Решение № 126 от 14.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Харманли, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.84 ал.3 от ЗБЛД.

Подадена е жалба от Д. Д. П., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ****, чрез пълномощника адв.Д.А., против Наказателно постановление №2710000343 от 02.10.2025 година на РУ-Харманли. Твърди се, че НП било неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Посочва, че не бил извършил нарушението, а отговорността му била погасена по давност. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуалният си представител адв.Д.А., който поддържа жалбата, моли за уважаването й, излага подробни съображения в тази насока, както и за преценка на деянието по чл.28 от ЗАНН. Претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли в случай на претендиране на адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1 от 9 юли 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не 1 изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 16.09.2025г. в 09:55 часа, в гр.Харманли, на ул. „Ханска“ при извършена проверка от органите на МВР жалбоподателят Д.П. не представил документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си. След посочване от страна на жалбоподателя на ЕГН-то му и след справка в служебния таблет, служителите на реда установили самоличността на лицето без документи, а именно: жалбоподателят по делото.

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия АД бланков №903301 от 16.09.2025г. от А. Д. Д. – полицай при РУ – Харманли, в присъствието на М.Г. – свидетел на акта, за нарушение по чл.6 от ЗБЛД.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан без възражения.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник РУХарманли Наказателно постановление №2710000343 от 02.10.2025 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, като АНО е приел също за нарушен чл.6 от ЗБЛД.

Предвид това и на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба от 120 лв./61.36 евро.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН серия АД бланков №903301 от 16.09.2025г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя А.Д. и свидетеля по акта М.Г., които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.84 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид наличните Заповед №8121з-1233/27.09.2022г. и Заповед №8121з-1988/28.11.2023г. на Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от чл. 34 от ЗАНН 2 срокове.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл.43 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН. Съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидените форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично.

Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Ето защо съдът счита, че при съставянето на акта не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

От изяснената фактическа обстановка следва да се приеме, че на 16.09.2025г., около 09.55ч., в гр. Харманли на ул. "Ханска“ при извършена полицейска проверка, като не е представил документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си, жалбоподателят Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. Посочената разпоредба задължава гражданите при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Безспорно полицейските органи могат да извършват проверка на самоличността, което им правомощие е предвидено в чл.70 ал.1 от ЗМВР. За нарушение с посочената правна квалификация е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не представи документ за самоличност. Други изисквания за съставомерността на деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото непредставяне на документ за самоличност, субектът на административнонаказателна отговорност осъществява признаците на нарушението.

За това нарушение жалбоподателят е санкциониран от административно наказващия орган по чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи с глоба в размер на 120 лв./61.36 евро, която е минималната по размер глоба, предвидена в закона за това нарушение.

Съдът обаче намира, че в конкретния казус са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, вр. парагр.1, т.4 от ДР на ЗАНН, квалифициращи случая като маловажен. За 3

„маловажен случай“ следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. При преценка на степента на обществена опасност на конкретното деяние, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения се констатира, че в резултат на това нарушение не са настъпили общественоопасни последици за живота и здравето на гражданите и не са засегнати интереси на обществеността. По делото липсват данни посочената разпоредба (чл. 28 от ЗАНН) вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на административно нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание. От значение за определяне на случая като маловажен е и обстоятелството, че съгласно данните по делото самоличността на лицето е била установена по време на проверката след посочване от страна на жалбоподателя на ЕГН-то му и съответно извършената въз основа на ЕГН-то справка от полицейските органи. Именно заради това съдът счита, че следва да приеме, че се касае за нарушение с изключително ниска степен на обществена опасност, което не засяга съществено охраняваните обществени отношения и което налага в конкретния случай да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като предпоставките за това са налице, което пък обуславя отмяната на наказателното постановление на това основание. Съгласно чл.63 ал.4 от ЗАНН съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗА и чл.18 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва в тежест на АНО да се присъди в полза на пълномощника адв. Д.А. дължимото му се адвокатско възнаграж-дение в размер на 204.52 евро (400 лв.) Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2710000343 от 02.10.2025 година на Началник РУ-Харманли към ОД на МВР-Хасково, с което на Д. Д. П., 4

ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. **** за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 120 лв./61.36 евро, като на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН приема, че е налице маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.63 ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН, нарушителя Д. Д. П., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв и чл.18 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат Д. Г. А., АК-Хасково, ЕГН:**********, личен №1700010263 с адрес гр. Хасково, **** адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Харманли, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200532 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.84 ал.3 от ЗБЛД.

Подадена е жалба от Д. Д. П., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ****, чрез пълномощника адв.Д.А., против Наказателно постановление №2710000343 от 02.10.2025 година на РУ-Харманли. Твърди се, че НП било неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство. Посочва, че не бил извършил нарушението, а отговорността му била погасена по давност. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуалният си представител адв.Д.А., който поддържа жалбата, моли за уважаването й, излага подробни съображения в тази насока, както и за преценка на деянието по чл.28 от ЗАНН. Претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. В придружителното писмо към административнонаказателната преписка изразява становище наказателното постановление да бъде потвърдено. Моли в случай на претендиране на адвокатски разноски в размер над определения в Наредба №1 от 9 юли 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.