Решение № 8636 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8636 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110152803 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответниците С. В. К. и С. П. К. с искане да бъде установена дължимостта по отношение на всеки от тях на сумите, за които е издадена Заповед № 2299/22.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3772/2025 г. на Районен съд – Перник, а именно:

1 / По отношение на С. В. К. – ½ от общия размер на задълженията, равняващи се на: 227.40 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 227402, за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 43.73 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. до 15.08.2025г.; 19.41 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 5.24 лева – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 15.08.2025г.; и

1 / По отношение на С. П. К. – ½ от общия размер на задълженията, равняващи се на: 227.40 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена в имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 227402, за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 43.73 лева - мораторна обезщетение в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за топлинна 1 енергия за периода 15.09.2023г. до 15.08.2025г.; 19.41 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 20.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 5.24 лева – мораторна обезщетение, в размер на законната лихва за забава, дължимо върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 до 15.08.2025г.;

Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, поради което, по силата на закона – чл. 153, ал.

1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия. Сочи, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3772/2025 г. по описа на РС-Перник.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящия иск.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответниците, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. П. К. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение.

Твърди, че не е потребител на топлинна енергия и не е материалноправно легимирана да отговаря по предявените искове. Оспорва ищецът да е страна в облигационно отношение, по силата на което да му е възложено да събира сума за услуга дялово разпределение, както и че е заплатил такса за тази услуга по сметка на ФДР. Сочи, че не са представени доказателства и за размера й. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота, както и нейното законосъобразно отчитане и разпределение, като цитира относима, според страната, практика на ВАС. Оспорва годността на уредите за търговско отчитане. Оспорва претенцията за лихва, като въвежда възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. К. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по тяхното основание.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за главница за топлинна енергия и такса за дялово разпределение.

Твърди, че не е потребител на топлинна енергия. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия в имота, както и нейното законосъобразно отчитане и разпределение, като цитира относима, според страната, практика на ВАС.

Оспорва годността на уредите за търговско отчитане. Оспорва дължимостта на такса за услуга дялово разпределение. Оспорва претенцията за лихви, като въвежда възражение, че не е отправяна покана. Моли съда да отхвърли изцяло 2 предявените искове. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По така предявените главни искове в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, възникнало по силата на закона - в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат оложителния факт на погасяване на дълга.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

За преценка основателността на исковете, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Видно от представените по делото писмени доказателства – л. 98, ответниците по спора са закупили процесния недвижим имот – апартамент № 9 с Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти. Доколкото от данните по делото не може да се направи извод за наличието на съпружеска връзка между купувачите към момента на закупуване на имуществото, както и с оглед обстоятелството, че в договора не са посочени придобивните квоти, следва да се приеме, че ответниците са придобили правото на собственост върху имота при равни права от по ½ ид.част.

С оглед на това, при липса на ангажирани доказателства за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките на исковия период, материалноправно легитимирани за заплащането на общата стойност на потребената в имота топлинна енергия, се явяват именно ответниците С. К. и С. К..

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 3 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Начислените при ищеца количества потребена в имота топлинна енергия касаят единствено отдадена от сградната инсталация топлинна енергия, като в имота не е потребявана топлинна енергия за отопление и битово горещо водоподаване.

Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Видно от приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, общото доставено количество на топлинна енергия в имота за процесния период възлиза на сумата от 454.81 лева, т.е. повече от претендирата по делото общо от двамата ответници главница от 454.79 лева.

Във връзка с обстоятелството, че съгласно изготвената експертиза потребената топлинна енергия в имота касае единствено отдадената такава от сградната инсталация, съдът намира, че следва да посочи следното:

Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.

4

Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.

При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда разходи.