Решение № 432 от 23.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. П., 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200907 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 13-2300118 от ... г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” П. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на „С. 97” ООД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „К.“ № 11, ет.1, ап.20 за нарушение на чл. 52, ал. 1 Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука”, вр. с т. 36 от Заповед № РД-06-44 от ... г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г.

Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „С.

97” ООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено, евентуално счетено извършеното нарушение за маловажен случай и се намали размера на наложената санкция.

1

В съдебно заседание не се явява представител на дружествотожалбоподател. В писмено становище се поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „ИТ” П. - чрез процесуалния му представител оспорва жалбата и моли за потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е наказано с атакуваното наказателно постановление за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, с предмет на дейност „Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия“ с код по КИД 10.72, стопанисващ обект на контрол, представляващ „Сладкарски цех“, находящ се в гр. П., кв. 49 - Г., ул. „С.“ № 15А, не е застраховал работещите в дружеството, които подлежат на задължителна застраховка за риск „Трудова злополука“, в т.ч. Д.И.Л., длъжност „манипулант в промишлеността“, назначена с трудов договор № 28/... г., за сметка на работодателя. Наказващият орган е посочил, че на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, прилежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

МТСП със Заповед № РД- 06-44 от ... г. е определил коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е по 10,72 - „Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия”, за който е определен Ктт - 0,67, т.е. над средния за страната - 0.64.

Нарушението било извършено на ... г., в гр. П., когато е първият работен ден за 2023 г. и е влязла в сила Заповед № РД-06-44 от 22 ноември 2022 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023 г. (ДВ, бр. 96 от 2022 г.). Нарушението е констатирано на ... г. в гр. П., ДИТ със седалище П., ул. „Е. Й." №15а, след извършена на място в цеха проверка на ... г. от служители на ДИТ П., които с надлежно връчена призовка изискали от работодателя да представи Застрахователна полица за риск трудова 2 злополука. Работодателят представил на ... г. Застрахователна полица за риск трудова злополука № 580000210823 с дата на влизане в сила ... г., от която било видно, че към ... г., както и към момента на извършена на място в дружеството проверка на ... г., работещите в дружеството не са имали валидна застраховка. За констатираното неизпълнение свидетелката Т. Д. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, който е подписан от управителя без възражения. Постъпили са писмени възражения в срок, в които се твърди, че нарушението е отстранено своевременно и не са настъпили вреди, поради което е налице маловажен случай. Като е прието възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни. По делото e разпитанa като свидетел актосъставителя Т. Д., която в показанията си потвърждава описаната фактическа обстановка. Показанията й са ясни, категорични, логични и се подкрепят и от писмени доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на дружеството-жалбоподател „С. 97” ООД. Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.

Всички съставомерни обстоятелства, изложени в АУАН и НП се установяват по делото и също не се оспорват от дружеството-жалбоподател. Нито в хода на административното производство, нито в жалбата и проведеното съдебно такова, от страна на дружеството-жалбоподател се отрича, че за горепосочения работник на дружеството не е била сключена застраховка за риск „трудова злополука“, както към ... г. (датата на нарушението), така и към момента на извършена на място в дружеството проверка на ... г. от инспекторите на ДИТ П.. Няма спор, че лицето Д.И.Л. е била назначена на длъжност „манипулант в промишлеността“ с трудов договор № 28/... г.

Съгласно чл.52, ал.1 ЗЗБУТ: „Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат 3 задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (ДВ бр. 15/2006 г.): „На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.

Установява се МТСП със Заповед № РД- 06-44 от ... г. е определил коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта е по 10,72 - „Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия”, за който е определен Ктт - 0,67, т.е. над средния за страната - 0.64.

С оглед изложеното е видно, че са налице всички елементи на състава на административното нарушение. Те са установени и доказани по категоричен начин по делото от събраните доказателства.

Установи се категорично, че нарушението е извършено на ... г., в гр. П., когато е първият работен ден за 2023 г. и е влязла в сила Заповед № РД-06-44 от 22 ноември 2022 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023 г. (ДВ, бр. 96 от 2022 г.). Вярно е, че по делото е приложена Застрахователна полица за риск трудова злополука № 580000210823 с дата на влизане в сила ... г., но тя не променя факта, че към датата на нарушението задължението на работодателя, въведено от законодателя с чл.52, ал.1 ЗЗБУТ не е било изпълнено.

При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административннаказателна отговорност на дружеството по реда на чл. 413, ал. 2 от КТ, която предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при положение, че не подлежи на по-тежко наказание.

Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т.4 от ДР на ЗАНН: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или 4 община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. Установеното и санкционирано с обжалваното наказателно постановление нарушение не отговаря на изискването за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива нарушения. Съдът намира, че изискванията за задължителна застраховка на работещите в дейности с повисок от средния за страната коефициент на трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни обществени и лични интереси, а именно, гарантирането на материална обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск. В конкретния казус лицето, което е подлежало на застраховане, е полагало труд около месец и половина през 2023 г. на длъжността, на която е било назначено в цеха на дружеството в гр. П., което засилва риска от трудов травматизъм. От изложените обстоятелства е видно, че труд са полагали и други лица в цеха – още 11 работника, като всичко това не предполага нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Съдът счита, че извършеното административно нарушение не представлява и „маловажен“ случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. Съдебната практика е имало повод да се произнесе по идентични казуси, като е прието, че за подобно нарушение разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ не следва да намери приложение, доколкото нарушението уврежда обществените отношения, осигуряващи условията на труд на работниците, то деянието разкрива висока степен на обществена опасност. В тази насока например Решение № 846 от 12.11.2021 г. на АдмС П. по к. а. н. д. № 998/2021 г., Решение № 240 от 9.02.2016 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 3201/2015 г., Решение № 224 от 13.04.2021 г. на РС П. по а. н. д. № 1371/2020 г. и други.

При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минимален размер от 5

1500 лв., с което ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН. Съдът счита, че подобно наказание е справедливо.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Посочени са дата и място на нарушението, посочени са правилно нарушените разпоредби, описано е подробно и точно извършеното нарушение съгласно съставомерните му признаци. Датата на нарушението е правилно посочена – ... г., когато е първият работен ден за 2023 г. и е влязла в сила Заповед № РД06-44 от 22 ноември 2022 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2023 г. (ДВ, бр. 96 от 2022 г.). Посочено е и мястото на нарушението – гр. П..

По изложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева.