Решение № 20 от 16.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Светозар Люб. Г.

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600626 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 09.06.2025 г. постановена по НЧХД № 894/2023 г. РС Ихтиман е признал К. Л. И. за виновна в това, че за времето от 12.08.2023 г. до 29.08.2023г., с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като родител на К.

Б.а К.а, ЕГН: ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: **********, не е изпълнила съдебно Решение № 66/29.06.2020 г. постановено по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Е.П., потвърдено с Решение № 260152/12.05.2021 г. по гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 04.07.2022г., като не е осигурила осъществяването на режима на лични отношения на бащата Б. Б. К., ЕГН:

********** с децата К. Б.а К.а, ЕГН: ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: ********** и не е предала децата на бащата, както следва:

• На 12.08.2023 г., в гр. С., ул. „Б.“ № 2, ап. 1, като родител на К. Б.а К.а, ЕГН:

********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: **********, не е изпълнила съдебно Решение № 66/29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Е.П., 1 потвърдено с Решение № 260152/12.05.2021 г. по гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 04.07.2022 г, като не е осигурила осъществяването на режима на лични отношения на бащата Б. Б. К., ЕГН: ********** с децата К. Б.а К.а, ЕГН: ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: ********** и не е предала децата на бащата,

• На 19.08.2023 г., в гр. С., ул. „Б.“ № 2, ап. 1, като родител на К. Б.а К.а, ЕГН:

********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: **********, не е изпълнила съдебно Решение № 66/29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Е.П., потвърдено с Решение №260152/12.05.2021 г. по гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 04.07.2022г, като не е осигурила осъществяването на режима на лични отношения на бащата Б. Б. К., ЕГН: ********** с децата К. Б.а К.а, ЕГН: ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: ********** и не е предала децата на бащата,

• На 26.08.2023 г., в гр. С., ул. „Б.“ № 2, ап. 1, като родител на К. Б.а К.а, ЕГН:

********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: **********, не е изпълнила съдебно Решение № 66/29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Е.П., потвърдено с Решение № 260152/12.05.2021 г. по гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 04.07.2022 г, като не е осигурила осъществяването на режима на лични отношения на бащата Б. Б. К., ЕГН: ********** с децата К. Б.а К.а, ЕГН: ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: ********** и не е предала децата на бащата,

• На 29.08.2023 г., в гр. Е.П., на бул. „Н.“ № 78, като родител на К. Б.а К.а, ЕГН:

********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: **********, не е изпълнила съдебно Решение № 66/29.06.2020г., постановено по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Е.П., потвърдено с Решение № 260152/12.05.2021 г. по гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 04.07.2022г, като не е осигурила осъществяването на режима на лични отношения на бащата Б. Б. К., ЕГН: ********** с децата К. Б.а К.а, ЕГН: ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН: ********** и не е предала децата на бащата - престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК е наложил наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: 1) задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 9 /девет/ месеца и 2) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 /девет/ месеца, а така също и наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Подсъдимата е осъдена да заплати на Б. Б. К. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, като предявеният граждански иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума до пълния 2 предявен размер от 2000 лева.

Подсъдимата е осъдена да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимата, чрез двамата й защитници. Присъдата се счита за неправилна и незаконосъобразна.

В допълнение към въззивната жалба се сочи, че присъдата е постановена и при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че уваженият граждански иск е недопустим, тъй като от престъплението няма пострадало лице, а алтернативно е неоснователен. Поддържа се, че неправилно са анализирани събраните по делото доказателства, което е довело до неправилни изводи. В съдебното решение за режима на лични контакти било посочено „…по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката…“, но този режим не се е изпълнявал от тъжителя в предходни години и последният не е имал нищо против майката да прекарва времето от 20 дни непрекъснато с децата. Твърди се, че формулировката в съдебното решение дава възможност и на майката да прекарва такъв период от 20 дни с децата, който да не бъде прекъсван от режима на лични отношения на бащата.

Поддържа се, че майката е действала добросъвестно, тъй като съдебният изпълнител е приел, че и тя има право да прекара с децата посоченият период от 20 дни през лятото, както и че бащата е уведомен кога майката ще ползва платения си годишен отпуск.

Твърди, че по отношение на тези 20 дни следва да е налице реципрочност, за което сочи и писмената комуникация между съдебният изпълнител и председателят на районният съд, постановил решението за режима на лични отношения. Поддържа се, че липсва виновно поведение от страна на майката. Релевират се доводи, че на една от инкриминираните дати – 29.08.2023г., деянието е и несъставомерно, тъй като няма доказателства майката да се е намирала заедно с децата в гр. Е.П. и адресната й регистрация е в гр. С.. Твърди се, че към датата на постановяване на присъдата не е имало влязъл в сила съдебен акт по тълкуването на съдебното решение за режима на лични отношения, както и че съдът неправилно е възприел тълкуването по реда на чл.

251 от ГПК на окръжния съд вместо тълкуването на районния съд. Поддържа се, че не е съобразена съдебната практика, че режимът на лични отношения на бащата с децата не е абсолютно право, а следва да бъде съобразен с интересите на децата.

Иска се постановената присъда да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана, както и да бъде прието, че гражданският иск е недопустим, а под евентуалност – неоснователен.

С протоколно определение от 24.11.2025г. въззивният съд е уважил доказателствено искане на защитата, като е изискал информация от ВКС за хода на 3 гр.д. № 3004/25 г., по описа на ВКС, ІV, която информация впоследствие е постъпила с преписка вх. № 307/14.01.2026г. по описа на СОС.

