Решение № 104 от 17.03.2026, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ловеч, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Р. М. при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА като разгледа докладваното от Христо Р. М. Административно наказателно дело № 20264310200020 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. К. М. наказателно постановление № 250906 000399 от 20.06.2025г. на началника на група в ОДМВР Ловеч, с-р пътна полиция – Ловеч, с което на жалбоподателя, на основание 182, ал. 5, във вр. ал.

2, т. 4 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 306,78 евро/ равностойността на 600 лева/, лишаване от право на управлява МПС за 6 /шест/ месеца/ и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година на МВР са му отнети общо 26 /двадесет и шест/ контролни точки, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

Жалбоподателят излага следното:

Наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е нарушена процедурата по установяване на административното нарушение, и налагане на административното наказание. Изложеното в обстоятелствената част, не отговаря на фактическото положение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от адв. Н., който излага следното: Разпоредбата на чл. 182, ал.

5 от ЗДвП не предвижда, не включва системни нарушения по чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП. Не е налице системност, тъй като в конкретния случай се касае само за две нарушения. Претендира разноски.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена 1 в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледа по същество.

ПО ФАКТИТЕ:

От събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

1/ На 06.03.2025г. на територията обслужвана от ОД на МВР – Ловеч се е осъществял видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата, със стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с идентификационен номер на уреда 120cd3d. Същият бил позициониран на път № 4 км. 38+601, в двете посоки от гр. Варна към гр. София , извън населено място, където действащото ограничение на скоростта било 90 км/ч. В 13:44 часа на 06.03.2025г. на път № 4 км. 38+601 в землището на с. Голец посока на движението към гр. София бил заснет лек автомобил марка „Т.“, модел „А." рег.№ ** **** ** със скорост 122 км/ч., при ограничение от 90 км/ч., при толеранс 3 км. ч. Лекият автомобил бил собственост на Н. К. М..

2/ На 01.04.2025г. Н. К. М. декларирал, че на 06.03.2025г. в 13:44 часа управлявал лично МПС с рег.№ ** **** **. Същият с електронен фиш К № 9104575, влязъл в сила на 28.05.2024г., му е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят е санкциониран и с ЕФ К № 8701911 с глоба в размер на 600 лева, на основание 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, влязъл в сила на 30.04.2025г.

По преписката е приложен електронен фиш К № 4669879, с който на Цветан П. Бакьов, а не на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 400 лева на основание, 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

3/ Н. М. е получил покана за съставяне на АУАН по ЗДвП на 01.04.2025г.

На 07.05.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на 22.05.2025г.

4/ На 20.06.2025г. началника на група в ОД на МВР – Ловеч е издал НП № 25-0906 000399, с което на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 600 лева за това, че на 06.03.2025 г. в 13:44:00 часа в Обл. Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС, номер 4, км 38+601, землището на с. Голец с посока на движение към гр. София е управлявал собствения си лек автомобил Т. А. с per.

№ ** **** ** със скорост 122 км/ч при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/ч. и приспаднат толеранс 3%. Превишението от 32 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120CD3D заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120CD3D/0264840 радар ARH CAM S1 с № 120CD3D. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в 2 сила електронни фишове серия К № 4669879 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал.1, т. 5 от ЗДвП влязъл в сила на 14.04.2024 г., серия К № 9104575 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП влязъл в сила на 13.05.2024 г.

В диспозитива е посочено, че нарушението е в условията на системност, видно от влезли в сила електронни фишове серия К с номер 8701911, влязъл в сила на 30.04.2024 г. и N 9104575, влязъл в сила на 28.05.2024 г.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства:

Пункт 1 се доказа от приложените наказателно постановление № 250906 000399 от 20.06.2025г./л 5/ и снимка към него л. 8/ Протокола за използване на АТСС/ л. 18/ и снимка /л .9/, от който е видно, че автоматизирано техническо средства е било поставено в периода от 12:55 часа до 15:00 часа на 07.03.2026г. на път 38+601, двете посоки на пътя гр. Варна гр. София. Годността на АТСС се установи от протокол за проверка /л.12/.

Какво е било ограничението на скоростта се установи от информация за километирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч/ 14 – 17/. Собствеността на автомобила се установява от справка/ л. 11/.

Пункт 2 се доказа от декларация с вх. № 000-3667/02.04.2025г. /л. 7/, в която жалбоподателят признава, че е управлявал автомобила. Електронен фиш К № 9104575 /л. 40/ дата му на влизане в сила се установи от справка АИС АНД/ л. 41/. ЕФ К № 8701911/ л. 42/ влизането му в сила се установи от справка АИС АНД/ л. 43/. Електронен фиш К № 4669879/ л.38/ влизането му в сила се установи от справка АИС АНД/ л. 39/

Пункт 3 се установи от покана за съставяне на АУАН /л . 7/. И акт за установяване на административно нарушение № 0504415 /л. 6/ Пункт 4 се доказа от съдържанието на наказателно постановление № 25-0906 000399 от 20.06.2025г / л. 5/

ПО ПРАВОТО:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно акта за установяване на административното нарушение:

Съставен от материално компетентен орган мл. автоконтрольор изрично оправомощен със Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г.;

Издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 буква „В“ от ЗАНН – нарушението е открито на 06.03.2025г. АУАН е съставен на 07.05.2025г. Съставен е в присъствието на свидетели, при условията на чл. 42, ал 2 от ЗАНН, нарушителят е бил надлежно поканен, не се е явил.

Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Актът бил 3 предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него.

Относно наказателното постановление:

Издаден е от материално и териториално компетентен орган - началника на група в ОДМВР Ловеч, с-р пътна полиция – Ловеч,оправомощен със Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г.;

Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. чл. 51 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са регламентирани стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място, извън населено място или автомагистрала.

Видно от обжалвания електронен фиш мястото на нарушението е извън населено място на път първи клас, № 4, км 38+601, където скоростта на движението е била ограничена до 90 км/ч. От събраните доказателства е установено, че на процесната дата и час Н. К. М., като водач на лек автомобил марка „Т.“, модел „А.“ рег.№ ** **** ** се е движил с 122 км/ч, и така е превишена допустимата скорост за движение в този участък с 32 км/ч, нарушавайки забраната на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, да спазва ограничението на скоростта.

Нарушението и превишаването на скоростта от автомобила е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените разпечатки на снимков материал от 06.03.2025г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Съдът намира, че са нарушени процесуалните правила при квалифициране нарушението като системно. В обстоятелствената част на наказателното постановление, като едно от нарушенията влизащи в системността е посочено това по ЕФ К № 4669879, видно от съдържанието на същия е издаден срещу лицето Ц.Б., жалбоподателят не е санкционирано лице по него. Действително в диспозитива на наказателно постановление са посочени две нарушения по електронен фиш К № 9104575 издаден на основание 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП и ЕФ К № 8701911 издаден, на основание 4

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. За яснота ЕФ № 8701911 не е посочен в обстоятелствената част на наказателното постановление, на негово място е посочен ЕФ К № 4669879, който са отнася за коренно различно лице.

Налице е противоречие между обастоятеслтваната частта и диспозитива на наказателното постановление, което представлява нарушение водещо до основание за изменение на наказателното постановление.

На следващо място е настъпило изменение на в текста на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г./, съгласно които са промени, санкциите за нарушенията извършени в условията на системност. От същия текст се установява, че след промените настъпили с ДВ, бр. 64 от 2025 г. нарушенията извършени по т. 4 на ал. 2 на чл. 182 от ЗДвП са отпаднали, като възможност за наказване при условията системност, тоест последвал е закон по - благоприятен за дееца.

Съгласно текста на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ако обаче до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по -благоприятна за нарушителя. Безспорно е, че по благоприятен е този закон, който изключва по тежката наказуемост на даден вид деяние. В този смисъл, обжалваното НП следва да отмени в частта му относно приложението на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Не може да се наложи и наказание за повторност тъй като след промените настъпили с ДВ, бр. 64 от 2025 г. нарушенията извършени по т. 4 на ал. 2 на чл. 182 от ЗДвП са отпаднали като предпоставка за налагане на наказание при е условията на повторност.

Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП за превишаване на максималната разрешена скорост за движение в населено място, когато превишаването е от 31 до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба 300 лв., като не се предвижда налагане на кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.

По изложените съображения съдът следва да упражни правомощията си по ТР № 8/2021 г. на ВАС като измени основанието за налагане на глобата от чл. 182, ал. 5 вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП в чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП а наказателното постановление в частта относно кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС бъде и отнемането

Наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, в която на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки на водача, тъй като в чл. 6 от Наредбата не е предвидено отнемане на контролни точки за нарушение по чл. 182 ал. 2 т. 4 ЗДвП.