Решение № 704 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000501179 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260040 от 09.12.2022г., постановено по гр.д.

№322/2019г. по описа на ОС-Враца, ГО, е отхвърлен иска, предявен от Л. Г.

Т. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) за сумата от 100 000 лв., претендирана като частичен иск от цялата твърдяна сума от 150 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ищеца в резултат на ПТП настъпило на 19.07.2017г. на републикански път I-1- Е-79 (обходен път на гр.Враца), поради намиращи се неравности и оголени и стърчащи метални снадки на пътното платно, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлен иска, предявен от Л. Г. Т. против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ (АПИ) за сумата от 3481,18 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в резултат на ПТП настъпило на 19.07.2017г. на републикански път I-1- Е-79 (обходен път на гр.Враца), поради намиращи се неравности и оголени и стърчащи метални снадки на пътното платно, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от Л. Г. Т., с която се обжалва съдебно решение № 260040 от 09.12.2022г., постановено по гр.д.№322/2019г. по описа на ОС-Враца, ГО, изцяло.

Твърди се, че обжалваното съдебно решение е необосновано, неправилно 1 и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че първоинстнационният съд неправилно и незаконосъобразно не е допуснал допълнителна съдебно-техническа и/или комплексна експертиза, не е допуснал допълнителни гласни доказателства, поискани от ищцовата страна своевременно.

Твърди се, че първонистанционният съд неправилно и незаконосъобразно не е кредитирал свидетелските показания досежно механизма на ПТП.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – АПИ не представя писмен отговор по подадената въззивна жалба и не взема становище по същата в открито съдебно заседание.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

С въззивната жалба и с допълнителна молба от жалбооподателя е поискано допускането на допълнителни доказателства във въззивната инстанция. С определение въззивният съд е оставил без уважение искането за допускане на нови доказателства.

Пред първоинстанциония съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца Л. Г. Т. неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. и иск правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищеца Л. Г. Т. имуществени вреди в размер на 3 481,18 лв.

Ищецът твърди, че на 19.07.2017 г. на републикански път I-1- Е-79 (обходен път на гр.Враца), поради намиращи се неравности и оголени и стърчащи метални снадки на пътното платно при управление на лек автомобил „Мицубиши галант“ с рег.№ ******** е претърпял ПТП, като поради спукана предна лява гума е навлязъл в платното за насрещно движение и се сблъскал челно с движещия се в насрещната лента, товарен автомобил „МАН“ с рег № ********, управляван от Ц. Н..

Ищецът твърди, че е задължение на АПИ поддържането на пътищата от републиканската пътна мрежа в изправно състояние за осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,безопасно и удобно движение през цялата година и че поради бездействието на служители на ответника, който 2 не е изпълнил тези си задължения е настъпила процесната злополука.

Твърди,че при процесното ПТП е получил следните увреди на здравето: травматичен шок, полифрагментни счупвания на двете глезенни стави, травматични лезии на кръстните връзки вдясно, счупване на пет десни и две леви ребра, фрактура на черепа, фрактура на лява носна кост, общомозъчен едем, разлети плеврални изливи двустранно, мозъчно сътресение, охлузвания по лицето и гръдния кош.

В законоустановения срок АПИ е подала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявените искове са неоснователни.

Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП, както и наличието на пряко причинно-следстевна връзка между получените от ищеца увреди и противоправни действия или бездействия от страна на д служители на АПИ.

Твърди, че не са съществували несигнализирани неравности и препятствия на платното на републиканския път.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства, че на 19.07.2017г. е ищецът е претъпля злополука- ПТП, при което е получил горепосочените увреди на здравето.

По делото е приета СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира.

Съгл. същото ищецът е търпял болки и страдания за период от около 12 месеца, като през първите 4 те са били изключително интензивни. Ищецът е претърпял една операция. Пълното възстановяване на здравето на ищеца не е настъпило и прогнозите за това са песимистични. Заключението на СМЕ не е оспорено от страните по делото.

По делото е приета САТЕ , чието заключение съдът изцяло кредитира. Със същото е изяснен механизма на ПТП. Заключението на САТЕ е прието при условията на оспорване от страна на ищеца.

