Разпореждане № 167 от 22.06.2021, Районен съд - Дупница

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 167 гр. Дупница , 22.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослав Р. Саневски като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Частно гражданско дело № 20211510101256 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу М. СЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Рила, ул. „Свети Георги“ № 22, общ. Рила, обл. Кюстендил, за следните суми: 496.59 лева - главница, 37.76 лева – договорна лихва за периода от 01.02.2020г. до 29.08.2020г., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 45.00 лв., възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), в размер на 268.65 лв., обезщетение за забава в размер на 39.71 лева за периода от 30.08.2020 г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за паричен заем с № 3726818 от 30.12.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. СЛ. Д., и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. СЛ. Д., като с рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към същия от 01.12.2020 г. вземанията са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В заявлението се излагат твърдения, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането.

Към заявлението е представен посочения договор за кредит и договора за поръчителство, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на кредитополучателя договорена сума под формата на потребителски кредит в размер на 650.00 лева, а длъжникът се е задължил да върне дадената в заем сума съгласно условията на сключения договор и погасителния план към него, ведно с договорената възнаградителна 1 лихва в размер на 88.16 лв., в срока и условията по договора.

Длъжникът се е задължил, също така, в 3-дневен срок след падежа да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Поради това, на 30.12.2019г. е сключен горепосочения договор за поръчителство, съгласно който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по възлагане на М.Д., се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, срещу което потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 429.84 лв.

Наред с това, подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост, дължи на кредитора заплащане на такса в размер на 45.00 лв., включваща разходите на кредитора за дейността на служител, свързана с извънсъдебното събиране на задължението на кредитополучателя.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

В този смисъл клаузи, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи осигуряване на поръчител, респективно в договора за поръчетелство, съгласно която се дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 429.84 лв., се намират в пряко противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На практика подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С посочените клаузи в полза на заявителя се уговаря още едно допълнително 2 обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Ето защо, съдът намира, че посочените клаузи са нищожни, като неравноправни, а от друга страна противоречат на добрите нрави, поради което заявлението в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

По отношение сумата от 45.00 лв., представляваща такса за разноски за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното:

Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договорните клаузи обаче по никакъв начин не се установява, че са спазени изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът залегнал в чл. 10а, ал. 3 ЗПК. В тази връзка клаузите, предвиждащи дължимост на такса за експресно разглеждане на документи и такса за разноски за извънсъдебно събиране на вземането, се явяват нищожни поради противоречие със закона, като претендираните вземания също не следва да бъдат присъждани.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявлението, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 16.66 лева – държавна такса и 32.33 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу М. СЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Рила, ул.

„Свети Георги“ № 22, общ. Рила, обл. Кюстендил, в частта, в която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 45.00 лв. (четиридесет и пет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и за сумата от 268.65 лв. (двеста шестдесет и осем лева и шестдесет и 3 пет стотинки), представляваща възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), които вземания произтичат от договор за паричен заем с № 3726818 от 30.12.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. СЛ. Д. и договор за предоставяне на поръчителство от 30.12.2019г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М.

СЛ. Д., като с рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към същия от 01.12.2020 г. вземанията са прехвърлени в полза на заявителя.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК:

202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу М. СЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Рила, ул. „Свети Георги“ № 22, общ. Рила, обл. Кюстендил, за следните суми: 496.59 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) - главница, 37.76 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки) – договорна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 29.08.2020 г., 39.71 лв.

(тридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за периода от 30.08.2020г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 16.66 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – държавна такса и 32.33 лв. (тридесет и два лева и тридесет и три стотинки)- юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4