Решение № 7016 от 18.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7016 гр. София, 18.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20241110162356 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Б. В. И. Г.“ АД срещу ЗАД „О. З. К. З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.

Ищецът твърди, че на 18.11.2023 г., на път II-73 км. 0+300 в посока от гр. ***** към с. ***** е настъпило събитие – ПТП между застрахованото при него по застраховка „Каско” МПС – товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******, и застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *******, осъществено в срока на застрахователно покритие по двата договора за застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил поради движението му с несъобразена с пътните условия скорост и при неспазване на необходимата дистанция, при което реализирал ПТП с движещия се пред него и намаляващ скоростта си, за да завие наляво, товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ********. Твърди още, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при ищеца автомобил, които са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 8430,44 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 25 лв. Сочи, че ответното дружество било поканено извънсъдебно да погаси регресното вземане, в отговор на което е извършено погасяване чрез прихващане на сумата от 3 183,24 лв., като непогасена останала разликата от 5 272,20 лв. Въз основа 1 на гореизложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск от такъв в пълен размер от 5272,20 лв., представляваща разликата между регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.11.2023 г., включваща ликвидационни разноски, и доброволно възстановената от ответника сума чрез прихващане, ведно със законната лихва от 22.10.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът оспорва иска по размер, като счита, че претендираните вреди не съответстват на действителната стойност на увреденото имущество, тъй като са завишени. Оспорва и механизма на събитието, като навежда възражение за съпричиняване. Счита, че отговорността му е реализирана напълно с извънсъдебното погасяване на сумата в размер на 3183,24 лв. чрез прихващане. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие; реализиране на ПТП на 18.11.2023 г. със сочените в исковата молба участници и място, настъпване в причинна връзка с него на описаните в исковата молба вреди, изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; извънсъдебно погасяване от страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в размер на 3183,24 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.

За изясняване на механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по увредения автомобил са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ).

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП (л. 8), настъпило на 18.11.2023 г. (в срока на застрахователното покритие), подписан от Е. Х., като водач на „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *******, и И. Р., като водач н а товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******. В него е начертана скица на ПТП и са отразени увреждания по двете превозни средства. От протокола се установява, че процесното ПТП е настъпило, като при движение по републикански път II – 73 на МПС 2

„Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *******, водачът, без да спази необходимата дистанция, реализира сблъсък с движещия се пред него, намаляващ скоростта с цел извършване на завой наляво товарен автомобил марка „Скания“ с рег.

№ ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******.

За установяване на механизма е разпитан свидетел по делегация – водачът на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ******* – Е. Н. Х..

От показанията на св. Е. Н. Х., водач на автомобил МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № *******, се установява, че на 18.11.2023 г. с автомобила си се е движел по републикански път II – 73 в посока от гр. ***** към с. *****, след разклона за гр. Велики Преслав, рано сутринта около 5.30 – 6.00 ч., като по това време било тъмно и студено и валяло дъжд. Пред автомобила му се движел камион – ТИР с ремарке. Твърди, че като приближил товарния автомобил, водачът му изведнъж, без да подаде сигнал за завиване наляво, предприел маневра завой наляво. Разпитаният водач сочи още, че в участъка на пътя, където е настъпило събитието, хоризонталната пътна маркировка представлявала непрекъсната линия, забраняваща изпреварване и завой наляво. Обяснява поведението на водача на товарния автомобил с твърдение, че шофьорът на камиона искал да пътува по пътя гр. Варна – гр. София, за което трябвало да мине под моста, но е подминал пресечката и затова решил да завие наляво. Сочи, че се е опитал да спре автомобила, но не могъл да избегне удара. При разпита си настоява, че причина за ПТП е изцяло поведението на водача на застрахования при ищеца товарен автомобил, който не се съобразил с пътната сигнализация и обстановката. Твърди още, че и на двамата шофьори бил съставен по един акт за установяване на административно нарушение – неговия – за това, че не спазва дистанция, а на другия шофьор – че предприел маневра завой наляво на забранено място.

Съдът кредитира показанията свидетеля като обективни и отразяващи достоверно обстоятелства около процесното събитие.

Въз основа на писмените доказателства по делото и събраните гласни доказателства е изготвено заключение по съдебно автотехническа експертиза.

Според заключението на вещото лице всички вреди по товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******, се намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието. Стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средна пазарна цена към датата на ПТП е 8797,81 лв. Експертът в заключението си сочи, че пътното платно на мястото на произшествието е съставено от две ленти за движение, разделени помежду си с единична непрекъсната линия тип М1. В заключението е представена и визуализация от картата от мястото на събитието. В съдебното заседание вещото лице 3 обяснява, че изображенията са към 2023 г. – макар и не точно към датата на ПТП /също през 2023 г./ следва да отразяват пътната маркировка и такава, каквато е била към момента на събитието.

Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

От ангажираните по делото доказателства се установява механизъм на събитието, който отразява описания такъв в исковата молба – при движение по републикански път II – 73, движещото се по пътя МПС „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. № ******* реализира сблъсък с движещия се пред него, намаляващ скоростта с цел извършване на завой наляво товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № *******, поради неспазване на необходимата дистанция, с което е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Същевременно, с поведението си застрахования при ищеца водач на товарен автомобил марка „Скания“ с рег. № ******** с прикачено полуремарке марка „******“ с рег. № ******* също е допуснал нарушение, като е предприел маневрата завой наляво на място, където не е разрешено. Като от показанията на свидетеля, така и от заключението на вещото лице се установява в участъка от пътя, където е 4 настъпило събитието, пътят да е бил маркиран с единична непрекъсната линия.

Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от Правилник за движение по пътищата "единична непрекъсната линия" - М1, съответства на правилото на пътните превозни средства да е забранено да я застъпват и пресичат.

При опровергаване на изключителната вина на водача на застрахованото при ответника превозно средство и установен принос и на водача на застрахования при ищеца автомобил, обезщетението следва да бъде присъдено в намален размер, като с оглед конкретните обстоятелства съдът намира, че следва да бъде намалено с 50 %, до каквато степен съдът определя приноса на всеки от участниците.

За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество следва да се съобразят още следните обстоятелства: