на задълженията сумата от 5405.07 лева, която Д. са осъдени да платят на О. Д. – сумите 5405.07. лв.и 2500 лв.,или общо в размер на 7905.07 лв. е,че не само съдебната практика,но и теорията приемат,че е безспорно,че такива правомощия за прихващане на суми по волеизявления на някои от страните в изпълнителното производство нямат.Такива изявления могат да се 2 правят от страните извънсъдебно(материално-правни)по реда на чл.104 от ЗЗД или във висящ съдебен граждански процес чрез възражение за прихващане или с насрещен иск по реда на чл.211 ал.1 от ГПК.Във всички случаи редът за защита там е различен и не намира място в изпълнителния процес.

Относно оплакването,че тъй като се касае за суми в банковите сметки на Л.и от обезщетения за неимуществени вреди,те не подлежат на принудително изпълнение се поддържа неоснователност. Останалите оплаквания и възражения по същество имат отношение и намират някакво основание по скоро в принципа за целесъобразност,но не и и за законосъобразност на действията на ЧСИ,поради което също са неоснователни и дори не следва да се разглеждат и обсъждат.

Относно възражението за прекомерност на деловодни разноски се поддържа неоснователност ,тъй като е са спазени разпоредбите на Наредба № 1/2004 г.,съобразно материалния интерес,посочен по-горе в отговора - а именно чл.10 т.1

(за образуване

)и т.2

(за процесуално представителство,защита и съдействие)от нея.

В мотивите по чл.436ал.3 ГПК ЧСИ Д. по отношение на част от исканията на длъжниците - постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело, постановление за намаляване на адвокатско възнаграждение, същата в тази си част се явява недопустима. Съдебният изпълнител не е сезиран с молба, по която да се произнесе, за да бъде жален отказът му. В частта относно искането за отмяна на запорите поради несеквестируемост, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.Счита неоснователност на жалбата тъй като молба с вх. № 6279/28.07.2020 г. по изпълнително дело № 20209170400061 с искане за приспадане на суми е изпратена на ел. поща, входирана и приложена по делото не е подадена в оригинал от една страна, а и дори молбата да е представена в надлежната форма, то прихващане между насрещни вземания в рамките на изпълнителното производство е недопустимо, тъй като съдебният изпълнител няма право да се произнася (право на преценка) по отношение размера, основанието и изискуемостта на насрещните вземания, между които се прави прихващане. Наред с това, изявлението за прихващане следва да е адресирано до насрещната страна - чл. 104 ЗЗД, а не до съдебния изпълнител ,(който не е страна по спора).

Счита, че по банкова сметка лицата могат да получават суми с разнороден характер, като несеквестируемостта на пенсия под минималната работна заплата отпада, когато сумите по сметката придобият характер на спестявания, т.е. те са "останали" по сметка повече от месец, при което има натрупване на суми. Същото се отнася за обезщетения и помощи, изплащани по реда на КСО и ЧСИ е изпратил до банките запорни съобщения,с изрични указания в този смисъл.Обезщетението за неимуществени вреди не е 3 несеквестируемо. Несеквестируемостта е институт, уреждан с императивни правила, при което липсата на изрична разпоредба в смисъл, че обезщетенията от причинени вреди не подлежат на принудително изпълнение, няма как да бъде преодоляна по аналогия. В тази си част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно оплакване за неправилно определяне пропорционалната такса, счита, че същата се определя по т. 26 от Тарифата при частично събиране на парично вземане, за целия дълг, но се събира само част, съответстваща на събраната сума.Приема се, че всеки акт, с който съдебният изпълнител определя разноските в производството, подлежи на обжалване, т.е. не е нужно наличието на изрично разпореждане/постановление.Към дата 03.06.2021 г. дългът по изпълнителния лист е в размер на 8 467,69 лв., или на основание т.

26, б. "в" от Тарифата таксата ще се определи по посочения начин-(8467,691000)*8%+100)+((8467,69-1000)*8%+100)*20%) = 836,90 лв. с ДДС (пропорционалта такса само върху вземането по изпълнителния лист, без таксата за събиране на публични задължения).Счита също така, че адвокатското възнаграждение е определено в рамките на предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно формулата по чл. 7, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 10, т. 1 и т. 2, предл. второІ(580+(7905,07-5000)*5%)/2+200 = 562,62 лв., поради което като коректно определен не следва да бъде намаляван поради прекомерност.

Отделно от горното, по отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение приложение намират общите разпореждания на закона - чл. 78, ал. 5 от ГПК. Процедурата е длъжникът отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане за намаляването му, съдебният изпълнител го разглежда и се произнася. Крайният акт на съдебния изпълнител, дали разпореждане или постановление, подлежи на обжалване,тъй като принципът е, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, компетентният орган се произнася и по искането за разноските, т.е. органът се произнася по разноските в конкретното производство, в случая. Съдебният изпълнител приема разноските в изпълнителното производство, а не съдът.На следващо място съдът в производството по чл. 435 и сл. от ГПК е единствено и само контролноотменителна инстанция, от което следва, че задължително трябва да е налице акт на съдебния изпълнител, който да се отмени, съответно потвърди. Съдът не действа като инстанция по съществото на спора.

Счита също така, че адвокатското възнаграждение, изплатено от длъжника за представителство, както в рамките на изпълнението, така и за подаване на жалба срещу действия на ЧСИ, не може да бъде възстановено в производството по висящото изпълнително дело, тъй като би се получило съвместяване в едно лице на две процесуални качества, а именно на длъжник и на взискател.В производството по отмяна на действия на съдебния 4 изпълнител съдът не се произнася по същество на въпроса, а единствено отменя или потвърждава обжалваните действия на ЧСИ. От тук следва, че съдът няма компетенции да се произнася по разноските, действайки като контролно- отменителна инстанция. Счита, че основанията за прекратяване на производството са изчерпателно посочени в закона (сред тях липсва прихващането като способ по аргумент от чл. 433 ГПК) и според ЧСИ никое от тях не е налице към момента.На обжалване подлежи отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството. Съдът съгласно чл. 435 от ГПК не прекратява изпълнителното производство и не вдига запора, а отменя отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството, съответно потвърждава постановлението за прекратяване, съдът потвърждава действията на съдебния изпълнител по налагане на запора, съответно ги отменя.Независимо от липсата на молба за прекратяване на производството (искането е въведено с получената жалба), не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433 ГПК.Предлага жалбата да бъде отхвърлена изцяло.

Въззивният съд след като разгледа жалбата, възражението срещу нея, мотивите на ЧСИ и обсъди всички доказателства към приложеното копие от изпълнителното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано от взискателя О. Д. срещу длъжниците В. Д. Л. и Св. В. Л., въз основа на издаден изпълнителен лист № 20070 от 20.08.2020 година по влязло в законна сила решение №287/07.07.2019година постановено по гр.д.№57/2018година по описа на Смолянски окръжен съд, решение №217/20.12.2019година по в.гр.д.

№492/2019 година по описа на Апелативен съд Пловдив и определение №551/24.07.2020година по гр.д.№1442/2020година по описа на ВКС, с което длъжниците са осъдени да заплатят на взискателя 5 405.07лева разноски по делото,съразмерно отхвърлената част на исковете.Към молбата за образуване изпълнителното дело е приложен ДПС, от който е видно,че взискателят О. Д. е заплатил на адв.Ст.М. 562.62 лева възнаграждение за образуване и представителство по изпълнителното дело.

Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b365598-8378-45fb-829b-2c4da4b52677