Решение № 4507 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4507 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110175377 по описа за 2024 година

„.. АД е предявило против В. В. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1288,27 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № * г., ведно със законната лихва от 31.07.2024 г. до окончателното изплащане, 117,89 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 01.02.2023 г. – 13.07.2023 г. и 122,07 лв., представляваща мораторна лихва за периода 06.07.2023 г. – 22.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 46994/2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че на 24.11.2019 г. между „**“ и ответника е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № * с първоначален кредитен лимит в размер на 1500 лева. Сочи, че считано от 01.06.2023 г. е придобил търговското предприятие на „**“. Длъжникът активирал предоставената му кредитна карта, като след усвояване на суми, за него възникнало задължение за заплащане на променлива месечна погасителна вноска съобразно усвоената сума в срок до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Сочи, че за използване на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва върху усвоения размер на кредитния лимит. На 01.02.2023 г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана. Не последвало доброволно връщане на заетите средства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита се, че банката неправилно е отнесла кредита за предсрочно изискуем. Оспорват се клаузите в чл. 11, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17 и чл. 21 от договора като неравноправни, проти.речащи 1 на ЗЗП, поради което се считат за нищожни. Релевира се възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „**“ и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок заедно с претендираната договорна лихва; настъпилата изискуемост на задълженията на кредитополучателя; настъпилото правоприемство по отношение на ищеца; настъпването и обявяването на предсрочна изискуемост на кредита спрямо кредитополучателя и стойността на непогасената му част; действителност на оспорените клаузи, в т.ч. че са индивидуално уговорени. В тежест на ищеца е да установи и наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност предвид заявеното от ответника възражение, че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на дълга на падежа, както и неравноправността на твърдените клаузи от договора за потребителски кредит.

В производството не е спорно и се установява, че на 24.11.2019 г. между „*, в качеството на кредитор и В. В. К., в качеството на кредитополучател, е сключен е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № * за сумата от 1000 лева. Сключен е и договор за закупуване на покупка на изплащане с обща стойност на плащанията по него в размер на 964,80 лева, в които е включена застраховка в размер на 144,98 лева, месечна погасителна вноска от 40,20 лева с последна падежна дата 01.12.2021 г. Уговорени са годишен процент на разходите от 25,79 % и лихвен процент от 19 %. Въз основа на уговореното дружеството е издало на ответника златна кредитна карта. В приложение към договора са посочени дневния лимит за теглене на пари в брой – 1000 лева, както и минимална погасителна вноска. Съгласно чл. 12 от договора кредиторът следва да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, извлечението се изпраща на електронната поща на кредитополучателя, а при липса на такава или по негово искане на посочения адрес.

Неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителна вноска.

Така съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за кредит, инкоропориращ в себе си и револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции – теглене в брой от АТМ устройства, плащания чрез терминални устройства и др. Кредитополучателят може да извършва трансакции/операции/чрез кредитната карта до разрешения кредитен лимит. Всяка трансакция с кредитна карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен. С оглед настъпилото 2 универсално правоприемство ищецът е носител на вземанията на прекратеното дружествокредитор по сключения с ответника договор. Договорът е в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма при постигнато съгласие относно размера на лимита, месечната погасителна вноска /минимална/, не е уговорено същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК са изпълнени. Не се установява да е налице проти.речие с чл. 143 ЗЗП за нарушаване принципа на добросъвестност водещ до неравновесие между правата и задълженията, договорените клаузи не проти.речат на посоченото в чл. 143 ЗЗП случаи на неравноправни клаузи, в договора са посочени размера на кредитния лимит и погасителната вноска. При сключване на процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК за валидността му. Не се установяват нарушения, които законът (чл. 22 ЗПК) да въздига в такива, водещи до абсолютна недействителност на договора за кредит.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което съгласно Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD- 17461696 от 24.11.2019 г. кредиторът „* отпуска на кредитополучателя В. В. К. револвиращ кредит в размер на 1000 лева, като му издава кредитна карта Master Card. Картата позволява теглене в брой на банкомати, плащания на ПОС терминали, превод на пари по сметка, разсрочване на покупки в брой при търговски партньори. Кредитополучателят се е възползвал от последната посочена опция по кредитната карта, съгласно представеното Усвояване на стоков кредит * по кредитна карта от 24.11.2019 г. - закупена от „* е конзола за видеоигри, марка „* на цена от 755,10 лв. Ведно с това е закупена и застрахователна услуга от кредитора в качеството му на застрахователен посредник по групова полица № 5/2008 г. със стойност на застрахователната премия 144,98 лв. Сумата от стойностите на стоката - 755,10 лв. и на застрахователната премия - 144,98 лв. формирали обща стойност на кредита в размер на 900,08 лв. Съгласно погасителния план сумата е следвало да бъде издължена на 24 вноски. Усвояване на процесния кредит е извършено чрез покупка на стока на изплащане - конзола за видеоигри, марка „* и покупка на застраховка по групова полица № 5 „Закрила на плащанията Плюс“ в размер на 900,08 лв. от отпуснатия лимит от 1000 лв. на 25.11.2019 г. На 18.12.2019 г. при кредитора е постъпило плащане в размер на 964,80 лв., с което е извършено пълно предсрочно погасяване на стоковия кредит за покупка на вноски. Плащането е осчетоводено от кредитора на 19.12.2019 г. На 20.12.2019 г. е осчетоводено и предсрочното погасяване на кредита на вноски в пълен размер. От тази дата кредитната карта е в режим на стандартна кредитна карта, като първото усвояване теглене на АТМ в размер на 60 лв. извършено на същата дата. С постъпилата сума, осчетоводена на 30.12.2022 г., са погасени начислена месечна лихва в размер на 20,19 лв. и месечна такса за обслужване в размер на 6 лв.

Първото падежирало и неизвършено плащане е с дата 01.02.2013 г., когато съгласно посоченото месечно извлечение е следвало да бъде погасена минимална погасителна вноска от 120 лв. Съгласно представените месечните картови извлечения падежните дати са всяко първо число на месеца, следващ месеца на извлечение по кредитната карта. С оглед на последното регистрирано плащане на 29.12.2022 г., всички дължими минимални 3 погасителни вноски, считано от 01.01.2023 г. са в просрочие и не са заплатени от кредитополучателя. Към 18.12.2024 г. са падежирали 12 вноски за 2023 г. и дванадесет вноски от 2024 г., общо 24 вноски /при условие, че не се отчита предсрочната изискуемост, твърдяна за настъпила на 12.06.2024 г./. В случай че се отчете предсрочна изискуемост на 12.06.2024 г., тогава са падежирали 18 броя погасителни вноски. Последното начисление по картовата сметка е извършено на 15.06.2023 г. Към тази дата общия размер на вземането е в размер на 1406,16 лв. формирано по пера, както следва: задължения по главница в размер на 1288,27 лв., задължения по неплатени договорни лихви в размер на 117,89 лв., начислени за периода 01.02.2013 г. - 15.06.2023 г., мораторна лихва за периода 06.07.2023 г. - 22.03.2024 г. в размер на 1288,27 лв. Констатира се, че с плащане от 208,86 лв., извършено на 24.11.2022 г., е погасена минималната задължителна вноска съгласно месечно извлечение по кредитната карта за периода 15.10.2022 г. - 15.11.2022 г. С плащане на 29.12.2022 г. от 120 лв. е погасена минималната погасителна вноска съгласно месечно извлечение по кредитната карта за периода 16.11.2022 г. - 15.12.2022 г. С последното плащане е погасена минималната погасителна вноска до 15.12.2022 г., с падеж 01.01.2023 г. Първата незаплатена минимална погасителна вноска е по месечното извлечение за периода 16.12.2022 г. - 13.01.2023 г. с падежна дата 01.02.2023 г. Експертизата не е констатирала промяна в месечната договорна лихва - за периода на кредитния договор е била в размер на 1,58 %, или 19% процента годишно; не е констатирана промяна в месечната такса за обслужване - за периода на договора е непроменена в размер на 6 лв. съгласно договорената между страните тарифа.

Освен усвоените суми и начисления, кредиторът е начислявал и такси за теглене в брой, такси за извършени проверки по лимита, начислявани са и лихви за просрочени суми.

Начислени са такси по 16 броя транзакции за обща сума в размер на 112,80 лв. Съгласно тарифата таксата е в размер на 2% от изтеглената сума плюс 2 лв. Експертизата е констатирала, че същите са начислени съгласно тарифата. Начислени са справки по лимита 2 бр. за 0,80 лв. Констатирани са 19 на брой начисления за общата сума от 39,47 лв. - законна лихва върху просрочената сума. Констатира се, че основно са начислявани лихви за просрочие при невнесена на падеж или недостатъчна на падеж минимална погасителна вноска. Контролните изчисления показват коректни начисления от страна на кредитора.

Обобщено експертизата не е констатирала каквито и да са промени от страна на кредитора в размер на договорните лихви и месечни такси за периода на действие на кредитния договор, както и че начислените такси и лихви са в изпълнение на договорените между страните тарифи.

Не се спори и се доказва, че страните постигнали съгласие за ползвания кредитен лимит кредитополучателят да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му, както и такси за ползване на кредитната карта. По делото е установено въз основа на приетото и неоспорено заключение от ССчЕ, че на 24.11.2019 г. е извършено първоначално усвояване по кредитния лимит, плащанията са в общ размер на 7908,08 лева, а последното плащане е преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.