Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 381 от 15.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 14/2024
Вид
Решение № 381
Подписан
15.03.2024
В сила
19.07.2024
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 · Закон за движението по пътищата
  • чл.140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 345 · Наказателен кодекс
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 211 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пловдив, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330200014 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-001074/ 24.03.2023 г., издадено от ВПД Началник Група в ОД на МВР – Пловдив , Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. А. Б. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП .

С жалбата, с допълнителни писмени мотиви и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване.

Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.02.2023г. около 13.2 5 ч. в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 234 жалбоподателят Б. управлявал МПС - лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с транзитни регистрационни табели с № ***. Посоченият автомобил бил собственост на съпругата на Б. – Б.Б..

На същия ден, за времето от 11,00 часа до 14,00 часа полицейските служители при 03 РУ при ОД на МВР Пловдив Г. и К. участвали в СПО по линия на контрол на пътното движение по метод „Широкообхватен контрол“ в град Пловдив, на обособен установъчен пункт, когато забелязали движещият се към тях лек автомобил с транзитни регистрационни табели с № ***, като при преминаването му, полицейските служители забелязали, че валидността на табелите била изтекла.

Така, управляваният от Б. лек автомобил бил спрян за проверка от двамата полицейски служители, които установили, че поставените на автомобила транзитни регистрационни табели и издаденото разрешение за временно движение за автомобила с № 001016376 са били валидни до 08.10.2022 г. Пред полицейските служители Б. признал, че знаел, че срокът за валидност на регистрационните табели бил изтекъл, но изчаквал по - хубав номер за регистриране на превозното средство.

С оглед така констатираното нарушение, жалбоподателят бил съпроводен от полицейските служители в сградата на 03 РУ Пловдив, където жалбоподателят дал писмени обяснения за това, че на процесната дата е управлявал въпросното ППС с временни табели, чийто срок бил изтекъл на 08.10.2022г. Причината да управлява автомобила била, че искал да го закара до автомивка. Впоследствие, свид. С. съставил в присъствие на жалбоподателя и свидетелите – очевидци, а именно двамата полицейски служители, АУАН Серия G A , № 118897 за нарушение н а чл.140, ал.1 от ЗД В П . Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите по преписката били изпратени на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, 2 който възложил извършването на проверка с оглед събирането на достатъчно данни по смисъла на чл. 211 НПК за извършено престъпление по чл. 345, ал.

2 НК. Така била образувана прокурорска преписка под № 2490 по описа на Районна прокуратура Пловдив за 2023 г.

След извършване на възложената проверка, с постановление от 20.03.2023 г. наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 199 и чл. 213, ал. 1 НПК отказал да образува наказателно производство и прекратил преписка № 2490/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив.

Препис от постановлението, ведно с преписката били изпратени на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив с оглед преценка за провеждане на административно производство. Така било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща АУАН, материалите по пр. преписка № 2490/2023 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, справка собственици ППС, справка по история на ППС, справка АИС БДО, мотивирана резолюция от 17.02.2023 г., справка за нарушител/ водач, оправомощителни заповеди на Министъра на МВР, както и от показанията на актосъставителя С..

Показанията на същия съдът кредитира изцяло, доколкото са добросъвестно дадени, логични, последователни и съответни на останалите доказателствени материали, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Показанията на свид. С. намират потвърждение и в събраните по делото писмени доказателствени източници, които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са изготвени и изхождат от органи с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящото дело.

В аспект на горното, за възможността при НП, издадено на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН да се използват в процеса на доказване всички материали по прокурорската преписка съдът съобрази практиката на АС – Пловдив, обективирана в редица актове, включително Решение № 1796/19.10.2022г. на 3

Административен съд – Пловдив, КАНД № 1462 по описа на съда за 2022 г., Решение № 1766/ 18.10. 2022 г. на Административен съд - Пловдив, к. а. н. дело № 1769 по описа за 2022 год. Така от дадените от Б. писмени обяснения е видна и умишлената форма на вина, доколкото същият подробно е описал, че е управлявал на въпросното МПС на 16.02.2023 г. в град Пловдив, което е било с транзитни табели с изтекъл на 08.10.2022 г. срок.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Както вече беше отбелязано по делото е издаден АУАН. В контролните органи, обаче е възниквало съмнение, че извършено всъщност представлява престъпление по чл. 345 НК и събраните материали по случая са били изпратени на РП - Пловдив за вземане на отношение.

