Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 09.01.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 1439/2019
Вид
Решение № 25
Подписан
09.01.2020
Състав
НАСУФ ИСМАЛ, СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА, ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА ХЕКИМОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№………./………….2020 г. гр. Варна

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН

СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА

КИРЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА мл. с. НАСУФ ИСМАЛ при секретар Нели Катрикова като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал въззивно търговско дело № 1439/2019 г., по описа на ОС-Варна за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 37968/07.08.2019 г., депозирана от „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин“ 9, бл. 916, вх. А, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Д. Я. от ВАК срещу решение № 3502/26.07.2019 г., постановено по гр.дело № 10696 по описа за 2018 г. на РС-Варна, 10-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *******, действащ чрез адв. К.Т., сумата в размер на 596.63 лева, представляваща продажната цена, дължима съгласно т. 3 от Договора за прехвърляне на вземане /цесия/ от 24.08.2016 г., сключен между Г.Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че изводът на съда, че ответникът-цесионер е заплатил дължимата на ищеца-цедент сума по договор за цесия от 24.08.2016г. на лице без представителна власт, е неправилен и необоснован, тъй като не кореспондира на доказателствата по делото. По делото е представено пълномощно от 06.08.2016г., в което е налице и клауза за разширително тълкуване в полза на упълномощеното лице. Именно на това основание, третото лице е получило плащане от въззивника от името и за сметка на въззиваемия, като е издало на въззивното дружество разписка. Поради това се твърди, че за въззивника-цесионер е настъпило основанието на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД валидно да се освободи от дълга си по договора.

Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила РС-Варна не е обсъдил направените с отговора на исковата молба възражения, вкл., че третото лице П.К.

/пълномощникът на въззиваемия/ е уведомило въззиваемия за плащането, както и че желае да му предаде получената сума – представено известие на доставяне от 08.06.2018г., връчено чрез „Български пощи“ АД.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и вместо това постановяване на ново, с което искът бъде изцяло отхвърлен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции, обективирани в списък във въззивната жалба.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Г.Г., чрез адв. К.Т., за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че уговорката в пълномощното за тълкуването му разширително в полза на упълномощеното лице не следва да се възприема от съда безусловно.

Излага се, че това трето лице П.К. не е адвокат, а действа като физическо лице – пълномощник. Пълномощното е подписано за конкретни действия – сключване на договор за цесия, уведомяване за него, получаване на дължими суми по изпълнителни дела, образувано срещу „Енерго Про Продажби“ АД, но не и такива за получаване на дължими суми по договори за цесия или по конкретния договор. Твърди се, че получаването на продажната цена по договора за цесия е самостоятелно действие, а не допълнително /спомагателно/ такова. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК за тези действия се изисква изрично пълномощно дори за адвоката, а по отношение на обикновения пълномощник това би следвало да се тълкува на още по-силно основание, като необходимост да е изрично включено в упълномощителната сделка. Не е било и необходимо извършването на това действия от страна на П.К., който е брат на управителя на „СМ БГ“ ЕООД – А. К.. Поради това, въззиваемата страна претендира, че това плащане не следва да се цени от съда като надлежно извършено съгласно чл. 75 от ЗЗД. Счита се, че въззивникът не се е освободил от задължението си по договора за цесия тъй като не е платил, комуто трябва. От друга страна, въззиваемият не е потвърдил извършеното плащане нито се е възползвал от него. Поради това, „СМ БГ“ ЕООД следва да отговаря за пълната сума, както и за сторените по делото разноски, вкл. и за сторените в обезпечителното производство разноски. Не са представени доказателства, че дружеството-въззивник е търсило цедента-въззиваем, за да му плати, а това обстоятелство е било изрично оспорено от последния. Липсват доказателства било П.К., било „СМ БГ“ ЕООД да са предприели действия по предаване на сумата чрез пощенски запис, което би представлявало предлагане на изпълнение по смисъла на чл. 95 от ЗЗД и би поставило кредитора в забава. Твърди се, че този положителен факт не е доказан от въззивника, което е довело и до правните изводи по същество на спора. Твърди се, че в представеното известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД няма данни за относимост с процесното отношение. Липсват данни какво е било съдържанието на писмото. Не се спори, че управителят на „СМ БГ“ ЕООД А. К. и третото лице П.К. са братя. Но се твърди, че е съставена разписка с невярно съдържание и недостоверна дата за предаване на дължимата сума между дружеството и П.К.. Въззиваемата страна акцентира на процесуалната позиция на ответника по иска.

Поддържа се, че за плащането не е учредена представителна власт на П.К.. Претендира се потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Направено е и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че същото надвишава минимума по Наредбата за МРАВ.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редводно призован, чрез адв.

Д.Я. поддържа изцяло въззивната жалба.

