Решение № 421 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501480 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на С. Р. А.,ЕГН-********** от гр.П. чрез пълномощника адв.Т.Ч. против решение № 627/14.02.25г.,постановено по гр.д.№ 1509/24г.по описа на ПдРС,1 бр.с.,с което са определени мерки за лични отношения на детето Ц. Д.

А.,ЕГН-********** с баба му К. Д. А.,ЕГН-********** и дядо му Ц. Д. А.,ЕГН-****, както следва: до навършване на 5 годишна възраст на детето всяка трета седмица от месеца /за първа се счита тази, в която има седем дни от съответния месец/ в неделя 10:00ч. до 18:00ч.без преспиване; След навършване на 5 годишна възраст всяка втора седмица от месеца от 16:00ч.в събота до 16:00ч.в неделя; една седмица през лятото,която не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение.Поддържа се,че не е изследван обстойно въпросът дали постановяването на мерките е в интерес на детето.Изтъква се негативното отношение от страна на бабата и дядото на детето по отношение на майката и се твърди,че настройват същото против нея.Поддържа се също,че К. и Ц. А. не притежават необходимия капацитет да взимат адекватни здравни решения по отношение на детето,не могат сами да го гледат.Посочва се,че жалбоподателката не създава пречки за срещи между детето и близките от разширения кръг на бащата.Режимът на лични отношения на въззиваемите с детето в частта,с която е определен същия след навършване на 1

5-годишна възраст на детето ограничавал времето,което детето да прекарва с майка си и означавал твърде дълги периоди на пълно откъсване на детето от нея.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции.Претендират се разноски за двете инстанции.Правят се доказателствени искания.

Въззиваемите К. Д. А.,ЕГН-********** и Ц. Д. А.,ЕГН-**** от гр.П. чрез пълномощника си адв.М.К. намират наведените в жалбата твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения за неоснователни.Считат решението за валидно,допустимо и правилно по подробно изложени в писмен отговор съображения.Намират за правно ирелевантни отношенията между жалбоподателката и въззиваемите А.и.Претендират разноски.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявен е от К. Д. А.,ЕГН-********** и Ц. Д. А.,ЕГН-**** иск с правно основание чл.128,ал.1 от СК за опреД.е мерки за лични отношения с малолетния им внук Ц. Д.

А.,ЕГН-**********.

С исковата молба ищците твърдят,че са баба и дядо по бащина линия на малолетния Ц. А.,роден на ****,който след фактическата раздяла на родителите му от 21.01.23г.живее с майка си.Постановени били привременни мерки по гр.д.№ 9963/23г. на Районен съд – Пловдив.Ищците имали възможност да виждат внучето си само по време на режима на детето с баща му Д. Ц. А.,което се случвало все по-рядко.Семейното жилище на ответниците преди раздялата им било къща в с.Б*, собственост на бабата и дядото ,където детето било отглеждано от раждането си до началото на 2023г.Ищците желаят да имат близки отношения с внучето си и правят искане да бъде определен режим на лични контакти. Предлага се следния такъв – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,от 10,00 ч.в събота до 18,00ч.в неделя с преспиване,15 дни през лятото,които да не съвпадат с отпуска на майката или с учебното време на детето,както и да имат възможност да прекарват поне по едно денонощие с детето по време на Коледните,Новогодишните и Великденските празници,както и да присъстват на всички лични празници на детето-рождени и имени дни и чествания на важни събития в живота на детето,както и детето да има възможност да присъства на техните такива.

Становището на ответницата С. А. в отговора е,че поискания от ищците режим не е в интерес на детето.Сочи,че отношенията между страните са изострени.Контактът на бабата и дядото представлявал риск за детето,тъй като след срещи с тях Ц. говорил,че баща му е хубав, а майка му лоша.Докато живеели в една къща,ищците не участвали в грижите за внука си,не познавали режима и навиците на детето,съответно не успели да положат адекватни грижи за детето,когато то се намирало при тях по време на режима на лични контакти и било болно.Детето било малко,от скоро посещавало ясла.Имало нужда да се адаптира към промените.Посочва,че ищците живеят заедно със сина си и общуват с 2 детето,когато то е с баща си.Ищците били възрастни и не се съобразявали с препоръките на майката.Ответницата изразява несъгласие срещите да се провеждат в дома й. Детето боледувало,като ищците не полагали грижи, не посещавали детето в болницата.

Ответникът Д. Ц. А. намира,че искът следва да се уважи.

По делото пред първата инстанция са събрани писмени доказателства,свързани със здравословното състояние на детето,протокол по гр.д. гр.д.№ 9963/23г.относно привременните мерки с определен режим на лични отношения на бащата с детето,събрани са гласни доказателства.Разпитани са св.И. К.,сестра на ищеца Ц. А. и св.З. Ш.,втора братовчедка на ответницата С. А..

