Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 498 от 25.11.2022, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 636/2022
Вид
Решение № 498
Подписан
25.11.2022
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Плевен, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20224400500636 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 907 от 16.06.2022година., постановено по гр.д. № 5300/2021г. Плевенски районен съд е признал за установено на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС по отношение на М. С. А. от гр.Плевен и В. А. С. от с.гр. че С. В. А. от с.************, Плевенска област е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: 1/ недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-22/17.01.2019г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в село ************, община Плевен, адм.адрес: ************, с площ 1478 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване с номер по предходен план: VI- 201 в квартал 72 и на 2/ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-22/17.01.2019г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в село ************, община Плевен, адм.адрес:

1

************, с площ, с площ 946 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: X-201 в квартал 72, ведно с построените в него сгради: сграда 37856.501. 1457.1, застроена площ 123 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда ***, застроена площ 121 кв.м., брой надземни етажи:1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: постройка на допълващо застрояване. Присъдени са разноски в полза на ищеца в размер на 654,45 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците М. С. А. и В. А. С., подадена чрез пълномощника им адв.Д. Н. от ПАК. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивниците молят окръжния съд да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен установителния иск за собственост.

Ответникът по жалбата С. В. А., чрез пълномощника си адв.Т. Д. от ПлАК е взела становище, че жалбата е неоснователна, а решението на Плевенски районен съд – правилно и законосъобразно, по съображенията изложени подробно в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост за установяване, че ищцата е собственик на описаните по-горе недвижими имоти, които са предмет на съдебна делба между страните по гр.д.

№ 3368/2021г. по описа на Плевенски РС, което е спряно до решаване на спора по настоящото и от които обстоятелства произтича правния интерес от завеждане на иска. В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на недвижимите имоти, като незастроения имот е придобила по наследство от съпруга си, а застроения – по давност и наследство. След сключване на 2 граждански брак с Ц.К.А. на 19.02.1956г. са заживели в имота, който сега е с идентификатор *** с адм.адрес: с.************, ************, с площ от 1478 с номер по предходен план: VI- 201 в квартал 72, и поземлен имот с идентификатор ***, със същия адм.адрес, с площ 946 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: X- 201 в квартал 72, с построените в него сгради, сега заснети с № 37856.501. 1457.1, с площ 123 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и с г р а д а с № ***, със застроена площ 121 кв.м., брой надземни етажи:1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: постройка на допълващо застрояване. Към момента на сключване на брака им двата спорни недвижими имота, между които не е имало материализирана на място ограда, са били собственост и са се водели по разписен лист на Ц.К.А.. По време на брака им е построена в имота и е станала СИО жилищната сграда – тяхно семейно жилище, за което жилище няма спор между страните, че е собственост на ищцата. Семейството е ползвало и обитавало имотите като свои, самостоятелно и необезпокоявани от никого, в т.ч. и от семейството на брата на Ц.А. - А.К.А., живеещо в съседния имот. След смъртта на Ц.К.А. починал на 18.11.2012г. по същия начин е продължило стопанисването от ищцата и не е имало спорове относно собствеността върху тези имоти оставени в наследство от Ц.А.. Така в продължение общо на 60 години ищцата е осъществявала спрямо ответниците-наследници на А.К.А., непрекъснато, явно и необезпокоявано владение.

Ответниците М. С. А. и В. А. С., чрез пълномощника си адв. Д. Н. са взели становище в отговора на исковата молба, че предявеният иск за собственост е неоснователен, с изключение на иска досежно жилищната сграда. Оспорват твърдението за необезпокоявано владение върху имотите, които считат за съсобствени и поради това са предявили иск за делбата им.

Считат, че ищцата след смъртта на съпруга си е държател на общите им с ответниците имоти, като макар и да се касае за отделни недвижими имоти, те представляват общо дворно място без материализирани огради по границите им и до тях достъп имат и двете страни. Противопоставят следните насрещни твърдения :Те също са заплащали местни данъци и такси като съсобственици; през 2016г. и 2017г. между страните било уговаряно споразумение, по силата 3 на което ищцата да заплати на ответниците собствената им част от имота, но поради липса на финансови средства не се е стигнало до договор; през 2020г. ищцата неправомерно декларирала целия имот като собствен; процесните имоти са били собственост и са останали в наследство от К.А.И. и Ц.К., а не само на последния, съгл. съдържанието на нотариалния акт за покупкопродажба № 143/2011г.

Пред първата инстанция е било безспорно, пред настоящата също, че Ц.К.А. и ищцата С. В. С. са сключили граждански брак на 19.02.1956г. в село ************. Съгл. представеното пред РС удостоверение за наследници изх.№ 14-3695/21г., Ц.К.А. е починал на 18.02.2012г. и е оставил за свои наследници – съпруга/ищцата/ и син К.Ц.А..

Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на удостоверение за наследници изх.№ 14-1428/20.04.2017г., че ответниците М.

С. А. и В. А. С. са законните наследници на А.К.А., починал на 12.04.2017г. – негови съпруга и дъщеря.

