Решение № 831 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000502308 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЖ на адв. Н. – в качеството му на пълномощник на ищцата Л. Ж. Б., срещу Решение №99/16.06.2023г. по гр.д. №55/2023г. по описа на ОС Видин. Изложени са обстойни доводи за необоснованост и неправилност на същото. Жалбоподателката възразява, че не са изложени конкретните факти, предмет на делото, а са дословно повторени фактите и изводите, изложени в съдебните актове по наказателното производство за ПТП – то. Заедно с това се поддържа, че неправилно ВОС е приел, че не е доказана изключително близката връзка между ищцата и починалият в резултат на ПТП – то нейн брат. В този контекст поддържа, че в конкретния казус е изпълнено изискването за присъждане на обезщетение по смисъла на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС за създаване на трайна и дълбока емоционална връзка, от която ищцата търпи продължителни болки и страдания. Въз основа на изложеното е формулирано искане за отмяна изцяло на атакувания акт и постановяване на нов, с който да бъде уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

1

Отговор на ВЖ е подаден от процесуалния представител на Сдружение “НББАЗ“, в който се поддържа, че съдът правилно е установил фактите в спора и е формирал изводите си в съответстве с тях. Посочено е, че е съобразена задължителната съдебна практика, формирана по подобен род казуси. Ето защо ответникът иска да бъде потвърдено обжалваното решение и да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

Във въззивната инстанция не са приобщени нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК.

След анализ на доказатгелствения материал, събран от първоинстанционния съд, решаващият състав приема за установено следната фактическа обстановка :

Видно е от присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г. на Окръжен съд – Видин, че подсъдимият Г. А. - турски гражданин, е признат за виновен в това, че на 08.03.2018 г. на международен път „Е-79“ в района на километър 24+400 с посока на движение от гр. Димово към гр.Видин, при управление на МПС[1]товарен автомобил - влекач, марка „МАН“, модел „ТGX 18.440“ с турски регистрационни табели с рег. № ******* и прикачено към него полуремарке, марка „ Тирсан“ с рег. № *******, в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно- чл.16 от ЗДвП и чл. 21 от ЗДвП /Изм. и доп. ДВ, бр. 43/2002г. в сила от 26.04.2002г., изм. Дв. бр. 54/2010г., изм. и доп. ДВ, бр. 47/2012г./, като се е движел със скорост от 90 км/ч. загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение, поднесъл се странично и с лявата част на кабината на влекача блъснал насрещно движещото се в посока гр.Видин- гр.Димово, МПС - товарен автомобил марка „ Ивеко-Дейли“, модел „ 35 с 17“, с рег. № ********, собственост на В. А. Г. от с.***, обл.***, управляван от К. Ж. Д. с ЕГН ********** от гр.Видин, като допуснал настъпването на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Ж. Д. от гр.Видин, за което и на основание чл. 343, ал.1, б“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл.16, ал.1,т.1 и чл. 21 от ЗДвП, на подсъдимия Г. А. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Горепосоченият първоинстанционен съдебен акт е бил потвърден в 2 основната си част, а отменен единствено в частта за отлагане на изтъпряване на наказанието „лишаване от свобода“, като е постановено ефективно изтърпяване, с Решение №173/21.06.2022г. по ВНОХД №289/2022г. на САС.Последният е оставен в сила с Решение №10/09.01.2023г. по НД №849/2022г. на ВКС.

Установява се от доказателствата, че управляваният от водача Г. А. пътен състав, състоящ се от влекач „МАN“ с турски регистрационни табели № ******* и прикачено към него полуремарке „Тирсан“ с № ***** е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с турска застрахователна компания, която няма представител и кореспондент на територията на Република България. Полицата е № ***, валидна от 9.06.2017г. до 9.06.2018г.

Видно е от справка за данни по Наредба №14/18.11.2009г., че ищцата Л.

Ж. Б. е сестра на К. Ж. Б..

За процесното ПТП пред Сдружение “НББАЗ“ е образувана щета № ВС18-ТР-00506 по подадено заявление вх.№2-2404/06.10.2020г. от Л. Б.. С писмо изх. №1-1751/13.10.2020г. на основание чл. 496, ал. 2, т. 2 „а“ от КЗ Сдружението е отказало плащане на застрахователно обезщетение на Л. Б..

Като свидетел за изпитваните болки и страдания от ищцата, поради загубата на брат й К. Д., е разпитан другият й брат – свид. Ц. Д., който сочи че поради по – голямата разлика във възрастта(10год.) ищецата е помагала активно на родителите им в отглеждането на починалия им брат, като го е водела на детска градина и училище до трети – четвърти клас, тъй като родителите им са ходили на работа. Заедно с това тя му е помагала за домашните работи в училище. Твърди, че семейството им е било задружно, живели са заедно с двама им родители и са се грижели взаимно един за друг, тъй като не са имали баби и дядовци, които да им помагат.

Установява също, че сестра му Л. се е омъжила в началото на 90-те години, когато брат им К. е бил още ученик и е заминала да живее при съпруга си в с. ***, ***. Според показанията на свидетеля, брат им е живял трайно в гр. Кула и контактите между двамата са били на семейните празници и когато той е имал път към селото на сестра си. Излага свои възприятия за това, че след новината за смъртта на брат й ищцата е изпаднала в трагично психическо състоятие. Твърди, че мъката й от загубата на брат им не е отшумяла, тъй като 3 на семеен празник през м. декември 2022г. са плакали за него.

Свидителя П. в синхрон с първия свидетел твърди, че братята на Л., включително и починалия са идвали в с. Гулянци по повод на различни празници - абитурииентски балове, празнак на града, като ги е виждал лично поне 5-6 пъти. Твърди, че по 5-6 пъти в годината тя и съпругът й са ходили на гости с мъжа си в гр. Видин, като разстоянието между двете населени места е 240км. Знае, че тя тъгува за брат си К., защото са били близки.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства, Софийският апелативен съд излага следните правни изводи :

Съдът приема, че главният иск за неимуществени вреди с правно основание чл. чл. 511, ал. 1 , т. 2 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е допустим.

Установи се в делото от писмо с изх. №1-1751/ 13.10.2020г., че на основание чл. 496, ал. 2, т. 2 „а“ ответникът Сдружение „НББАЗ“ е отказал плащане на застрахователно обезщетение на Л. Б.. Липсват твърдения и доказателства за заплащане на обезщетение в полза на ищцата. Ето защо, следва да се приеме за установено, че е било изпълнено изискването на чл.

511, ал. 3, предл. 2 от КЗ и за нея е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

В настоящият казус на основание задължителната сила на влязлата в сила присъда, гражданският съд, който разглежда гражданските последици от деянието, следва да приеме за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, посочени в чл. 300 от ГПК. С влязлата в сила Присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г. на Окръжен съд – Видин е безспорно установено извършването на деянието от Г. А., което е престъпление по смисъла на НК, т.е установени са деянието и автора му, противоправността на същото и вината на извършителя - непредпазливост.

Тук е мястото да се отговори на възражението на Сдружението „НББАЗ“, че ищцата Л. Б. няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди по ЗЗ“ГО на автомобилистите“, в качеството й на сестра на починалия Д., вследствие на ПТП. Според ответника, съгласно ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС правото на лицата, извън посочените в Постановелние №4/61г. и Постановление №5/69г., да получат обезщетение не е абсолютно, а изключение при разяснените в ТР обстоятелства.

4

Според настоящия състав горното възражение е основателно. На спорния в делото въпрос дали ищцата е от кръга лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат К.

Д., както и дали действително е преживяла болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка, следва да се даде отрицателен отговор.

Действително с ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, се разшири кръгът от лица, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и лице във фактическо съжителство, но при условие, че е реализирано пълно и главно доказване за твърдяна трайна и дълбока връзка с починалия, чиято смърт е причинила сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания.

Ето защо, основателността на претенцията се преценява с оглед релевантните обстоятелства, а именно: наличие на трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща естеството на обичайна родствена връзка между брат и сестра, както и несъразмерна за такъва връзка продължителността на търпените болки и страдания.

Според САС, от доказателствата в настоящия казус не може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да излиза извън рамките на естествената обич и привързаност между брат и сестра, защото Л. Б. е прекъснала ежедневния и непосредствен контакт с брат си К. дълги години преди смъртта му в резултат на ПТП. Доказа се, че те са изпитвали един към друг сестринска, респ. братска обич и привързаност, която се е проявявала по обичайни са такава връзка начин, чрез гостувания между семействата на двамата и разговори по телефон.

Такъв род отношения не запълват критерия изключителни отношения, прекъсването на които поражда значителни болки и страдания. Установената в делото житейска ситуация е обичайна за традиционното българско семейства, в което децата се отглеждат от двамата родители в условията на взаимопомощ, което формира у тях привързаност и близост за цял живот, дори и след като са създали свои семейства. Ето защо не са необичайни, а по – скоро правило, 5 грижите които е полагала Л. Б. за своя брат К., докато е бил малък.

Категорично се налага извод и за това, че продължителността на страданието на ищцата от смъртта на нейния брат е житейски логичната при загуба на близък роднина. Както установиха свидетелите, тя е продължила живота си такъв, какъвто е водила пред смъртта на К. Д. и това, че по време на семейни празници липсата му я кара да страда, е естествена реакция.

Нормално е последната да продължи дълго.

Проявлението на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД изключва репарирането на вреди на Л. Б..

По изложените съображения въззивният състав приема, че разглежданият иск за обезщетение на неимуществени вреди на сестра от смъртта на нейния брат в резултат на ПТП е неоснователен.

Такъв се явява и искът за заплащане на лихва за забава, тъй като е акцесорен. Поради това неговата основателност е обусловена от основателността на главния иск.

Независимо, че ВОС не изложил самостоятелни фактически констатации и пълни и задълбочени правни изводи, крайният му извод за неоснователност на исковете съвпада с този на САС. Поради това първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

По разноските :

С оглед изхода от въззивната проверка, ответникът има право на разноски за настоящата инстанция, каквито той е направил за адвокатско възнаграждение. Такова е заплатено на представляващия го адвокат в размер на 3 276лв. По отношение на размера му е направено възражение за прекомерност от ищцата, което съдът намира за основателно. С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22г., което е задължително за съда (чл. 633 ГПК), при преценката си за размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които подлежат на възстановяване от насрещната страна, е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в НМРАВ, а следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е 6 различно по сложност при всеки отделен случай. Ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар (т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).