Решение № 98 от 17.12.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Айтос, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200347 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Б.А.Е. - управител против Електронен фиш (ЕФ) № 8505981168, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ в МРРБ, с който на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва ЕФ, като твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен. Изтъква подробни съображения като в обобщение моли за отмяна на обжалвания електронен фиш. Не претендира съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява. Изплраща писмена молба, с която поддържа жалбата си. Ангажира писмени доказатества.

Въззиваемата страна Агенция “Пътна инфраструктура“ изпраща писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К. С., която пледира за потвърждаване на издадения ЕФ като законосъобразен. В условията на евентуалност моли за приложение на чл.28 от ЗАНН Претендира заплащане в полза за А“ПИ“ на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени доказателства.

1

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от текста на съставения ел.фиш, според административнонаказващия орган:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че на 28.11.2022 г., в 05:05 ч., в община Айтос, по път I-6, км. 473+206, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено движение на процесното ППС т.а.

„Мерцедес 2653“, с рег.№ ***, за който не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената (частично не е заплатена). В случая отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за което му е наложена предвидената на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер от 2 500,00 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, както и от писмените доказателства, ангажирани в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът кредитира.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ел. фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал.

2 ЗАНН и съдържа нужните реквизити. Съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.

3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в случая.

Съдът приема, че при издаване на процесният ЕФ законът е приложен 2 неправилно, т.к. в чл. 189ж, ал. 1, изр.1 ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като не е предвидена изрична възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Следователно в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя ЕФ.

Според настоящият съдебен състав, понастоящем настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 ЗДвП с израза „ 3б“, добавен след израза „чл.179, ал.3“, обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г. в случая е неприложима. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила, т.е. законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш за процесното нарушение, но само за извършени нарушения след влизане в сила на промяната 13.02.2024 г. В процесния ЕФ е посочено, че нарушението е било осъществено на 28.11.2022г. (в т. см. Р. № 10012 от 14.11.2025 г. по к. адм. н. д. № 1824 / 2025 г. и Р. № 5133 от 08.07.2024 г. по к. адм. н. д. № 844 / 2024 г., двете на Административен съд – Бургас), съставляващо самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ. Дори да се приеме противното, то за разрешаването на настоящия правен спор е необходимо преди всичко да бъде съобразено, постановеното Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 г. по дело С61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар.

„компенсаторна такса“. В него е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението - за всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В тази смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на ЕС в неговата цялост и да 3 защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на ЕС резултат.

С оглед гореизложените съображенията, отразени в цитираното решение на СЕС, нормата следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС, съставляващо самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен (в този смисъл е практиката на горестоящата инстанция – Решене № 6349 от 11.07.2025 г. по к.а.н.д. № 738/2025 г., Решение № 5687 от 23.06.2025 г. по к.а.н.д. № 636/2025 г., Решение № 4940 от 30.05.2025 г. по к.а.н.д. № 360/2025 г. и др.).

Гореизложеното изключва необходимостта от евентуално преквалифициране на нарушението, респ. определяне на друг размер на наложената санкция, още повече, че в ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Неоснователно е и искането на АНО за прилагане на общата санкционна разпоредба на чл. 185 ЗДвП, алтернативно чл. 28 ЗАНН (в т.см. Решение № 10012 от 14.11.2025 г. по к. адм. н. д. № 1824/2025 г. на Административен съд – Бургас).

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във въззивните и касационни производствата пред районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, само в случай на нарочно заявено искане от страните. В конкретния случай от жалбоподателя не е заявена претенция за разноски, като и не представя доказателсва за реално понесени такива. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на ЕФ, поради което искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а предвид липсата на искане за разноски от страна на жалбоподателя, присъждане на такива не му се дължи.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505981168, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ в МРРБ, с който на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със законен представител Б.А.Е.

– управител, със седалище и адрес на управление: ***, за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Айтос, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20252110200347 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, със законен представител Б.А.Е. - управител против Електронен фиш (ЕФ) № 8505981168, издаден от Агенция “Пътна инфраструктура“ в МРРБ, с който на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.