Безспорно е, че наследодателят на ищцата Ц.К.А. е декларирал с данъчна декларация от 27.05.1998г. съсобственост със С. В. А. по отношение на имота в село ************ :1/къща, построена 1958г., на един етаж, с РЗП общо 100 кв.; 2/ гараж строен през 1958г. с РЗП от 20 кв.м. 3/ второстепенна постройка от 60 кв.м. строена през 1993г. Няма спор, а се установява и от прил. на л.14, л.15 и л.17 от делото на РС документи и закл. на ВЛ, че съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на с.************, одобрен със Заповед №3658/1984год. на Председателя на ОНС до 2011г., парцели V, VI, X и ХI – 201, в кв.72 са били записани на К.А.И. и сина му Ц.К.А., без данни за идеални части и основание за придобиване.

Не се спори между страните, че на 14.12.2011г. с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 142, том XI, рег.№ 8965, дело 969 от 14.11.2011г. на нотариус С.П., рег.№ 017 на НК А.К.А. и Ц.К.А. са били признати са собственици по наследство и давностно владение върху съседните два имота:

1/.УПИ, находящ се в с.************, общ.Плевен, целият от площ 805 кв.м., съставляващ УПИ XI – 201 в кв.72 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и две стопански постройки, при съседи на 4 имота: изток – УПИ X-201 на Ц.К. Я., запад –УПИ XII -200 на В.Т.Л., север УПИ V-201 на наследници на К.А.И., юг-улица, и 2/. УПИ находящ се в с.************, общ.Плевен, целият от площ 1400 кв.м., съставляващ УПИ V-201, в кв.72 по плана на с.************, незастроен, при съседи на имота: изток – УПИ VI – на Ц.К. Я. , запад УПИ IV – 199 на З.Ц.К. и Р.П.З., север – улица, юг-УПИ XI -201 на наследници на К.А.И. и УПИ XII-200 на В.Т.Л..

Безспорно е по делото и обстоятелството, че на същата дата 14.12.2011г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том XI, рег. № 8966, дело 970 от 14.11.2011г. на нотариус С.П., рег.№ 017 на НК, Ц.К.А. е продал на брат си А.К.А. 1/2 идеална част от посочените в НА № 142/2011г. два имота, останали в наследство от баща им К.А.И..

Безспорни са обстоятелствата, които се установяват и с представените пред ОС писмени доказателства, че К.Ц.А., с ЕГН ********** се е отказал от наследство на баща си Ц.К.А., с ЕГН **********, поч. на 18.02.2012г., който отказ е вписан в книгата за приемане и отказване от наследсвата под № 8/21.02.2012г., а А.К.А. с договор за продажба на наследствени права от 28.02.2012г., надлежно вписан в СВ гр.Плевен на 28.02.2012г. е продал на ищцата С. В. А. наследствените си права, които притежава по наследство от брат си Ц.К.А., като след тези два акта ищцата е останала единствен наследник на съпруга си Ц.А.. Няма спор, че с данъчна декларацията от 24.07.2020г. С. В. А. е декларирала земя и сграда в село ************, на ************, с обща площ 2500 кв.м. в т.ч. застроена площ 175 кв.м. (жилище, построено през 1958г. от един етаж, РЗП 100 кв.м.; жилище – кухня, сторена през 1958г. – РЗП 10 кв.м.; гараж, посторен през 1958г. – РЗП 20 кв.м. и второстепенна постройка от 1993г. с РЗП 60 кв.м.).

Спорно е придобила ли е ищцата право на собственост върху въпросните два недвижими имоти, кога и на какво основание.За да се произнесе по спорните въпроси въззивният съд съобрази следното :

Съгласно безспорно установените факти и обстоятелства семействата на двамата братя Ц.К.А. и А.К.А. са живели в съседни имоти в с.************, като до смъртта на братята, не е имало спорове между тях нито за граници, нито относно притежаваното от всеки право на собственост върху въпросните четири недвижими имота-бивши парцели V, VI, X и ХI 201 в кв.72. От приетото от районния съд заключение на съдебно-техническа 5 експертиза се установява, че съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на с.************, одобрен със Заповед №3658/1984год. на Председателя на ОНС, парцели V, VI, X и ХI -201 в кв.72 са записани на насл. на К.А.И. и Ц.К.А.. От 2011г. двата от тях - УПИ V и УПИ XI са записани на А.К.А., съгл. посочените по-горе констативен нотариален акт №142, том XI, рег. №8965, дело 969/2011год., на нотариус С.П., вписан в СВ - Плевен с акт №162, т.56, дело №11767/2011год., вх. Рег.

№ 21294/14.12.2011год. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №143, том XI, рег. №8966, дело 970/2011год на същия нотариус, вписан в СВ – Плевен с акт №166, т.56, дело №11771/2011год. вх. Рег.

№21296/ 14.12.2011год.

Видно от заключението на инж.С., съгласно сега действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-22/17.01.2019г. на Изпълнителен Директор на АГКК имот с идентификатор ***/УПИ Х-201/ е с площ 946 кв.м., имот с идентификатор ***/УПИ VI-201/ е с площ 1478кв.м., имот с идентификатор ***/УПИ XI-201/ е с площ 820 кв.м. и имот с идентификатор ***/ УПИ V-201/ е с площ 1405 кв.м. В комбинирана скица №2, която е неразделна част от заключението са отразени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, както и УПИ V, VI, X и Х1-201, кв.72 по регулационния план от 1984год., които съгласно заключението се припокриват напълно, с изключение на югозападния ъгъл на УПИ V201(която част няма отношение към спора).