Решение № 388 от 23.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Пазарджик, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500091 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 828 по описа за 2023 година е отхвърлен предявения от З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. ************** срещу Община Ракитово, БУЛСТАТ 000351795, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗС, за признаване за установено в отношенията между страните, че З. М. В. е собственик на жилищна сграда с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Р., Община Ракитово, с площ от 715 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на имота ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и

ПИ *** .

Отхвърлен е и предявения от З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.

************** срещу Община Ракитово, БУЛСТАТ 000351795, 1 представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че З. М. В. притежава вещно право на строеж за построяване на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Р., Община Ракитово, с площ от 715 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на имота ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** .

Осъдена е Община Ракитово, БУЛСТАТ 000351795, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** да заплати на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. ************** сумата от 8369 лв. /осем хиляди триста шестдесет и девет лева/, представляващи паричната равностойност на постройка, с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Р..

Отхвърлен е иска на З. М. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.

************** против

Община

Ракитово,

Булстад

000351795, представлявана от кмета Г.К.Х., с адрес гр. *************** за присъждане на 2238 лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева/, представляващи цената на правото на строеж, съгласно Договор от 29.11.1989 г. като Осъдена е Община Ракитово да заплати на З. М. В. 699,82 /шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, представляващи разноски по делото.

Осъдена е З. М. В. заплати на Община Ракитово, сумата от 573,75 /петстотин седемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляващи разноски по делото.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Община Ракитово само в частта , с която е осъдена Община Ракитово да заплати на З. М. В. сумата от 8369 лв. /осем хиляди триста шестдесет и девет лева/, представляващи паричната равностойност на постройка, с площ от около 60 кв. м., която има основи и ограждащи стени, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Р..

2

Излагат оплаквания за необоснованост, неправилност, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Преценката дали построеното в един имот увеличава неговата стойност следвало да се извършва винаги конкретно, вкл. с оглед на обстоятелството дали незавършеното строителство може да бъде обособено като самостоятелен обект с оглед изискванията на действащите строителни правила и норми. Стойността на един имот следвало да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т.е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по -висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло иска на ищцата за заплащане на паричната равностойност на „постройката“ без да извършва съпоставяне на стойността на имота без строежа с пазарната цена, който същият има в състоянието си към настоящия момент, т.е. със строителството върху него. Изрично в експертизата, а и в съдебно заседание вещото лица разграничава пазарната стойност на строежа от стойността на извършените СМР.

За да уважи претенцията на ищеца съдът приел, че стойността на разноските, които е направил суперфициарът за строителството съвпадат с стойността, с която се е увеличила цената на имота. Този извод не съответствал на възприетия в съдебната практика принцип за установяване на увеличената стойност на един имот по смисъла на чл.72 ЗС чрез съпоставяне на пазарната цена на имота с подобренията и без тях. Последица от допуснатите от съда съществени процесуални нарушения била липсата на обективни данни, въз основа на които да бъде извършена преценката дали действително стойността на имота се е увеличила вследствие извършеното строителство, т.е. би ли могъл собственикът на земята да получи по-висока цена за имота с оглед състоянието му към настоящия момент.

Съдът не допуснал изслушване на експертиза за установяване съответствието на строежа с действащите строителни правила и норми на ЗУТ, която била поискана, както с отговора на исковата молба ,така и в съдебно заседание.

3

Приетата по делото експертиза доказала изключително лошото състояние на строежа, не се установило дали той изобщо е годен за ползване.

Съгласно чл.72,ал.2 от ЗС добросъвестният владелец може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. В случая „добросъвестният владелец“ не е завършил строежа по своя вина,не е презаверил разрешението за строеж, изоставил е строежа десетки години, не е изградил плоча и покрив т.е. владелецът не е направил никакви разноски и действия, вложените от него материали при строителството да не бъдат похабени и строежа да може да бъде използваем. Недовършения строеж с разрешение за строеж с изтекъл срок на действие, без документ удостоверяващ етап на завършено строителство, който не представлява самостоятелен обект не може да бъде подобрение върху имота и да увеличава неговата цена.

Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата З. В..

Ответницата счита ,че жалбата е неоснователна.

Установено било по делото ,че с Договор за продажба на недвижим имот /по ЗОС/ от 14.03.2023г., Община Ракитово е продала, след проведен търг за продажба, на Е.Д., недвижим имот, собственост на Община Ракитово, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Р., общ.

Ракитово, с площ от 715 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, незастроен, за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ

***, за сумата от 11 400 лева.

Върху продадения имот още през 1989г. на ищцата З. В. е било отстъпено право на строеж върху имота, въз основа на издадена заповед и подписан подписан Договор за отстъпено право на строеж от 29.10.1989г. между Община Ракитово и ищцата. Според действащия по това време регулационен план на гр. Р. имота съставлявал парцел ХХІV-общински, в кв.61, с площ от 700 кв.м.