Впоследствие, съвсем законосъобразно, след издаването на постановление за отказ да се образува ДП от 20.03.2023 г., наказващият орган е издал процесното НП на основание чл. 36, ал.2 ЗАНН. Тоест, в случая то действително е съставено, както сочи жалбоподателят, не на база АУАН, а на база самото постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП.

Че в случаите на чл. 36, ал.2 ЗАНН издаване на АУАН изобщо не се дължи, а ако такъв все пак е издаден, евентуални пороци в съдържанието му са изцяло неотносими към законосъобразността на НП е и трайната практика на Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително, но не само - Решение № 1913/28.10.2022г. на Административен съд Пловдив, КАНД № 1838, по описа на съда за 2022 год., Решение № 318 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3075 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив. Поради изложеното, в случая следва да се изследва евентуалното наличие на пороци само в обжалваното НП.

Единственото релевантно обстоятелство в случая се явява фактът, че е спазен 6 - месечния срок между отказа на РП-Пловдив да образува ДП и издаването на НП.

Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 4

24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която изрично е посочена в НП.

От систематичното тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП с приложимата санкционна норма на чл. 175, ал.3 ЗДвП е видно, че същата предвижда две алтернативни форми на изпълнителното деяние:

- управление на МПС, което изобщо не е регистрирано по надлежния ред;

- управление на МПС, което макар да е било регистрирано, не е било с поставени на определените за това места регистрационни табели.

В случая в НП е описана и от доказателствата по делото се установява първата от двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, като управляваното МПС изобщо не е било регистрирано по надлежния ред.

Посоченото МПС е било с разрешение за временно движение и транзитни табели с изтекъл срок на 08.10.2022 г., които обстоятелства са били включени в представното съдържание на умисъла на водача.

В аспект на горното съдът, противно на възраженията на жалбоподателя, намира, че от събраните по делото доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че от субективна и обективна страна жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал по пътищата, отворени за обществено ползване – в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 234, лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“, нерегистриран по надлежния ред, тъй като бил с транзитни номера № *** с изтекъл срок на валиднст на 08.10.2022 г. Установява се, че същият не е единствен собственик на МПС во и това обстоятелство не се оспорва от него .

Безспорно се установява вината за извършеното нарушение, като изцяло несподелими са доводите на жалбоподателя в обратна насока, тъй като в представените от Б. писмени обяснения, изцяло съответни на събраните по делото писмени доказателства, същият ясно е посочил срокът на валидност на транзитните номера, предназначени за придвижване на дадена територия за конкретно време, с което се доказва ясното съзнание на 5 водача, че е управлявал процесния автомобил без надлежна регистрация.

Очевидно е, че тези табели следва да са валидни към момента на управлението, а това предполага и валидната регистрация. Тук отново следва да се посочи, че не е основателно възражението, че за жалбоподателят не бил наясно кога точно изтичали транзитните табели, доколкото същият освен, че е дал изрично обяснения в обратен смисъл, преди това е заявил на полицейските служители, че автомобилът не е регистриран, тъй като изчаквал по – хубав номер. Всичко това доказва ясното съзнание на водача, че е управлявал процесния автомобил без надлежна регистрация.

Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , като времето, мястото и начинът на извършване на нарушението са отразени достатъчно подробно и ясно, че да дадат възможност на жалбоподателя да разбере кое именно негово поведение се санкционира, коя е съответната норма, предвиждаща нарушението и тази със съответното наказание за него. В този смисъл не може да се приеме за основателно възражението, че е налице непълнота във фактическата рамка на обвинението, ограничаваща правото на защита на жалбоподателя, тъй като не били посочени в НП срока на валидност на регистрационните табели и датата на която следвало МПС да бъде представено за регистрация. Не е съставомерен признак на вмененото административно нарушение, съответно не се дължи изложение в обстоятелствената част на НП коя е датата на която е следвало МПС да бъде представено за регистрация. Действително, прецизността е изисквала административнонаказващия орган да посочи в НП срока на валидност на транзитните табели на МПС, но липсата на този факт в процесния случай не води до съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя и съставляващо основание за отмяна на НП. Това е така, на първо място предвид факта, че самият той в обяснения, включително писмени такива, е признал знанието на този факт и на второ място, още в самото начало на привличането му към наказателна отговорност със съставянето на АУАН, производството по което макар и да е било прекратено впоследствие, актосъставителят е посочил по ясен и недвусмислен начин датата на която е изтичало издаденото разрешение за временно движение на управляваното от него МПС.