Пред въззивния съд защитникът адвокат М. Й. пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение, както и за отхвърляне на гражданския иск. Счита, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението. Поддържа, че изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото и подсъдимата не е действала в противоречие с постановеното съдебно решение по гр.дело № 512/2019 г. на РС Е.П.. Поддържа, че липсва виновно поведение от страна на подсъдимата, тъй като според кореспонденция между ДСИ при РС С. и председателя на РС Е.П. за инкриминирания период подсъдимата е имала право да бъде с децата, за което е уведомила добросъвестно съдебния изпълнител, а той от своя страна е уведомил тъжителя К., като в тази насока съдебният изпълнител е отказал и налагане на глоби за посочения в тъжбата период, което било потвърдено със съдебно решение. Твърди, че от постановяване на съдебното решение на РС Е.П. до завеждане на делото пред РС Ихтиман тъжителят не е имал претенциите, за които се твърди в депозираната пред първоинстанционния съд тъжба, както и че към инкриминирания период волята на РС Е.П. по гражданското дело е била ясна. Поддържа, че деянието от 29.08.2023 г. е несъставомерно, тъй като не се установява подсъдимата да се е намирала на посочената дата и час на територията на гр. Е.П. и неправилно РС Ихтиман е приел, че тя е следвало да предаде децата именно там след като домът на децата е в гр. С.. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на РС Ихтиман, тъй като съдът се е произнесъл преди да бъде изцяло изяснен предметът на доказване, с което е допуснато съществено процесуално нарушение във връзка със защитата на подсъдимата. Претендират се разноски за адвокатски хонорар. Поддържа, че подсъдимата е ползвала дванадесет дни отпуск, които са включени в инкриминирания период, както и че от постановяването на съдебното решение по гражданското дело до завеждане на частната тъжба пред РС Ихтиман тъжителят никога не е предявявал претенции да се изпълнява режимът на лични контакти по време на летния отпуск на подсъдимата, когато същата е с децата.

Защитникът адвокат О. Й. пледира първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, както в наказателноправната, така и в гражданскоправната й част, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата бъде призната за невиновна и оправдана. Алтернативно, защитникът иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Ихтиман. Поддържат се въззивна жалба и допълнението към нея, както и изложените от другия защитник аргументи.

Повереникът адвокат Н. Б. моли първоинстанционната присъда да бъде 4 потвърдена като законосъобразна, правилна, обоснована и мотивирана. Счита, че не са извършени твърдените от защитата нарушения от страна на районния съд. Поддържа, че инициирането на производството за тълкуване на съдебното решение по гражданското дело е защитна позиция от страна на подсъдимата, която трикратно е била признавана от българските съдилища за виновна за това, че многократно не е изпълнила съдебни решения, с които е признато правото на частния тъжител да взима децата. Пледира, че твърденията на подсъдимата за платения годишен отпуск са противоречиви, тъй като е представена заповед на работодателя на подсъдимата, според която същата е била в отпуск от 21.08.2023г. до 25.08.2023 г., като обвинението не касае нито една от посочените дати. Счита, че съдебното решение по гражданското дело не следва да бъде тълкувано разширително или стеснително, а такова, каквото е постановено. Твърди, че по отношение на времето през лятото, през което бащата има право да бъде с децата, няма никаква клауза или воля в мотивите или в диспозитива на съдебния акт, която да ограничава времето му с децата. Според повереника в съдебното решение по гражданското дело единственото ограничение по отношение на режима на лични контакти на бащата с децата е когато майката има рожден ден, като няма друг период от време, през който бащата да не може законосъобразно да се вижда със своите деца. Поддържа, че режимът на лични контакти в диспозитива на съдебния акт касае именно правото на неотглеждащия родител на лични контакти и поради тази причина никъде в съдебното решение не е посочен режим на лични контакти на майката с децата. Твърди, че между страните е налице висящо производство по чл. 59 от СК, инициирано от бащата за изменение на постановения режим, както и друго производство от частен характер за неизпълнение на съдебното решение за период през 2024 г. Счита, че престъплението се установява и доказва от обясненията на самата подсъдима, която заявява, че на нито една от инкриминираните дати не е била на адреса и децата през по-голямата част от времето са пътували, което противоречи на представено от защитата медицинско направление от единадесети август по отношение на малолетното дете Р., че следва да бъде отведена на преглед. Подчертава, че това дете е заведено на лекар на 29.08, като според повереника са възможни две опции – или майката игнорира предписанията на лекарите, или е взето решение да не се изпълни съдебният акт и се събират доказателства, които хипотетично да обосновават необходимост детето да си бъде на адреса с влошено състояние и да оправдае бъдещо неизпълнение на режима на лични контакти. Твърди, че липсват данни здравословното състояние на децата да е било такова, че режимът на лични контакти с бащата да не е можел да се спази. Пледира, че в действията на подсъдимата е налице изключително трайно и системно неизпълнение на съдебното решение и че до настоящото производство е нямало да се стигне, ако преди да бъде нарушен режимът подсъдимата е заявила кога и как ще компенсира времето, което отнема на бащата с децата. Поддържа, че при липса на компенсиране на времето на бащата с 5 децата този родител няма друга възможност да защити правата си, освен да сигнализира компетентните органи. Пледира, че съгласно Конвенцията за защита на правата на детето всяко дете има право на контакти с двамата си родители и не може единият родител еднолично да решава кога да се изпълни съдебният акт и да оправдава тези действия с различен вид тълкуване на съдебното решение. Счита, че от доказателствената съвкупност се установява, че на съответните дати подсъдимата не е изпълнила съдебното решение, с което от обективна и субективна страна е осъществила състав на престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Според повереника гражданският иск е допустим и основателен, тъй като на всяка една от посочените дати бащата е бил е лишен от възможност да осъществи контакт с децата и действията на подсъдимата са се отразили изключително негативно върху него.