Въз основа на отстъпеното право на строеж ищцата е построила върху общинския имот постройка, с площ около 60 кв.м., в груб строеж, като изградила в общинския имот с нейни средства водопровод и канализация /ВиК 4 съоръжения/ за захранване на постройката./по този въпрос ,съдът се епроизнесъл с решението си и то в тази част не е обжалвано/. След построяването на постройката, ищцата я е декларирала в Община Ракитово, като от построяването й, от 1990 - 1991 година до 2023г., повече от тридесет години е заплащала съответните данъци за изградения строеж .

За извършеното строителство на ищцата било издадено Разрешение за строеж № 94/15.08.1990г. на жилищна сграда - 72 кв.м., в парцел XXIV - общ., кв.61 по плана на гр. Р., съгласно одобрени проекти на 15.08.1990г.

Ищцата З. М. В. била записана в действащата КК и КР на гр. Р. като носител на вещно право на строеж върху процесния недвижим имот.

По делото били приети първоначално и допълнително заключение на експерт,събрани били гласни доказателства.

Съдът правилно приел, че ищцата В. е придобила правото на строеж върху сграда със застроена площ от 68 кв. м., което право на строеж е започнато да се упражнява от нея през 1990г. и имала качеството на добросъвестен владелец.

Правилно съдът приел, че в случая за ищцата възниква правото да бъде обезщетена за полезните разноски, които е сторила, и с които е увеличила стойността на имота по правилата, приложими за добросъвестен владелец, е оглед на което е и уважил предявения иск на ищцата по чл. 72, във вр. с чл. 92 от ЗС .

Крайният извод на Районен съд - Велинград в обжалваното решение, че в конкретния случай стойността, с която се е увеличила цената на имота съвпада с разноските, необходими за изграждането на строежа на този етап, бил правилен и съответствал на утвърдената съдебна практика.

Моли решението да бъде потвърдено.

В писменото си становище подържат ,че увеличената стойност на имота е без значение и ,че на ищцата се дължи обезщетение за това ,с което се е обеднила всъщност –или толкова ,с колкото се е намалил патримониума и.

Съдът , като прецени валидността на решението изцяло и допустимостта в обжалваната част , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

5

В исковата си молба против Община Ракитово,Л.Д. и Ф.Д. ищцата З. В. твърди, че с Договор за продажба на недвижим имот /по ЗОС/ от 14.03.2023г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд - Велинград с вх.рег.

№469/17.03.2023г., Акт №76, том II, имотна партида - дв.вх.467 Община Ракитово продала, след проведен търг за продажба на вторият ответник Е.Д. недвижим имот, собственост на Общината, представляващ поземлен имот частна общинска собственост: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Р., община Ракитово, с площ от 715 кв.метра,трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен за жилищни нужди, при граници на имота: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ *** за сумата от 11 400 лева.

Общината продала имота ,въпреки ,че върху него още през 1989г. на ищцата З. В. / с предишно име З.М. В./ с Договор за отстъпено право на строеж от 29.10.1989г. от Община Ракитово, въз основа на Заповед №РД-25540/29.11.1989г. било отстъпено право на строеж върху процесния общински недвижим имот, с номер по действащият по това време регулационен план на гр.Р. - парцел XXIV- общински, в кв.61, с площ от 700 кв.метра. Въз основа на отстъпеното право на строеж, ищцата построила върху общинския имот постройка, с площ около 60 кв.метра, в груб строеж, като е изградила в общинския имот с нейни средства водопровод и канализация /ВиК съоръжения/ за захранване на постройката. След построяването на постройката, ищцата я декларирала в Община Ракитово, като от построяването й, от 1990 - 1991 година до 2023г., повече от тридесет години заплащала съответните данъци за нея.

Ищцата ,поради различни причини не успяла да направи годна за живеене изградената въз основа на отстъпеното право на строеж постройка върху общинския парцел и не живеела в нея. Постройката не била заснета и нанесена в кадастралния план на гр.Р., а след това не е нанесена и в одобрената Кадастрална карта и кадастрален регистър на гр.Р..

Ищцата З. М. В. била записана в действащата КККР на гр. Р. като носител на вещно право на строеж върху процесния недвижим имот, на основание Договор за отстъпено право на строеж от 29.11.1989г. издаден от ОбНС гр.Р.. Постройката съществувала и към настоящият момент на завеждане на исковата молба, като част от нея била погинала във времето.