Решение № 379 от 23.03.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2538/2017
- Вид
- Решение № 379
- Подписан
- 23.03.2020
- В сила
- 10.12.2020
- Състав
- АТАНАСКА СТЕФАНОВА БУКОРЕЩЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.104 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.2, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
Р Е
Ш Е Н
И Е № 379 гр.Пловдив,23.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ гр. с., в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева при участието на секретаря Диана
Плачкова, като разгледа докладваното гр.д.№2538 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. М.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й адвокат Т.Д., със съдебен адрес:***, офис ***, срещу „Юробанк България” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.”Околовръстен път”№260, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД .
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на 16.11.2006 г. между ищцата /тогава с фамилия Л./, К.Н.Л., М.А.С./починал на ***г./ и И.П.С., от една страна, и „Българска пощенска банка“ АД /понастоящем „Юробанк
България” АД/, от друга страна, е сключен Договор за кредит № ***/***г. в размер на 92 700 лв., от които 49 500 лв. за закупуване на апартамент № ***, вх. ***, ет. *** в бл. *** на ул. „***”№ * в гр. ***, с площ от 106,04 кв.м, и 43 200 лв. – за други нужди. Заплащането на дължимите главница и лихви е уговорено на 300 равни месечни анюитетни вноски в размер на 637,55 лв. всяка, считано от 28.12.2006г., с падеж 28-число на съответния месец, като за обезпечение на кредита е учредена договорна ипотека върху закупения недвижим имот. Твърди се, че според чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, годишният лихвен процент се определя от базовия лихвен процент на „БПБ“ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период, намален с 0,3 %, като към датата на подписване на договора за кредит -16.11.2006г. БЛП е 7 %, а анюитетната месечна вноска е 637,55 лв. На 28.11.2007 г. от банката е променен едностранно размерът на БЛП, а оттам и месечната вноска от 637,55 лв. на 666,33 лв., след което размерът на погасителната вноска е изменян многократно – 680,76 лв., 709,84 лв., 754,32 лв. и 845,92 лв. Поради фактическа невъзможност на кредито-получателите да заплащат увеличените погасителни вноски, между тях и банката е подписано на 14.04.2009г.
Допълнително споразумение към Договор за кредит № ***/***г. , според което редовните и просрочените лихви и главници към тази дата ще бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница, като сумата е наречена в споразумението „общ дълг“. Впоследствие са подписани още три допълни-телни споразумения- на 10.08.2010г., 21.02.2011г. и 02.03.2011г. с аналогични условия, като изменението на БЛП от страна на банката директно води до увеличаване на размера на дължимата редовна лихва, респ. на размера на месечната анюитетна вноска. Изложено е, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора за кредит, даващи възможност на банката за едностранно изменение на БЛП по договора, не са били известни предвари-телно на кредитополучателите, а са им станали достояние непосредствено преди подпис-ването на договора, съдържанието на който било изготвено едностранно от банката и кредитополучателите не са могли да влияят върху него. В самият договор изобщо не са посочени обективните предпоставки за изменение на БЛП на банката, начинът и механизмът, по който става формирането му, като така се предоставя неограничена възможност на едната страна по договора да променя субективно и едностранно материалното изражение на облигационното правоотношение, без другата страна, като потребител на финансова услуга, да има последваща възможност да се откаже от договора. Ето защо, според ищцата, посочените клаузи на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от Договор за кредит № ***/***г. , както и чл. 6 от допълнителните споразумения към него от 10.08.2010 г. и от 02.03.2011 г. са неравноправни, тъй като представляват уговорки във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност, а водят до значително неравновесие между страните по договора, което създава възможност за увреждане интересите на потребителите. Поддържа се, че тези клаузи на допълнителните споразумения противоречат на чл. 68в от ЗЗП, както и на добрите нрави и са сключени без основание за това, тъй като констатациите за размера на дълга не отговарят на действи-телното правно положение, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД. А доколкото неравноправните клаузи са нищожни по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл. 143, ал.1, т. 9-12 от ЗЗП и не произвеждат действие, то платеното въз основа на тях се явява при начална липса на основание за това.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответната банка, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата сума-та 25 001,40 лв., с която се е обогатила неоснователно, представляваща сбор от надплате-ните общо 60 месечни вноски в периода 28.10.2012г.-28.10.2017г., като стойността на надплатеното всеки месец е в размер на 416,69 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
При условия на евентуалност – в случай че съдът приеме, че сумите над размера от 637,55лв., заплащани от ищцата на ответната банка за периода 28.11.2007г.-28.08.2012г., са недължимо платени, поради приложените нищожни клаузи, и че тези суми подлежат на връщане от банката, с исковата молба е отправено компенсаторно изявление за прихва-щане, че вземането на банката за главница по процесния договор за кредит е прихванато от ищцата със сумите, подлежащи на връщане от банката, независимо от това, че вземането е погасено по давност, тъй като прихващането е било възможно към момента на съществуване на двете вземания.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмени бележки на пълно-мощниците на ищцата -адв. Д. и адв. К..