Въззиваемият, редовно призован за съдебното заседание, чрез адв. И.Г. поддържа отговора на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия – П.К., моли съда да не присъжда в негова тежест сторените съдебно-деловодни разноски, доколкото същият е признал предявения срещу него обратен иск от въззиваемия и с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото производство.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 10969 по описа за 2018 г. на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, е образувано по предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, от Г.Г.Г., ЕГН **********, срещу „СМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответното дружество да да заплати на ищеца сумата в размер на 596.63 лева, представляваща продажната цена, дължима съгласно т.3 от договора за прехвърляне на вземане от 24.08.2016 г., сключен между Г.Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 24.08.2016г. с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ Г.Г., в качеството си на потребител на ел. енергия, чрез пълномощника си П.К., е прехвърлил на „СМ БГ“ ЕООД вземането си от „Енерго – Про Продажби“ АД в размер на 606.63 лева, представляваща платена без основание стойност на коригираната потребена ел. енергия за периода от 20.08.2010г. до 28.01.2011г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********, с адрес на потребление в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, срещу цена от 596.63 лева. Поддържа се, че е изправна страна по договора за цесия, доколкото чрез пълномощника си е уведомил длъжника за правопрехвърлителната сделка. Цесионерът се задължил да изплати изцяло сумата от 596.63 лева в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на договора. Излагат се доводи, за това че към настоящия момент такова плащане не е извършено.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Не се спори, че е налице договор за цесия от 24.08.2016г. Оспорва се дължимостта на цесионната цена, като се сочи, че същата е заплатена в срок на лице, притежаващо представителна власт от името на ищеца, в качеството на негов пълномощник. Твърди се, че при сключване на договора за цесия ищецът е бил представляван от П.Н.К.. Пълномощното включва възможността пълномощникът да получава всякакви дължими суми от името на упълномощителя. На 10.07.2017г. управителят на „СМ БГ“ ЕООД лично е предал дължимата сума на пълномощника на цедента П.К.. Изготвена е разписка за предадена и получена сума в размер на 596.63 лева. С оглед на изложеното се твърди неоснователност на претенцията.

По делото е постъпил обратен иск в условията на евентуалност от Г.Г.Г.-цедент срещу П.Н.К.-пълномощник на цедента, конституиран с протоколно определение от 14.03.2019 г., на основание чл. 219 от ГПК като трето лице-помагач на страната на въззиваемия-ищец. С обратния иск, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 596.63 лева, представляваща получена от ответника по обратния иск сума, в качеството му на пълномощник на Г., дължима по сключен договор за цесия между Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД.

В срока за отговор на обратния иск ответникът К. е направил признание на иска изцяло. Излага, че в качеството му на пълномощник на ищеца е получил от „СМ БГ“ ЕООД, сумата от 596.63 лева, представляваща заплатена цена по договор за цесия, сключен между ищеца и „СМ БГ“ ЕООД.

Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От представения по делото договор за прехвърляне на вземане се установява по несъмнен начин, че на 24.08.2016г. в гр. Варна между Г.Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД е сключен договор за цесия, въз основа на който въззиваемият е прехвърлил на въззивното дружество вземането си в размер на 606.63 лева от „Енерго – Про Продажби“ АД, представляваща недължимо заплатена от въззиваемия в полза на дружеството-доставчик сума, начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за консумирана ел. енергия за изминал период, с период на корекцията от 20.08.2010 г. до 28.01.2011 г. за обект с аб. номер ********** и кл. номер **********.

Установява се, че продажната цена е в размер на 596.63 лева и същата следва да бъда заплатена в срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на договора за цесия. Видно от Договора, същият е подписан от пълномощника на въззиваемия – П.К.. От приложеното по гр. д. № 11350/2016 г. по описа на РС-Варна извлечение от електронна поща и уведомление, се установява, че на 25.08.2016 г. цедентът чрез пълномощника си П.К. е довел до знанието на длъжника, че е прехвърлил вземането си от последния на „СМ БГ“ ЕООД.

Видно от представеното по делото пълномощно, неоспорено от ищеца, последният е упълномощил П.К. да образува дела от негово име срещу „Енерго Про Продажби“ АД, да сключва договор за цесия, както и да уведомява длъжника за цесията, да сключва споразумения, спогодби, да прави отказ от иск, да разписва искови молби, жалби, възражения, приложени доказателства, изисква справки, заплаща такси и хонорари, получава депозирани разноски по делата в спор с „Енерго Про Продажби“ АД, получава изпълнителни листове, както и да получава всякакви дължими суми по изпълнителни дела, образувани срещу „Енерго – Про Продажби“ АД.

По делото е представена разписка, от която се установява, че на 10.07.2017г. П.К., в качеството си на пълномощник на Г.Г., е получил от А. К., управител на „СМ БГ“ ЕООД, сумата от 596.63 лева, представляваща заплатена цена, съгласно чл. 3 от Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 24.08.2016г. между Г.Г. и „СМ БГ“ ЕООД.