Решение № 1024 от 30.06.2010, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 256/2010
- Вид
- Решение № 1024
- Подписан
- 30.06.2010
- В сила
- 22.12.2010
- Състав
- СВЕТЛИН ИВАНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 предложение първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.2 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 740 2010 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІ наказателен състав
На двадесет и втори април две хиляди и десета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СВ. И.
Секретар: Ж.М.
Прокурор: като разгледа докладваното от съдия И. наказателно от административен характер дело номер 256 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на С.К.С. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 302 от 03.09.2007 г., издадено от АА..- началник група в Сектор „ПП-КАТ”-гр.Бургас, с което за нарушение на по чл. 21 ал.2 ЗДвП, на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на жалбодателя е била наложена „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, в жалбата бланкетно оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като твърди, че акта и постановлението не отговарян на законовите изисквания, както и че не е извършил нарушението, за което е наказан, моли за отмяна на постановлението на тези основания.
В съдебно заседание, наказващият орган не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по жалбата, не представя нови доказателства.
Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.08.2007 г., около 11.54 часа, жалбодателят С. управлявал л.а. ”БМВ” рег. № **** по автомагистрала „Тракия” в посока от гр.София към гр.Бургас. На същия път по същото време се намирал свид.
С.С. – мл. автоконтрольор в група „ПП” при ОДП-гр.Бургас, със служебен полицейски автомобил, съоръжен със скоростомер TR-4 Д № 343, поставен по начин да измерва скоростта на автомобилите в посока гр.Бургас. На километър 360, когато управляваният от жалбодателя автомобил навлязъл в обхвата на уреда, той отчел скоростта му на 143 км/ час, при максимално разрешена в тази отсечка от пътя 100 км/час, сигнализирана с пътен знак В-26. Свид. С. спрял жалбодателя за проверка, запознал го с показанието на уреда, което не било оспорено, и съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение (л.4), където описал казаното нарушение и го квалифицирал като такова по чл. 21 ал. 2 ЗДвП. Връчил на нарушителя екземпляр от акта срещу подпис без възражения.
Впоследствие, въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на водача, на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, кумулативно били наложени „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, и писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.
При тези обстоятелства, съдът намира, че на 02.08.2007 г., при управление на МПС, водачът С.С. виновно е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП, като се движел извън населено място със скорост от 143 км/ час, превишаваща с повече от 41 км/ час максимално разрешената в конкретния пътен участък скорост от 100 км/ час, сигнализирана с нарочен пътен знак. Нарушението е съставомерно, установено е било с техническо средство и по него не се спори, поради което административнонаказващият орган законосъобразно го е подвел под санкционната норма на чл. 182 ал.2 т.5 ЗДвП (в редакцията от ДВ, бр. 51/ 2007 г.), където е предвидено на нарушителя кумулативно да се налагат наказания „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца. В цитираната норма, наказанията са определени по вид и в абсолютен размер, поради което не следва изобщо да се обсъжда дали вида и размера на наказанието съответства на тежесттта на извършеното нарушение.
Що се отнася до твърдените в жалбата пропуски в описанието на нарушението, дадено в наказателното постановление, съдът ги намира за несъществени. Описанието на нарушението в постановлението действително е пределно кратко, но съдържа необходимите елементи, от които може да се направи ясен извод за състава на допуснатото нарушение. Нещо повече, постановлението е издадено въз основа на коментирания по-горе акт за установяване на нарушението, който е бил съставен от свид. С. непосредствено след деянието и в присъствие на нарушителя, който още в този момент е бил напълно наясно какъв е предмета на образуваното срещу него административнонаказателно производство.
Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 предложение първо от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 302 от 03.09.2007 г., издадено от АА..- началник група в Сектор „ПП-КАТ”-гр.Бургас, с което за нарушение на по чл. 21 ал.2 ЗДвП, на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП, на С.К.С. ЕГН **********,*** е наложена „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВ.И.
Вярно с оргинала: Ж.М.