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Юробанк България” АД е подаден отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Изложено е, че посочените от ищцата клаузи нямат неравноправен характер. Договорът за кредит и допълнителните споразумения към него са сключени след индивидуално договаряне между банката и потребителите, като преговорите между тях са започнали поне един месец преди сключване на договора. И.С. е сключила с банката и Договор за потребителски кредит №***/***г., поради което вече е имала опит при договаряне на условията и сключване на договор със същата банка. Тя и ищцата С.С. са декларирали, че притежават *** образование, с трудов стаж от *** г. като *** за първата и *** г. като ***-втората, поради което са притежавали необходимите общи и специални знания, за да извършат адекватна преценка на предложените от банката условия, които не са неравно-правни, а са договорени в полза и на двете страни по договора. Според ответника, всички клаузи на договора и споразуменията към него са ясни и разбираеми, като методиката на банката за формиране на БЛП е публикувана и е достъпна на официалния й сайт. Липсва неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит, както и нарушение на изискването за добросъвестност от страна на банката, като потребителите са имали възможност след сключване на договора за кредит да се откажат от него в 14-дневен срок от подписването му. Наред с горното, ответникът сочи, че са налице изклю-ченията по чл. 144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3, т.2, вр. чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, според които банката може да си запази правото, при наличие на основателна причина, да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани със стойността на финансовата услуга. Оспорва се от него и направе-ното от ищцата изявление за прихващане на надвзетите от банката суми със задълженията по кредита, тъй като не са налице ликвидни и изискуеми насрещни вземания на страните, с които да се извърши извън/съдебно прихващане, а освен това се оспорва вземането на ищцата за надплатени лихви по кредита, като погасено по давност.
Подробни съображения по спора са изложени в писмени бележки на адвокат В.-пълномощник на ответното дружество. Направено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че на 16.11.2006г. между С.С. /Л./, К.Л., М.С.и И.С. и
„Българска Пощенска банка” АД /понастоящем „Юробанк
България” АД / е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***, с който ответната банка е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 92 700лв., от който 49 500лв.-за закупуването на недвижим имот- апартамент №*, вх.*, ет.*, блок ***, с адрес- гр.
***, ул.”***”№*, и 43 200лв.- за други разплащания, като в полза на банката е учредена ипотека върху посочения недвижим имот. Според договора, кредитополучателите са поели задължение за погасяване на кредита на месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихви, в размер на 637,55лв. всяка, със срок на издължаване 300 месеца, считано от неговото усвояване. Съгласно чл.3 от договора, за усвоения кредит се дължи лихва в размер на Базовия лихвен процент в „БПБ” за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисля-ване на лихвата, намален с 0,3 %, като към момента на сключване на договора БЛП е 7% . Според чл.3, ал.5, действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия БЛП и за датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. В чл.6, ал.3 на договора е посочено, че ако по време на действието на договора Банката промени БЛП, то размерът на погасителните вноски, определен в ал.1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора за кредит дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Предвидено е още в договора /чл.12/, че банката запазва правото си по време на действието на договора да променя тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на приемането им от компе-тентните органи.
Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от кредитополуча-телите в пълен размер, като е преведена по открита в банката сметка с титуляр С.С.
На
14.04.2009г. е подписано допълнително споразумение към договора за кредит, с което страните са се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подпис-ването му задължения на кредитополучателите към банката. Същите са констатирали, че задълженията са в размер на 83,91лв. –просрочена главница; 201,93лв.-просрочена лихва;
89 564,86лв.-редовна главница и 406,03лв. редовна лихва. Според т. ІV, с подписване на споразумението кредитополучателят се съгласява сумата, представляваща разлика между погасената сума по т.ІІІ и общия сбор на сумата по т. І.1 и т.І.2, да бъда преоформена чрез натрупване към редовната главница по т. І.3. Страните са уговорили 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който дългът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план.
На
10.08.2010г. е сключено второ допълнително споразумение към договора, като е уговорено в него, че общият дълг е в размер на 93 247,22лв., в т.ч. 295 лв.- просрочена главница; 1 964,68лв.-просрочена лихва; 30лв.- просрочени такси и 90 957,54 лв.- редовна главница. Уговорен е в споразумението 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от следващия падеж, с размер на месечната вноска от 600лв. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява лихва в размер на 7,72% . След изтичането на този период върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,08 пункта, като погасяването на дълга е на равни месечни вноски съобразно погасителен план.
На 21.02.2011г. е сключено допълнително споразумение, с което страните се съгла-сяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг. В т.2 и 3 от споразумението е уговорено, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като върху общия размер се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичането на действащия към момента период на облекчено погасяване на дълга.
Разпечатката съдържа 30 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b34df43-818b-4ef8-9be1-20561957640b