Решение № 1735 от 15.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1735 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330114561 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. К. Ч., ЕГН **********, срещу „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева – платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит ....., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит .......за сумата от 500 лева, при годишен процент на разходите: 64,18 %, лихвен процент: 50,60 % и обща сума за плащане: 753 лева. Излагат се съображения за нищожност на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора, установяваща задължение за ищеца – кредитополучател да заплати възнаградителна лихва. Поддържа се, че посочената клауза била договорена в противоречие с добрите нрави и материалния закон. Навеждат се доводи за недействителност на договора за кредит поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за посочване на общо дължимата сума. В процесния договор били посочени стойности на годишния процент на разходите и възнаградителната лихва, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР нито било ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставяло потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Отделно от изложеното се твърди, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за посочване на условията за прилагане на лихвения процент. Поддържа се, че независимо от това, че в случая лихвеният процент бил фиксиран за целия срок, то в самия договор липсвало информация за това как се изчислява възнаградителната лихва и за начина, по който е формирана същата. Поради неспазване на посоченото законово изискване се сочи, че не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на отразения от кредитора фиксиран размер от 50,60 %, което представлявало самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит. На следващо място се посочва, че в случая 1 законната лихва към датата на сключване на договора била 13,43 %, т.е. уговорената възнаградителна лихва по договора я надвишавала над три пъти.

Ищецът твърди, че е заплатил по процесния договор за кредит сума в общ размер на 700 лв., както следва: 300 лв. – платена на 07.04.2025 г.; 150 лв. – платена на 06.06.2025 г.;

100 лв. – платена на 28.07.2025 г.; 100 лв. – платена на 21.08.2025 г. и 50 лв. – платена на 09.09.2025 г. Счита, че поради нищожността на договора в конкретния случай се дължала само чистата стойност на кредита – 500 лв. Остатъкът от заплатеното от ищеца, а именно 200 лв. се явявала сума, дадена без основание, поради което се претендира нейното връщане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит при посочените в исковата молба параметри.

Ответникът признава направеното от ищеца плащане в общ размер на 700 лв.

Оспорва останалите твърдения в исковата молба за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и за недействителност на договора за кредит. Ответната страна заявява, че при изчисляване на ГПР по кредита е включен единствено разходът за възнаградителна лихва и прибавянето на каквито и да е други разходи към тази стойност би довело до надвишаване на законоустановения максимален размер на ГПР. Поддържа, че без клаузата, уреждаща възнаградителната лихва, договорът не би бил сключен, тъй като лихвата представлявала средство за печалба за финансовата институция. Излага съображения, че договореният между страните размер на възнаградителната лихва не е прекомерен и не противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявената искова претенция като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Възразява за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 153 вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит .... по силата на който ответникът, като кредитор е предоставил на ищеца, като кредитополучател сума в размер от 500 лева, при годишен процент на разходите: 64,18 % и лихвен процент: 50,60 %; при изчисляване на ГПР по договора за кредит е включен единствено разход за възнаградителна лихва.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното.

Процесният договор за потребителски кредит ................по силата на който ответникът, като кредитор е предоставил на ищеца, като кредитополучател сума в размер от 500 лева, при годишен процент на разходите: 64,18 % и лихвен процент: 50,60 % е недействителен поради следното.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. „Неткредит” ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за 3 потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на 2 договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 64,18 %, а възнаградителната лихва- 50, 60 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от 13,58 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 25,56 евро за държавна такса.

За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. К. е запознат със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от него аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити /

Ето и защо размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА 400 лева/204,52 евро е справедлив.

3

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р. К. Ч., ЕГН ********** сумата от 200 лева/102.26 евро – платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит ............, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането КАКТО И разноските по делото за настоящата инстанция в размер на 25,56 евро за държавна такса;

ОСЪЖДА „„Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3 да заплати на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на а. Я. В. К. – АК-Пловдив с адрес: ......... сумата от 204,52 евро адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита на Р. Ч. по настоящето дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив. Препис от решението да се връчи на страните.