Решение № 3483 от 25.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3483 гр. София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110211899 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009035 от 08.05.2025 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя М. Й. П., с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 06.04.2025г.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, твърдейки, че е преминал на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован не се явява. Същият е търсен многократно на известния по делото адрес, идентичен с посочения в жалбата, но не е открит. Търсен по телефон, не се осъществява връзка с него. Съдът, на основание чл.61, ал.4 от ЗАНН е дал ход на делото, доколкото жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

Въззиваемата страна-началник група в СДВР, ОПП, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.04.2025г., около 18:12 часа свидетелите Б. В. и В. П., служители в ОПП-СДВР, се намирали в град София на кръстовището, образувано от бул."Княгиня Мария Луиза" и ул."Екзарх Йосиф"с посока на движение от бул."Тодор Александров" към ул."Екзарх Йосиф", в служебен автомобил и извършвали дейност по контрол на пътния трафик. Били втори автомобил на светофара и чакали зелен сигнал на светофарната уредба. Пред тях се намирал лек таксиметров автомобил марка *** с регистрационен номер ***, управляван от жалбоподателя П.. Светофарната уредба, отнасяща се за лентата, в която се намирали двата посочени автомобила, светела в червен забранителен сигнал за навлизане в кръстовището.

На отсрещната страна на кръстовището имало клиенти, които махнали на таксиметровия автомобил, че желаят да ползват услугите му. Жалбоподателят навлязъл в кръстовището 1 въпреки забранителния червен светлинен сигнал, за да качи клиентите. Свидетелите последвали М. П. и го спрели за проверка.

За извършеното нарушение на П. бил съставен АУАН GA3746106 от 06.04.2025 г.

Актът бил съставен от св. П. в присъствието на св. В. и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу подпис. В законоустановения срок постъпили възражения, които били счетени за неоснователни.

Въз основа на съставения АУАН АНО издал процесното Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009035 от 08.05.2025 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя М. Й. П., с ЕГН ********** на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 06.04.2025г Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели В. П. и Б. В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача, заповеди за компетентност, писмо от СДВР, писмо от Столична община.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като, логични, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. Макар и В. да не възстанови спомен за проверката, което е логично с оглед естеството на изпълняваната длъжност, свидетелят П. е запазил ясен спомен за извършеното от жалбоподателя нарушение, като показанията му се отличават с пълнота и детайлност, даваща основание на съда да им се довери. Видно от съобщеното от П., той лично е възприел навлизането на жалбоподателя в кръстовището на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, като си спомня и самата проверка.

Макар и съдът да е положил усилия да удовлетвори доказателственото искане на жалбоподателя за приобщаване на видео записи от кръстовището, видно от писмата на СДВР и на Столична община, такива не са налични.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин са описани твърдените от АНО нарушения, като описанието им позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото, 2 се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба са неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по делото. свидетелят П. е категоричен, че е видял жалбоподателя да преминава на червен сигнал на работеща светофарна уредба, като именно това поведение е провокирало извършената проверка, при която е бил съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Поради това съдът счита за установено от фактическа страна, че жалбоподателят П. е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ), е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава „преминаването забранено“.

Неоснователно е възражението, че в НП не се съдържа точна правна квалификация на нарушението, както и че чл. 6, т. 1 от ЗДвП визирал само общото правило за поведение на водачите на МПС Съдът намира, че законовият текст е пределно ясен – „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна.

Не се установява твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните правила, като не е посочена конкретна норма от ППЗДвП. Съгласно чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП светлинен сигнал червена светлина на светофар означава „Преминаването е забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището. Съдът намира и че не съставлява нарушение липсата на посочено предложение по дадената правна квалификация – чл.6, т.1 от ЗДвП. В случая нарушението е описано достатъчно ясно фактически, а именно, че е преминато на забранен черен сигнал на светофарната уредба.

Нито за жалбоподателя, нито за съда има съмнение за кое от предложенията на чл.6, т.1 от ЗДвП е наказан П.. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В този смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието искал е и е целял настъпването на последиците. С поведението е застрашил обществените отношения, свързани с правилното функциониране на транспорта, респективно е поставил в опасност здравето и живота на участници в движението, създавайки предпоставка за инциденти при навлизането си на забранителен сигнал в кръстовището. Деецът е имал възможност да възприеме подаваните сигнали от светофарната уредба.

Деянието не се отличава от други подобни нарушения от същия вид и не се явява маловажно.

В санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. В НП изрично е записано, че наказанието се налага на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, съобразно който се наказва водач на МПС, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. За неизпълнение на 3 това задължение административно-наказателната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на "глоба" за физическото лице в размер на 100 лв. Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административнонаказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Разноски се дължат на СДВР, като не е направено искане за присъждане на такива и съдът не следва да се произнася.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 116 с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 25-4332-009035 от 08.05.2025 г., издадено от началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя М. Й. П., с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на 06.04.2025г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________