Решение № 145 от 11.10.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Ихтиман, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20241840200330 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от О. К., представлявана Й. К. А. - кмет на О. К., против Наказателно постановление № НЯСС-87/28.05.2024 г., издадено от Е.

С. С. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на жалбоподателя, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2 вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление с аргумента, че същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди, че административнонаказващият орган (АНО) не е взел предвид обстоятелството, че съгласно договор за наем от 13.05.2022 г. община К. е отдала под наем язовир „К. * (Н. *)“ като наемателят се е задължил да бъде оператор на язовирната стена и да стопанисва, поддържа и експлоатира язовира, и оттам – той е следвало да изпълни предписанията на комисията от ДАМТН. Прави възражение, че не е спазен срока по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство. Посочва, че се касае за маловажен случай. Иска от съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

Ответната по жалбата страна – председателят на ДАМТН, редовно 1 призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е становище от Е. З. – старши експерт, юрист към ДАМТН, с което моли да бъде отхвърлена подадената жалба и да бъде оставено в сила обжалваното НП. Моли при потвърждаване на НП да бъдат присъдени и сторените разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2023г. служители на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир К. * (Н. *), находящ се в обл. С., общ. К., в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, собственост на община К*. За проверката бил съставен констативен протокол № 02-02-29/26.04.2023 г., в който на собственика на язовира било дадено предписание в срок до 31.05.2023 г. да се почисти от храсти и растителност преливника и отводящия канал след преливника и да се осигури пълна проводимост. Протоколът бил подписан от проверяващите служители на ДАМТН, ГД НЯСС и от представителя на община К. участвал при проверката.

На 14.11.2023г. свидетелите инж. С. М. и К. К. - служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени“ към ДАМТН извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир К. * (Н. *), находящ се в обл. С., общ. К., в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, собственост на община К. Целта на проверката била да се установи изпълнени ли са предписанията, дадени с Констативен протокол № 02-02-29/26.04.2023 г.

В хода на проверката комисията – свидетелите М. и К., в присъствието на служител на община К., констатирала, че даденото предписание да се почисти от храсти и растителност преливника и отводящия канал след преливника и да се осигури пълна проводимост не е изпълнено. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 02-0296/14.11.2023 г., като в раздел IV, точка 2.2. било отбелязано, че не било изпълнено даденото в констативния протокол от 26.04.2023 г. предписание.

Протоколът бил подписан от проверяващите служители на ДАМТН, ГД НЯСС и от представителя на община К., участвал при проверката.

Съставен бил АУАН № 02-003/22.01.2024 г., в който било посочено, че на 01.06.2023г. община К., в качеството си на собственик на язовир „К. * (Н. *)“, не е изпълнила даденото на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите задължително предписание, а именно – да се почисти от храсти и растителност преливника и отводящия канал след преливника и да се осигури пълна проводимост, което било нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ. Препис от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на 05.02.2024 2 г. на кмета на община К. срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило възражение срещу съставения акт, в което са изтъкнати доводи, че неправилно като субект на административното нарушение е посочена въззивната община, тъй като отговорността за изпълнение в срок на издаденото предписание носел оператора на язовирната стена и съоръженията към нея, съгласно цитиран във възражението договор за наем, сключен между община К. и трето лице.

Посочените във възражението доводи не били възприети от административнонаказващият орган и въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № НЯСС-87/28.05.2024 г., с което на община К. на основание чл. 83 ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Видно от акт за публична общинска собственост № 1879/02.02.2023 г. язовир „Н. *“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, местност „Н.“, в землището на село К., е собственост на община К.

От Заповед № ОА-210/10.11.2020 г. на Областен управител – София област се установява, че язовир „Н. *“ е определен като такъв от първа висока степен на потенциална опасност.

Горната фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите – С. М. – актосъставител и К. К. - свидетел по съставянето на АУАН, двамата са извършили проверката на място, при която е установено процесното нарушение. В разпита си пред съда свидетелите посочват, че заради непочистването на преливника и основния изпускател има опасност при висока вълна да не може да се поеме количеството вода, което трябва да премине в преливника и това би довело до вдигане нивото на язовира, преливане през стената и компрометиране на стената на язовира.

Свидетелските показания съдът цени като обективни, логични, подкрепящи се от останалия събран по делото доказателствен материал и в този смисъл същите представляват достоверен доказателствен източник.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната местна и материална компетентност, видно от приложените към административнонаказателната преписка заповеди на Председателя на ДАМТН.

Както АУАН, така и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Нарушението е извършено на 01.06.2023 г., а неговото извършване е установено при проверката на 14.11.2023 г., АУАН е издаден на 22.01.2024 г., т.е. в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в едногодишен срок от извършване на нарушението. Поради горното не се споделят възраженията в жалбата за неспазени давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

3

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, административните органи са очертали времето, мястото, начина на извършване на административно нарушение, обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, както и начина на установяването му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от акта за публична общинска собственост община Костенец е собственик на язовир „Н. *“.

На 26.04.2023 г. язовирът е бил проверен от комисия от служители от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ в присъствие на представител на общината – Г. Т. на длъжност „Служител по сигурност и информация“. За проверката бил съставен констативен протокол № 02-02- 29/26.04.2023 г., в който са описани констатациите от проверката, дадено е предписание да се почисти от храсти и растителност преливника и отводящия канал след преливника и да се осигури пълна проводимост. Представителят на община К. бил запознат със съдържанието на констативния протокол, което обстоятелство е декларирал изрично в протокола и е положил подпис. Няма твърдения и доказателства по делото предписанието да е било обжалвано по предвидения в закона ред, следователно същото е следвало да се изпълни.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. При проверка на 14.11.2023 г. е установено, че не е изпълнено предписанието, дадено от комисията с протокол от 26.04.2023 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че задължението за изпълнение на предписанията е на дружеството наемател по сключения договор за наем, тъй като съгласно чл. 1 от договора същото имало задълженията на „оператор“ на язовирната стена по смисъла на §1, т. 95 от ДР на Закона за водите. Действително в текста на чл. 138в, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите е предвидено задължение, в случай, че собственикът на язовира и съоръженията към него не отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена по смисъла на ЗВ, той да възложи стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на лице, което отговаря на изискванията. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал. 1 , т. 95 от ДР на Закона за водите „оператор на язовирна стена“ е физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист за осъществяване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на язовирни стени и на съоръженията към тях, възложени му от собственика. В чл. 138в, ал. 3 от Закона за водите е посочено обаче, че определеният оператор на язовирна стена и на съоръженията към нея е длъжен да оказва необходимото съдействие на собственика за изпълнение на задълженията му 4 по чл. 138а, ал. 3, т. 5, чл. 141, ал. 1 и чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, както и да изпълнява възложените му дейности съобразно нормативните изисквания и с грижата на добър стопанин.

От гореизложеното следва извода, че операторът само оказва съдействие на собственика за изпълнение на дадените предписания, но не операторът е лицето, което задължително трябва да изпълни същите. Дали има неизпълнение от дружеството, на което са възложени функциите на оператор на язовирната стена е въпрос, който касае вътрешните отношения между общината и това дружество по сключения договор за наем и не е относим към преценката на въпроса дали общината е надлежен субект на административнонаказателната отговорност.

Адресат на предписанията е собственикът на съответното съоръжение или стена – община Костенец, който е отговорен и за неизпъленнието на предписанията, следователно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на община Костенец за неизпълнение на предписанието.