По делото са разпитани двама свидетели, относно механизма на злополуката: Й. Д. И П. Г., чиито показания съдът изцяло кредитира, кщато съобразява и разап. на чл.172 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се 3 разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на Л. Т. е

Пред първоинстанционият съд е предявен иск с правно осн. чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД

Съгл. разп. на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Съгл. разп. на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа и за вредите, настъпили от бездействието на възложителя или изпълнителя, когато е следвало да бъдат осъществени конкретни, нормативно предписани действия.

И двете разпоредби, уреждат института на непозволеното увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работата, или в чието задължение се включва изпълнението на определени, нормативно регламентирани задължения- ППВС № 7 от 29. XII.1958 г.

Или, за да бъде осъществен ФС на разп. ка чл.49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен ФС на разп. на чл.45 от ЗЗД като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената 4 работа или от бездействието на осъществят определени действия. изпълнителя, когато е следвало да се

Предвид събраните при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, вкл. и събраните свидетелски показания, и съгл. разпоредбите на ЗДвП, ППЗДвП и ЗП,ППЗП (в редакцията им към датата на процесния деликт), съдът приема, че служителите, в чиито преки задължения се е включвало поддържането на процесния участък от републикански път Е-79, отговарящо на нормативните изисквания за безопасност при движение по него са били служителите на АПИ.

Изцяло кредитирайки събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема за доказано, че процесната злополука е настъпила на посочения участък от ребуликанаски път Е-79, но не при механизма,посочен в исковата молба и в допълнителни уточнения от ищеца.

Изцяло в тежест на ищцовата страна е доказването на твърдените факти и обстоятелства, относими към твърдения механизъм на ПТП. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи по безспорен начин обстоятелствата, доказващи наличието на неравности, препятствия, оголени и стърчащи метални снадки на процесния пътен участък, които обстоятелства той твърди. Това не беше сторено.

Съгл. заключението на САТЕ, няма данни за наличие на неравности и стърчащи метални снадки на пътното платно на процесния участък. Това заключение е оспорено от ищеца, но съдът изцяло го кредитира, т.к. е основано на приети поделото писмени доказателства, неоспорени от страните в т.ч. КП за ПТП и Протокол за оглед на местопроизшествието.

Косвено доказателство в тази насока е и постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.17.2017г. на РП-Враца, доколкото постановлението не е задължително за гражданския съд.

Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, но намира че същите не доказват твърденията на ищеца за неравности и препятствия на пътното платно. Свид. Д., пътувала в лекия автомобил, управляван от ищеца в момента на злополуката, установява с показанията си, че гумата на автомобила се е спукала от „железата на моста“, по който е минал автомобила преди да навлезе на пътния участък от републиканския път. Свид. Г. не е очевидец на ПТП, но също установява с показанията си лошо техническо състояние на 5 моста.

Участъкът от републиканския път, на който е настъпило ПТП е прав, хоризонтален с видимост на наслещно движещите се автомобили и след мостовото съоръжение. На платното на мостово съоръжение има технологични фуги, като разстоянието между първа и втора фуга е около 50 м. , а видимостта е не по-малка от 200 м. Фугите са с почти напълно запазено пластмасово покритие, което може да се възприеме от шофьорите като съоръжение тип „легнал полицай“.

Съгл. разп. на чл.3 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП ), в ред. му към ДВ бр.11/2017г. пътищата са републикански и местни. Ал.2 на чл.3 урежда класификацията на републиканските пътища.

Съгл. чл. 8 ал.1 от ЗП пътищата са публична и частна собственост.

Съгл. ал.2, републиканските пътища са изключителна държавна собственост.

Съгл. ал.5, собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи по условията на чл. 5.

Съгл. разп. на чл.19 ал.1 от ЗП Пътищата се управляват, както следва:

1. републиканските пътища - от Национална агенция "Пътна инфраструктура"; 2. общинските пътища - от кметовете на съответните общини; 3. частните пътища - от техните собственици.

Съгл. разп. на чл.19 ал.2 т.3 от ЗП управлението на пътищата включва: организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;

Съгл. разп. на чл. 167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най- кратък срок.