Решение № 173 от 18.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. ХАСКОВО, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500181 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК Обжалваното решение

С решение №79/26.I.2026 г. постановено по гражданско дело №298/2025 г. Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователен предявения от Н. М. Т., ЕГН ****, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, против М. А. Р., ЕГН ********** и Н. Д. Г., ЕГН **********, двете с адрес: с.***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, иск с правно основание чл.109 ЗС, да бъдат осъдени да премахнат незаконен строеж, а именно: гараж с площ 35 кв.м., изграден в северозападната част на УПИ с № ***, в квартал ***, по действащия кадастрален и регулационен план на с.*** общ.Хасково, одобрен със Заповед № 3225/1990 г., целият с площ от 1072 кв.м., при граници за УПИ: от две страни улица; УПИ № № XII - 242 и XV - 240.

Районен съд-Хаково отхвърля като неоснователни и предявените от Н.

1

М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.*** против М. А. Р., ЕГН ********** и Н. Д. Г., ЕГН **********, двете с адрес: с.

***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищцата сумата в размер на 714,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание, през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., на застроената с горепосочения гараж площ от 35 кв.м от собствения на ищцата УПИ с № ***, в квартал ***, по действащия кадастрален и регулационен план на с.***, общ.Хасково, одобрен със Заповед № 3225/1990 г., с площ от 1072 кв.м., при граници за УПИ: от две страни улица; УПИ № № XII - 242 и XV - 240, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 07.02.2025г., до окончателното й изплащане, както и на сумата в размер на 51,12 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД от 714 лв., за периода от 01.08.2024 г. до подаването на исковата молба в съда на - 07.02.2025 г., Съдът отхвърля като неоснователни предявените от Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, съдебен адрес: гр.***, против М. А. Р., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.*** искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД за разделното й осъждане да заплати на ищцата сумата в размер на 535,50 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание, през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., на застроената с горепосочения гараж площ от 35 кв.м от собствения на ищцата УПИ с № ***, в квартал *** по действащия кадастрален и регулационен план на с.***, общ.Хасково, одобрен със Заповед № 3225/1990 г., с площ от 1072 кв.м., при граници за УПИ: от две страни улица; УПИ № № XII - 18 242 и XV - 240, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.02.2025г., до окончателното й изплащане, както и на сумата в размер на 38,34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД от 714 лв., за периода от 01.08.2024 г. до подаването на исковата молба в съда на - 07.02.2025 г.

Районен съд-Хасково отхвърля като неоснователни предявените от Н.

М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, 2 против Н. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД за разделното й осъждане да заплати на ищцата сумата в размер на 178,50 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без правно основание, през периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2024 г., на застроената с горепосочения гараж площ от 35 кв.м от собствения на ищцата УПИ с № ***, в квартал ***, по действащия кадастрален и регулационен план на с.***, общ.Хасково, одобрен със Заповед № 3225/1990 г., с площ от 1072 кв.м., при граници за УПИ: от две страни улица; УПИ № № XII - 242 и XV 240, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.02.2025г., до окончателното й изплащане, както и на сумата в размер на 12,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението по чл.59 ЗЗД от 714 лв., за периода от 01.08.2024 г. до подаването на исковата молба в съда на 07.02.2025 г.

С решението се осъжда Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, да заплати на М. А. Р., ЕГН ********** и Н. Д. Г., ЕГН **********, двете с адрес: с.***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, сумата от 766,94 евро ( превалутирани от 1500,00 лева), представляваща направени разноски по делото

Обстоятелства по въззива

Недоволна от постановеното решение е останала Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***,поради което го обжалва като неправилно,постановено при допуснати съществени процесуални нарушения,необосновано и незаконосъобразно с искане за отмяната му и отхвърляне изцяло на предявените претенции.

Въззивницата извежда,че е собственик на УПИ *** в с.***, придобит чрез дарение от родителите й. В този имот се намира гараж, собственост на ответниците М. А. Р. и Н. Д. Г., придобит от тях чрез наследяване. Този гараж бил незаконен строеж и пречел за ползването на имота от нея, поради което предявила негаторни искове за премахването му, както и искове за неоснователно обогатяване и обезщетение за забава за периода, през който е 3 била лишена от ползването на имота.

Ответниците оспорвали исковете, с тезата,че гаражът е „търпим строеж", тъй като е построен преди 1983г. в собствен имот, и че при продажбата на УПИ *** на родителите на ищцата било уговорено, че имота се продава, без гаража“ и остава тяхна собственост.

Н. Т. извежда,че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложение на закона. Съдът приложил чл.64 от ЗС, който давал право на собственика на постройката да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение, въпреки че в настоящия случай се касаело за незаконен строеж. Посочва се,че съгласно Тълкувателно решение №31/1984г. от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС, когато строеж е извършен без необходимите строителни книжа или в отклонение от тях, собственикът на имота не е длъжен да търпи и понася ограниченията на собствеността от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона. В тази насока се извежда,че районният съд неправилно приел, че „търпимостта“ на гаража създава правно основание за ползването на земята, което е в пряко противоречие със съдебната практика и разпоредбите на ЗУТ относно незаконните строежи.

Според въззивницата обстоятелството, че една сграда е „търпима“, не я правело законна и не давало основание за ползване на чужд имот, особено когато гаражът е изграден без строителни книжа и разрешение за строеж.

Имало и съставен констативен акт от Община *** от 16.11.2023г. за това, че е налице „безспорно установен незаконен строеж" за гаража и е била започната процедура по чл. 225а, ал.2 от ЗУТ за премахване.ВКС в Решение №493 от 24.06.2010г. по гр.д. №719/2009г. „1 г.о., изрично е посочил, че само фактът на незаконното строителство не е достатъчен, за да се приеме, че собственикът е длъжен да търпи, ако това строителство му пречи по някакъв начин да упражнява правото си на собственост. В настоящият случай въззивницата изрично е посочила, че гаражът пречи на ползването на имота й като градина и строителството на нова къща.

При постановяването на атакуваното решение съдът тълкувал погрешно разпордбата на &16, ал.1 от ПР на ЗУТ и &127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е приел, че „търпимостта“ на строежа е достатъчно основание за отхвърляне на негаторния иск. Разпоредбите за търпимост имали за цел 4 според въззивницата да защитят собствениците от премахване на строежи, изградени преди определени дати, но не създават право на ползване на чужд имот, нито узаконяват незаконен строеж. Те не превръщали незаконния строеж в законен и не отменяли правото на собственика на земята да иска премахването му ако той смущава неговото право на собственост.

Районен съд-Хасково допуснал и нрушение на съдопроизводствените правила Съдът неправилно оценил доказателствата по делото, пренебрегвайки факта, че процесният гараж е изпълнен без необходимите строителни книжа и без разрешение за строеж. Констативен акт № 15/16.11.2023г. по чл.225а, ал.2 от ЗУТ изрично посочвал, че строежът е незаконен. РС-Хасково приел извода на вещото лице, че гаражът е търпим строеж, без да съобрази, че този извод не отменя факта на липсата на строителни книжа и разрешение за строеж. Освен това, вещото лице установява, че в гаража е обособена баня с тоалетна, чиято канализация минава през собствения на ищцата УПИ ***, кв.***, което нарушава чл.47 ЗУТ /респ.т.65 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места/, тъй като тоалетната следва да бъде разположена на най-малко 3 метра от регулационната линия със съседите или границата на имота. Това е явно нарушение на строителните правила и норми, което правело строежа нетърпим, дори и да е „търпим" като гараж.

Съдът отказал да уважи негаторния иск дори частично, като приел, че функционалното предназначение на сградата е било известно на ищцата и нейните праводатели. Този извод бил неправилен, тъй като незнанието на ищцата за незаконния характер на строежа не можело да обоснове отказ за защита на нейното право на собственост.

Въпреки че съдът допуснал гласни доказателства, показанията на свидетелите не били анализирани в пълнота, особено тези, които подкрепят твърденията на въззивницата, че гаражъти пречи и че е налице незаконно строителство.

Мотивите на съда били и вътрешно противоречиви, като от една страна приемал, че гаражът е "незаконен строеж" поради липса на строителни книжа, а от друга - че е "търпим строеж", който не подлежи на премахване. Това било логическо противоречие, тъй като "търпимостта" не отменяла незаконността, а само създавала пречка за административното му премахване, но не и за съдебна защита по чл. 109 3С.

5

Иска се отмяна на постановеното решение изцяло и уважаване на предявените искове в пълнота..

Въззиваемите не представят отговори на въззивната жалба.В съдебно заседание същите извеждат неоснователността на въззивната жалба и правилонстта на обжалваното решение,чието потвърждаване искат.В тази насока сочат,че собствеността на процесния гараж е тяхна,те като наследници на собственика на двата имота наследили и този гараж след смъртта на баща си и майка си.

Въпросният гараж бил построен към 1983 г. по тогавашните строителни норми,бил и търпим строеж, установено по делото.Във връзка с извършваната проверка от Община *** нямало краетн акт и заповед за премахване на обектите.Посочва се ,че банята и тоалетната са направени в самия гараж ,който бил преустроен отвътре.До самия гараж от друга страна имало построени още 2 постройки, които се ползват от въззивниците – това са № 3 и № 4.

Правни съображения

Предметът на въззивната проверка,очертан съобразно изложеното във въззивната и насрещната въззивна жалба като обстоятелства,доводи и искане, обхваща правилността на първоинстанционното решение. При извършената служебна проверка в рамките на чл.269 от ГПК на валидността и допустимостт,въззивната инстанция не установи основания за ревизия на акта в подобна насока.

Жалбоподателят по делото е активно легитимиран да предяви въззивните жалба ,тъй-като е адресат на негативни за него решения,с които се отхвърлят исканията му.

Производството пред първата инстанция е образувано по п редявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.109 от Закона за собствеността , чл.59 ал.I и чл.86 ал.I от Закона за задълженията и договорите от ищ цата Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.***, против ответниците М. А. Р., ЕГН ********** и Н. Д. Г., ЕГН **********, двете с адрес: с. ***, общ.Хасково, обл.Хасково, ул.“***.