Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 04.06.2025, Районен съд - Бяла Слатина

Съд
Районен съд - Бяла Слатина
Дело
Гражданско дело 2074/2024
Вид
Решение № 194
Подписан
04.06.2025
В сила
15.05.2026
Състав
КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Б.С., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20241410102074 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №720031253745/13.08.2023г. сключен между А. И. А., ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023.

В исковата молба се твърди, че на 13.08.2023 г. ищеца е сключил с ответника Договор за потребителски кредит №720031253745, съгласно който последния му е предоставил в заем сумата от 9799,35 лв., като действително получената сума била в размер на 6600 лв., а 3199,35 лв. били за застрахователна премия, при фиксиран ГЛП – 26,53 % и ГПР от 29,96 %.

Посочва, че според погасителния план е следвало да внесе 55 месечни вноски по 309,68 лв., като сумата включвала главница, лихва и застраховка „живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ“, която била присъединена към главницата, съгласно чл.7.1 от договора.

Поддържа, че процесния договор е нищожен, тъй като съдържал неравноправни клаузи: ГПР – 29,96 % - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя като в ал.4 е посочен максимално допустимият размер – пет пъти размера на законната лихва; по този начин ГПР е завишен по скрит начин, тъй като не била включена застрахователната премия Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко от тези императивни изисквания водело до настъпването й.

Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени 1 към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.

Спазвайки го потребителят получава информация, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Поддържа, че в процесния случай липсвало методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формирал същия. Като по този начин ответника е поставен в невъзможност да разбера какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от финансов продукт. В случая е посочено ГПР 29,96 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това които разходи се заплащат и как е формиран ГПР.

Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно ЗПК договорът следвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР и общата сума, която е дължима.

Цитирани са разясненията на дадени в ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСГТК за добрите нрави. Изтъква се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, на стойност 3199,35 лв., водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 29,96 % нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономическа по –силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Посочва, че застрахователните премии представлявали общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретни параметри. Сочи се още, че при наличие на посочените в закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплащала пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца – кредитор за сметка на потребителя.

Поддържа, че сключването на договора за застраховка представлявало условие за отпускане на процесния кредит. Посочва още, че формално процесният договор покривал изискуемите по чл.11 ал.1 от ЗПК реквизити, но вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на кредита. Претендира разноски.

2

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Посочва, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, чрез използването на електронната страница на банката ответник и имейла на ищеца, като средство за комуникация от разстояние. Поддържа, че същият е сключен по инициатива на ищеца, като сам е избрал размера и срока на кредита.

Сочи, че застраховката е допълнителна услуга, която кредитополучателят имал възможност сам да „включва“ или да „изключва“ на всяка една стъпка от процеса на кандидатстването и преди одобрението на кредита. Посочва се още, че кредитополучателят имал възможност да „включва“ или да „изключва“ застраховката и след като бъде одобрен за исканата сума и срок и кредиторът е определил приложимата лихва и ГПР.

Посочва се, че ответникът е одобрен за искания кредит (3300 лв. за 48 месеца), при ГПР в размер на 41,19 % и лихва в размер на 37,74 %. В зависимост от избора на клиента дали да сключи застраховка или не се променял само и единствено размера на месечната вноска – 200,60 лв. с вкл. Застраховка и 134,12 лв. без застраховка. Твърди се, че дали ответника ще сключи застраховка или не, не променял условията по кредита, както и дали ще бъде одобрен, тъй като клиента е бил вече одобрен.

Поддържа, че са спазени разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК за размера на кредита, като в чл.7.1 от договора е описан общият размер на кредита (9799,35 лв.) и съставляващите му компоненти: 6600 лв. – главница; 3199,35 лв. – като цена на допълнителна услуга – застрахователна премия по сключени два броя застраховки с Кардиф Общо застраховане, клон България и Кардиф Животозастраховане, клон България.

Посочва, че в чл.14 от договора за кредит са описани всички разходи произтичащи от договора за кредит, които потребителят дължал на кредитора, което съответствало на чл.11 ал.1 т.14 от ЗПК. Сочи, че единственият разход участващ при изчисляването на ГПР е лихвата уговорена в чл.9 /26,53 %/.

Твърди се, че застрахователната премия дължима от ищеца е разход, който се заплаща за допълнително избрана от него услуга – застраховка. Но същата не се включвала при калкулирането на ГПР, защото сключването на застраховка не е условие, което следвало да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит, посочено в чл.19 от договора.

Посочва, че в т.13 от заявлението – декларация за установяване на договорни отношения е отразен изборът на застраховка от кредитополучателят, направен при онлайн процеса на кандидатстване, като поддържа, че този избор е допълнително потвърден и с подписването от ищеца на заявлението, както и в получен Сертификат №17200312537452023.

Посочва, че съгласно чл.10 от общите условия /ОУ/ към застраховката, ищецът е могъл по всяко време след сключването на застраховката /договора за кредит/ да се откаже от нея, като застрахователят му възстановявал съответната част от застрахователната премия, за периода, за който застрахования няма да носи риска повече.

Поддържа, че застраховката е сключена за срока на договора за кредит (15.02.2027 г.), 3 като платената от ищеца застрахователна премия (в размер на 3199,35 лв.) осигурявала покритие на застрахователните рискове за този период. Сочи, че съгласно ОУ ищецът имал правото да прекрати застраховката и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия. Посочва, че към датата на завеждане на исковата молба ищеца не е бил предприел постъпки в тази насока, с което би бил намалил разходите си по кредита.

Сочи се, че в случай, че застраховката е била задължителна за сключването на договора за кредита, то следвало нейното поддържане за срока на кредита да бъде задължително и потребителят да нямал възможност да я прекрати без да претърпи санкция за това. Твърди, че незадължителния характер на застраховката се обуславял от пълната свобода на потребителя да прекрати същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било последици по договора за кредит.

По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК 131134023, и А. И. А. е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № 720031253745/13.08.2023г. Въз основа на цитирания договор дружеството- ответник е предоставило на ищеца сумата в размер на 6600,00 лв., с 55 месечни вноски, при ГПР 29,96 % и годишен лихвен процент 26,53 %, с падеж на последната вноски – 25.03.2028 г. Видно от Договор за потребителски кредит № 720031253745/13.08.2023г. в чл.7.1 е вписан размер на кредита 6600,00 лева, Общ размер на застрахователната премия 3199,35 лв. и общ размер на кредита 9799,35 лв., от което следва, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита и представлява част от отпуснатата сума. Видно от чл.7.2.2 сумата за застрахователна премия представлява част от средствата по кредита, която се превежда директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя.

От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в чл.11.2, съгласно който се олихвява общият размер на кредита от 7232,76 лв.

От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно изготвено, безпристрастно и обосновано, се установява, че в заключението си вещото лице е представило три варианта на изчисление на ГПР. В първият вариант с компоненти главница в нетен размер на 6600 лв. и договорна лихва ГПР е в размер на 30,01 %. Във втори вариант с компоненти главница формирана с нетен размер на кредита и застрахователна премия и договорна лихва ГПР е в размер на 30,01 %. В третият посочен вариант с включени компоненти главницата формирана от нетния размер на главницата от 6600 лв. и 3199,35 лв.

4 застрахователна премия, който се прибавя към месечните вноски, платими на разсрочено плащане и договорната лихва ГПР е в размер на 63,93 %. Според заключението по процесния договор са платени 5343,17 лв., от които 1762,40 платена главница, 3192,48 лв. платена договорна лихва и сумата от 18,24 лв. – платена наказателна лихва.

В с.з. вещото лице заяви, че към момента на последната падежирала вноска по погасителния план 25.05.2025г. остатъчната главница възлиза на 1979,17 лв., а договорната лихва към 25.05.2025 възлиза на 858,68 лв. и мораторна лихва върху цитираната остатъчна главница от 1979,17 лв. за периода от 26.12.2024г. /датата след последната погасителна вноска/ до 25.05.2025г. /датата на последната падежирала вноска/ е 113,13 лв. или общата сума като задължение по процесния кредит към 25.05.2025г. възлиза общо 2950,98 лв.