Въз основа на събраните доказателства ПдРС е приел,че е изцяло в интерес на детето да се съхрани и поддържа връзката между Ц. и баба му и дядо му по бащина линия,като не са събрани доказателства за противното.Честите боледувания на детето не били в резултат от лоши грижи, а поради ниската възраст и изграждането на имунната система,поради което били нормални и се случвали независимо под чии грижи е било детето. Бащата присъствал, когато детето е с баба си и дядо си и можел да ги подпомага. Поради което искът е намерен за основателен и са определени мерки лични отношения на детето Ц. с ищците,разделени съобразно възрастта на детето- до навършване на 5 годишна възраст всяка трета седмица от месеца в неделя 10:00 ч. до 18:00 ч.без преспиване и след навършване на 5 годишна възраст всяка втора седмица от месеца от 16:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя;както и една седмица през лятото,която не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Пред настоящата инстанция са събрани нови доказателства.Представено е решение № 962/18.07.25г.,постановено по в.гр.д.№ 1140/25г.,влязло в сила на 30.09.25г.,с което е отменено първоинстанционното решение,постановено по гр.д.№ 9963/23г. и е определен режим на лични отношения между Ц. Д. А. и неговия баща Д. Ц. А.,различен от този по привременните мерки и с първоинстанционното решение по това дело.

Изготвени са и са приети два социални доклада-от ДСП-Родопи относно социалнобитовите условия в жилището на ищците в с.Б,и от ДСП-Пловдив,относно социалнобитовите условия в жилището на същите в гр.Пловдив.Разпитани са двама свидетели-св.Ю С,брат на жалбоподателката и Ц С-съпруга на първи братовчед на бащата на детето Д.

А..Изготвена е комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на С. А.,К. А. и Ц. А..

Не се спори,а и е видно от представените по делото в тази връзка писмени доказателства,че С. и Д. са родители на малолетния Ц,който в момента е на четири години,а ищците са баба и дядо на детето по бащина линия.Не се спори и че от раждането на детето до фактическата раздяла на родителите същото е отглеждано в семейното жилище в с.Б.

От събраният доказателствен материал се установява,че родителите на детето са в процес на развод,като отношенията между родителите на Д. А. и ответницата С. А. са влошени.Установява се,че бащата спазва определеният от съда режим на лични отношения с детето,а неговите родители имат възможност да виждат внука си в режима,определен на 3 бащата.(св.Ш).От показанията на същата свидетелка се установява,че ищците живеят през седмицата в **,но в петък,събота и неделя са в с.Б,тъй като имат зем.земи и двор,за които се грижат целогодишно.Къщата в с.Б е със самостоятелни етажи за ищците и за сина им Д.,който живее там и е в добри отношения с майка си и баща си.Според тази свидетелка С.

А. не е лишавала бабата и дядото от контакти с внучето,като те винаги идвали да вземат Ц заедно с бащата Д. до момента,когато е заведено делото и са поискали да виждат детето отделно от режима на Д..Установява се,че детето често боледува,за което са представени множество писмени доказателства.

От изготвената СППЕ е видно,че и тримата изследвани-ищците и ответницата С. А. са психично здрави.С. А. може да се справя с родителските си задължения,което включва и възможностите да комуникира при необходимост с останалите членове на разширената фамилия относно нуждите и интересите на детето.Както Ц.,така и К. А.и не представляват по болестни причини физическа опасност за себе си и околните,имат нормални способности да участват в обгрижването на внука си след насоки,дадени от родителите на детето,имат капацитет да си сътрудничат с майката на Ц. в интерес на детето.

С оглед на събраните пред двете инстанции доказателства,настоящата инстанция намира следното:

Изключителният критерий,който е от първостепенно значение за решаване от съда на въпроси,отнасящи се до децата,е техният интерес.Това се отнася и за хипотезата по чл.128 от СК.Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения.Касае се за самостоятелна категория семейни отношения,отделни от връзките между дете и родители,скрепени със законово определени правни последици.

В производството по чл.128,ал.1 от СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците,какви по вид,с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл.128 от СК не са посочени конкретно,но са подобни на тези,които се определят между родители и деца по чл.59,ал. 4 от СК, като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения,които са определени за родителя,комуто не е поверено детето.Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни,че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя,а не източник на нови спорове.

За интереса на детето от опреД.е на мерки за лични отношения с дядото и бабата в производство по чл.128 от СК,съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на конкретния случай,вземайки за база предпоставките по чл.59,ал.4 от СК и § 1,т.5 от ДР на ЗЗДт, в светлината на проблематиката,за да постигне по възможност най-адекватното решение. Целта на цитираните законови разпоредби е да предложи комплекс от предпоставки,приложими за различни житейски и правни ситуации,които позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка.

Списъкът от предпоставки в двата нормативни акта не съвпада напълно;

4 съдът,произнасяйки се в процедури по СК обаче винагиследва да има предвид и § 1,т.5 от ДР на ЗЗДт,а още и други обстоятелства,значими за конкретния интерес на децата.Добрите отношения,честите лични контакти на внуците с бабата и дядото следва да се стимулират и подпомагат,включително от родителите,от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

В същото време,режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен,предвид конкретните обстоятелства,че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му,както и евентуално несъответно ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им.

Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите,на другия се определят мерки на лични отношения с детето,които трябва да обезпечават широка възможност за общуване,чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл.128 от СК. Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците,бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане,почивка, здравето и спокойствието на децата,като следва да съобразяват подходящо ли е срещите,когато са кратки, да се осъществяват извън местоживеенето на децата и в тази връзка – колко дълго и колко често ще следва да пътуват децата.От значение е има ли предписани мерки по чл.59,ал.4 от СК за осъществяване на лични отношения с родител,какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителите на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно – определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава и с бабата и с дядото достатъчно време;в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно.