Решение № 29 от 26.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 89/2025
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Татяна Христова Костадинова, Елисавета Георгиева Деянчева, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал.3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Кюстендил, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Хр. Костадинова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20251500500089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с въззивна жалба вх. № 14211/11.12.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. Г. с адрес гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23б, насочена против Решение № 1055 от 11.11.2024 г., постановено по гр.д. № 50/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Въззивното дружество релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Възразява срещу доводите на решаващия състав, че по делото не са представени доказателства за собствеността или учредено вещно право на ползване върху процесния имот в полза на ответника, за да може да бъде прието, че същият е клиент на топлинна енергия и твърди, че съдът не е обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Акцентира върху заявеното с исковата молба и уважено доказателствено искане на ищеца за задължаване на трето лице - Столична община – район Слатина, да представи по делото документ за собственост и данъчна декларация по ЗМДТ и счита, че задължение за районния съд е да докладва по делото тези постъпили от третото лице документи, а в случай на непредставянето им, да задължи повторно третото лице да ги представи. Поддържа, че неосъществявайки това действие решаващият състав е допуснал нарушение на принципите на състезателното начало и установяване на истината и е възпрепятствал ищеца да докаже в цялост качеството на ответника „собственик, респ. битов клиент на ТЕ“.
При развитите доводи се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
1
Доказателствени искания не се ангажират.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство К. Б. И. чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Е. Й., с който се изразява становище за нейната неоснователност, а обжалваният първоинстанционен съдебен акт се определя като правилен и законосъобразен. Въззиваемият твърди, че исканите от жалбоподателя доказателствени средства са ирелевантни, преклудирани и не са събрани поради незаинтересованост от страна на жалбоподателя.
Заявява се искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Конституираните трети лица помагачи в първоинстанционното производство „Директ“ ООД и К. Кирилов Б., не са депозирали отговор на постъпилата жалба.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, а представителят на въззиваемата страна, също чрез изрична молба на пълномощника му, я смята за неоснователна.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Кюстендилският районен съд е бил сезиран с искова молба на „ТоплофикацияСофия“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А.А. - изпълнителен директор и И.Е.
- председател на УС, чрез процесуален представител юрк. Ф.И., с адрес: гр. София, ул.“Ястребец“ № 23Б, срещу К. Б. И., с ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба: гр.София, п.к.1547, обл.София, общ. *** и с постоянен и настоящ адрес: гр.
Кюстендил, ул.***.
С исковата молба са били наведени доводи, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот с административен адрес: гр. София, п.к. 1574, обл.
София, общ. Слатина, ж.к.***, бил клиент на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация - София“ ЕАД по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Сочи се, че от представен списък на етажните собственици било видно, че К. Б.
И. се бил подписал като собственик на процесния имот и сградата, в която се намирал процесния имот, била топлоснабдена. Заявява се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлоенергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Твърди се, че ответникът не бил упражнил правата по чл.150, ал.3 от ЗЕ (чл. 106а, ал.3 ЗЕЕЕ) и спрямо него Общите условия били влезли в сила, както и че за процесния период действие имали Общите условия от 2016 г., публикувани във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г. Посочено е какви са начините за изчисляване на годишно потребление, като за процесния период начисляването на топлинна енергия било по прогнозни суми, тоест на база потреблението през предходния отоплителен сезон, а за процесния 2 период и имот били издадени 3 бр. общи фактури и 7 бр. изравнителни фактури, част от които описани в исковата молба. Посочва се, че ответникът бил използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 249426 през процесния период и не бил погасил задължението си, като в сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Директ" ЕООД и за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки. Основанието на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържало във валидните за периода Общи условия, като цената на извършената услуга дялово разпределение се формирала съгласно чл.36 от Общите условия. Въз основа на изложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер на 4422,20 лева, от които: 3 681,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите; 686,92 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г.; 43,10 лева – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 10,30 лева – мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г.
Претендират се и сторените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
При изложените обстоятелства е било заявено искане съдът да постанови решение, с което да бъде присъдена в полза на ищцовото дружество сума в общ размер на 4422,20 лева, от които: 3 681,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите; 686,92 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 01.11.2023 г.; 43,10 лева – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 10,30 лева – мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г.
Претендират се и сторените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е изразено становище, че предявеният иск е недопустим, както и напълно неоснователен.
Посочено е било, че единствено обстоятелството, че ответникът се водел титуляр по партидата на имота, не можело да ангажира неговата отговорност. Оспорвано е било твърдението, че ответникът е собственик, ползвател или наемател на посочения в исковата молба, топлоснабден имот, както и съществуването на облигационна връзка между страните. Поддържано е било, че ответникът не бил ползвал от 1999 г. апартамента, находящ се в гр.София, ж.к. ***, още от момента на фактическата му раздяла с бившата му съпруга Ц.К.И.
Въз основа на изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се адвокатско възнаграждение.
В хода на производството пред първата инстанция като подпомагащи страни на дружеството – ищец, а и на ответника са били конституирани К. К. Б. и „Директ“ ЕООД – спр. Определение №484/ 08.04.2024 г. на КРС, изменено с Определение № 793/ 04.06.2024 г., както и Определение № 600/30.04.2024 г. на КРС.
В хода на производството пред първата инстанция са събрани поисканите доказателствени средства, като са приети и писмени доказателства, приложени към 3 исковата молба и отговора към нея, въз основана които е изведена релевантната фактология, като тази установеност се споделя и от настоящия съдебен състав.
По делото не е било спорно, че имот, находящ се на адрес: гр. София, обл.
София, общ. Слатина, ж.к. *** е топлоснабден.
Не е било спорно също, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за този обект.
С Договор № 372/19.09.2002 г., сключен между Етажна собственост с адрес: гр.
София, ж.к. „*** и „Техем Сървисиз“ ЕООД, е било прието, че индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуална сметка, ще бъде извършвано от посоченото дружество. Решението за сключването му е взето от общото събрание на собствениците на имотите в процесната сграда, за което е изготвен и представен по делото протокол. В него към ап.36 с абонатен номер № 249426, е посочен и е положил подпис К. Б. И..
Представени са и заверени копия на списък на апартаменти в бл.36, вх.Б, ж.к.
***, от съдържанието на които е видно, че в него присъстват и имената на ответника, както и на втори списък на етажни собственици, в който ответникът също е записан.
С Договор № Д-0-69/03.06.2020 г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, между "Топлофикация София" ЕАД, в качеството на възложител, от една страна и "Директ" ЕООД, в качеството му на изпълнител, от друга страна, е възложено на изпълнителя да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.
София, без яснота кои са сградите, обслужвани от изпълнителя - "Директ" ЕООД.
Видно от приобщеното по делото решение от 20.10.2010 г., постановено по гр.д.
№2861/2010 г. по описа на КРС, бракът на ответника с неговата съпруга е бил прекратен, като в решението е посочено и, че съпрузите не са имали семейно жилище.
С Решение № 80/30.01.2023 г., постановено по гр.д. № 339/2022 г. по описа на КРС, са били отхвърлени предявени от "Топлофикация София" ЕАД претенции срещу настоящия ответник, касаещи предходен процесен период.
Според Удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес с изх.
№0906/18.02.2022г., издадени от Община Кюстендил, ответникът К. Б. И. е с променени постоянен и настоящ адрес в гр. Кюстендил, ул. ***, считано от 08.08.2018 г., като до 03.07.2007 г. отразил официално като свой постоянен и настоящ адрес този в гр.София, ж.к.*** *.
Видно от приложените общи фактури получател в тях е К. Б. И., както и на издадени към тях кредитни известия на името на ответника за процесния период, справка за абонат 4000198882.